Неоспоримо доказателство

Лескроарт Джон

— И аз бях омъжена, веднъж. Бях на двайсет и една, минавах през една от бунтарските си фази. Той беше музикант, добре свиреше. После издаде няколко албума. Хеви метъл, който сега наистина мразя. Мисля, че и тогава никак не ми харесваше, знам, че и на татко също.

— Баща ти разбираше ли се с него?

Тя се разсмя.

— Не. Татко го мразеше до мозъка на костите си.

— Затова ли се разделихте?

— Не, всъщност не. Беше скапаняк, предполагам, че съм го знаела през цялото време, но татко бе наел хора да го следят, докато беше на турне и се оказа, че изобщо

не се държал като женен мъж. Така че — продължи тя, като присви рамене — анулирахме брака. Това е стара история, но ме отврати от мъжете за доста време. Плюс това, че бях богата. Знаеш ли, трудно е да намериш хора, на които да имаш доверие. Мъжете се опитват да те свалят, първо заради външността ти, после, ако открият, че имаш пари…

Газираната вода на Харди пристигна. Той я вдигна и се загледа през прозореца. Навън като че ли бе престанало да се смрачава.

— За какво си мислиш? — попита тя.

— Не знам точно. Че не е само свалянето по такива места. Искам да кажа, не си ли срещала някой в обикновения живот?

Селин поклати глава.

— Понякога, за малко. Но в обикновения ми живот винаги беше татко.

— Мисля, че оттук започнаха проблемите ни миналия път.

Тя се пресегна и отново го хвана за ръката.

— Няма да се караме повече. Не мога да обясня на другите как стояха нещата между мен и татко. Нормално беше да правим всичко заедно.

— Но той явно е имал личен живот, искам да кажа приятелки, а на теб, както изглежда, не ти е било позволено. Как може това да бъде честно? Как може да се живее така?

— Не знам как да го кажа или да го обясня, но беше нормално. Когато правиш нещата с татко, се чувстваш по определен начин. Попитай Кен.

— Не може да е същото. Той е женен, има си личен живот.

Тя го стисна по-силно за ръката.

— Аз си имам личен живот, Дизмъс, не се тревожи за мен.

— Мисля, че се тревожа — отвърна той. — Не знам защо, но наистина се тревожа.

— Знам — тя го пусна и прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото му. — Вие сте много добър човек, г-н Харди. Иска ми се…

Не довърши онова, което беше тръгнала да казва. Нямаше нужда да го прави.

Те така и не стигнаха до споменаване на името на Мей Шин.

Харди се прибра у дома точно в седем. Ребека си беше легнала и спеше, една от постоянните им детегледачки беше във всекидневната и си говореше с Франи, а самата Франи беше облечена и готова за излизане.

Забави се вкъщи по-малко от пет минути. Искаше да надникне в стаята на Век и да нахрани рибите. Толкова.

Запътиха се към колата, паркирана на две пресечки надолу по „Клемънт“, хванати за ръце.

— Още ли сме скарани? — попита той.

— Не съм се карала с теб.

— Нито пък си се превъзнасяла по мен.

— Не бях съгласна с теб. Още не съм съгласна. Смятам, че работата ти отнема прекалено много от времето, и е заплаха за нас двамата и нашето семейство, не ми харесва да не ми казваш, какво правиш и къде ходиш.

— Трябва да се научиш да говориш открито, Франи. Да се изразяваш малко по-ясно.

— Не е смешно.

Изминаха останалата

половин пресечка, без да си говорят.

— Значи, щом не можеш да го изкараш на шега, няма да ми кажеш нищо? — попита тя.

— Ще ти кажа.

Последният кавалер — отвори й вратата, после заобиколи от другата страна. Слънцето най-после бе залязло. Вдигна покрива на самурая, беше топло, въпреки че имаше полъх от океана.

— Кога?

— Кога какво?

— Кога ще кажеш нещо?

Харди се извърна назад. Поверителността явно не означаваше кой знае колко за Анди Фаулър. След като Джейн знаеше, тогава със сигурност и Чък Чък Бо-Бък беше посветен вече. А Харди никога не бе обещавал на Анди, че ще го запази в тайна. Беше го обещал единствено на себе си.

Беше го обещал единствено на себе си. Хареса му как звучеше.

Ето така се започваше. За подобни размисли явно всички ги биваше. Щом като веднъж си могъл да нарушиш обещанието, което си си дал, крачката до това да нарушиш обещанието, дадено на някой друг, изобщо не беше голяма. И то само, за да сложиш край на караницата.

Или пък можеше да изречеш някоя малка невинна лъжа, за да предотвратиш скандала в самото начало.

Всичко, което трябваше да направи, бе да издаде, да каже на Франи за Анди и щяха да прекарат една приятна и напълно заслужена вечер. Харди предположи, че почтеността му щеше да е съвсем леко накърнена — можеше да я възстанови през седмицата с няколко добри дела.

— Чули за Мей Шин днес? — попита я той. Още не беше, и Харди я уведоми за станалото.

Тя го изслуша и когато свърши, му каза, че било интересно, но нямало нищо общо със скарването им. Искал ли да й каже къде е бил снощи или не?

— Ходих да се срещна с един човек, който имаше правен проблем. Не мога да го дискутирам. Точка. Ако искаш да ми се сърдиш затова, сърди се.

Франи хапеше устната си, не толкова ядосана, помисли си той, колкото разтревожена.

— Ами останалото? — попита тя. — Допълнителните часове, прибирането вкъщи по тъмно, излизането посред нощ. Какво става с нас?

Между двете предни седалки в самурая имаше разстояние и той се пресегна към нея и я прегърна. Тя се притисна към него.

— Нищо не те заплашва — увери я той. — Работата ми не представлява заплаха за нас. Обичам те, Франи, разбра ли?

Тя кимна, с ръце около врата му. Пусна в ход резервното оръжие. Започна да плаче.

Когато се прибраха у дома, имаше обаждане от Кен Фарис. Джейн се извиняваше и Ейб Глицки се чудеше за линията, която прокуратурата щяла да поеме по случая.

Харди отиде в кабинета си, докато Франи откара детегледачката и започна да препрочита документацията по вече приключеното дело. Най-малкото приключено дотолкова, доколкото се отнасяше до Мей Шин.

Не знаеше какво щеше да предприеме прокуратурата, но си помисли, че той лично щеше да се върне отново към предварителните си изслушвания, да си заслужи нашивките, да спечели много дела и евентуално да се изкачи нагоре по стълбата до там, откъдето би могъл да се сдобие с няколко, падащи му се по право, убийства.