Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Лио видя как „Ред шести“ бива изведен в жълтия си затворнически гащеризон. Времето беше спряло. Още нямаше обяд, а той току-що се бе върнал от почивка. Кръвта му бушуваше. Е, готово. Възможно беше г-ца Роугън никога да не разбере значението на смяната на отдела. Арт щеше да се погрижи да бъде предупреждаван за всякакви следващи Запатовци и всичко това никога повече нямаше да се повтори. Въпреки че…
Той се отърси, полазиха го тръпки в горещата стая.
— В графика за предявяване на обвинения, ред 137 — обяви секретарят. — Наказателен
Изведнъж тръпката се изпари. Нещо в делата за убийство привлича вниманието ти, дори и когато вече си свикнал с тях. Това беше същото, което двамата с Елизабет Пулиъс бяха обсъждали след предявяването на обвинението в четвъртък — „Оуен Неш“. Нещата се влачеха в Общинския съд, а прокуратурата нямаше да допусне това. В петък Арт Драйсдейл бе казал на Чоморо, че ще се гледа сутринта, и че щели да го придвижат нататък, ако не по бързата, то по светкавичната процедура. Щели да изпратят малко предупреждение на нискостоящите кръгове.
Ред 137 — Мей Шинтака, арестувана по обвиненията, предявени от върховните съдебни заседатели и отново пусната под гаранция. Беше в галерията, Чоморо я бе забелязал по-рано тази сутрин, единствено цвете в полето с бурените. Това ли беше „Ред 137“? Той повдигна вежди, после отново погледна надолу. Сега тя стоеше изправена на подиума. До нея бе застанал Дейвид Фримън, може би най-добрият адвокат в града. Обвиняемата и нейният раздърпан адвокат бяха нагледен пример за контраст. Лио теоретично предположи, че размъкнатото облекло на Фримън беше нарочно замислено, за да изглежда пред съдебните заседатели като обикновен човек, един от тях, от народа.
Но хората от народа не изкарваха по половин милион и повече на година.
— Г-н Фримън — каза той, — как сте днес?
Фримън кимна.
— Добре, благодаря ви, Ваша светлост.
По време на прекъсването с Арт Елизабет Пулиъс бе дошла в съдебната зала, и седеше на прокурорската банка, заедно с помощника си, един от новодошлите. Той им кимна.
— Обвинението готово ли е да заведе дело?
— Протестирам, ваша светлост — Фримън не си губеше времето.
— Готови сме, ваша светлост — дойде едновременно от Пулиъс.
— На какво основание?
Фримън повиши глас:
— Както Ваша светлост знае, Общинският съд удължи процедурата по делото до Деня на труда.
— Да, но сега сте във Върховния съд, г-н Фримън. Какво по-точно искате?
— Няма никакви доказателства в подкрепа на… — Фримън млъкна, започна отново. — Предварителното изслушване щеше да разкрие недостатъчно доказателствен материал за образуването на дело, ваша светлост.
— Явно върховните съдебни заседатели са на друго мнение. Те възбудиха съдебно преследване.
— Ваша светлост! — Пулиъс беше станала на крака. — Хората…
Чоморо удари с чукчето си.
— Извинете ме, г-це Пулиъс. Разбирам каква е обществената позиция по делото. Г-н Фримън, няма да оспорваме доказателствата на този етап. Съдебните
— Ваша светлост, клиентката ми не бива да бъде съдена по това обвинение. Ще подам иск за връщането му обратно в Общинския съд.
Чоморо се усмихна. Фримън много отрано започваше да си изстрелва патроните.
— Страхувам се, че подобна възможност е изключена, г-н Фримън.
Адвокатът изобщо не изглеждаше впечатлен.
— Този прибързан показен процес явно се мотивира от факта, че прокуратурата се радва на публичността на тази сензация…
— Ваша светлост, протестирам!
Чоморо кимна към Пулиъс.
— Мисля, че и аз на ваше място бих направил същото.
Фримън продължи, без да спира.
— … да не говорим за очебийната расова и класова дискриминация, доказана чрез…
— Г-н Фримън! Достатъчно. Напомням ви, че този съд действа под юрисдикцията на върховните съдебни заседатели. Няма да търпя подобни изблици. Обвинението твърди, че е готово за завеждането на дело. Ако доказателствата им са слаби, струва ми се, че това би било само във ваша полза. Добре тогава.
Чоморо дори не трябваше да поглежда надолу, за да види къде отива това дело.
— Струва ми се, че по това дело ще има множество искове Изпращам всичко — обвиненията, исковете, предварителните процедури и разглеждането на делото в отдел двайсет и седем, съдия Фаулър. Незабавно. Можете да решите спора там — той отново удари с чукчето си и си позволи да се усмихне. — Довиждане, господа. Вървете.
Не беше много по-надолу по коридора, така че на Харди не му остана кой знае колко време да каже на Пулиъс за връзката си с Фаулър.
— Няма значение — отвърна тя. — Обсъждал ли си делото с него извън службата?
— Не, изобщо не съм го обсъждал.
— Тогава не бих се тревожила за това — още една възможност да му напомни за съответното им положение и тя не я пропусна. — Освен това, ти не си официалният обвинител по делото, аз съм. Ти ми помагаш.
— Мисля, че ако Фримън подуши нещо, веднага ще подаде иск за прекратяване на делото.
— Фримън иска прекратяване на делото и ако на пристава му тече носа. И какво от това?
— Ами, малко съм разтревожен.
Тя спря и се извърна към него.
— Дизмъс, слушай. Нали вече не ти е тъст?
— Не.
— Значи в основата си нещата се свеждат до факта, че се виждаш със съдията извънслужебно. Е, и аз се виждам със съдията извън службата и се джавкаме като куче и котка. Няма да се изненадам ако се окаже, че и Фримън се вижда с него. По дяволите, и двамата членуват в богаташки клубове, сигурно играят покер заедно. Може да си обменят съвети за борсата. Това няма никакво значение. Двамата със съдия Фаулър нямате никаква връзка, законова или друга. Няма никакъв проблем.