Патриотични игри

Клэнси Том

„Достатъчно“ — каза си той и отвори папката. Това беше първият официален доклад за АОЪ отпреди година.

На етикета пишеше: „Армията за освобождение на Ълстър — Генезис на една аномалия“

Аномалия. Райън си припомни, че Мъри беше използвал точно тази дума. В първия параграф на доклада се казваше е обезоръжаваща искреност, че информацията, съдържаща се в следващите тридесет страници, е по-скоро разсъждение, отколкото факт, базирана е главно на данни, получени от осъдени членове на ИРА — най-вече от това, което са отрекли. „Това не беше наша операция“ — бяха отговорили някои от тях, заловени за нещо друго. Райън се намръщи. Това не можеше да се смята за най-надеждна информация. Но двамата автори на доклада бяха

свършили прекрасна работа с препратките в текста. Най-невероятната история, дочута от четири различни източника, се променяше в нещо друго. Това беше абсолютно вярно, особено като се има предвид, че хората в ИРА бяха професионалисти. Джек знаеше от миналогодишните си изследвания, че Извънредното крило на ИРА е отлично организирано. То беше като всяка разузнавателна служба. С изключение на шепа хора на върха задачите за всяка конкретна акция се разпределяха по отдели: знаеха се само от хората, които наистина трябваше да ги знаят. Това беше принцип във всяка разузнавателна агенция.

„Следователно, ако подробностите на една операция са известни на всички — пишеше в доклада, — това се дължи само на факта, че операцията не е на ИРА. В противен случай те не биха знаели и говорили за подробностите дори и помежду си.“ Според Джек тази логика беше извратена, но въпреки това доста убедителна. Дотук се поддържаше мнението, че операциите на основния съперник на ИРА, по-лошо организираната Ирландска национална армия, бандата, убила лорд Маунтбатън, многократно биваха идентифицирани точно по този начин. Съперничеството между ИРА и ИНА доста често беше ставало жестоко, въпреки че последната с липсата на вътрешна сплотеност и аматьорската си организация далеч не беше толкова ефективна.

Само година беше изминала, откакто АОЪ се появи от сенките и укрепна. През първата година от работата им англичаните смятаха, че са група за специални действия на ИРА, техен щурмови отряд, но тази теория се беше разбила, когато един заловен член на ИРА възмутено беше отрекъл съучастие в убийство, организирано от АОЪ. След това авторите на доклада изследваха операции, за които се смяташе, че са организирани от АОЪ. Изтъкваха се някои повтарящи се особености. Това бяха съвсем истински операции. При тях средната цифра на участниците беше по-голяма, отколкото при операциите на ИРА.

„Това е интересно…“ Райън излезе от стаята и тръгна надолу по коридора към барчето, откъдето си купи пакет цигари. След по-малко от минута отново стоеше пред канцеларията си и се занимаваше с цифровата ключалка на вратата.

„Повече хора в една операция.“ Райън запали една от цигарите с ниско съдържание на никотин. Това беше нарушение на обикновените процедури за сигурността. Колкото повече хора участват в една операция, толкова по-голям е рискът тя да бъде провалена. Какво означаваше това? Райън изследва три различни операции, като търсеше нови повтарящи се неща.

След десет минути всичко му се изясни. АОЪ беше военна организация в по-голяма степен, отколкото ИРА. За разлика от малките, независими групи, типични за терористите по градовете, АОЪ се организираше според класическите военни изисквания. ИРА най-често разчиташе на един убиец и по-рядко на групи за специално действие. Райън знаеше за много случаи, при които „определен“ убиец — термин, популярен в ЦРУ през последната година — притежаваше специална пушка и лежеше в засада като ловец на елени, често по няколко денонощия, за да порази конкретна цел. Но АОЪ беше различна. Те не нападаха отделни хора. Изглежда, разчитаха на разузнавателен и на нападателен отряд, които действаха в тясно сътрудничество. „Но наблягаме на думата «изглежда»“ — прочете Райън и от това му стана ясно, че заключението е изведено от оскъдна информация. Когато правеха нещо, обикновено се измъкваха чисти. Всичко опира до планиране и средства.

„Класически военни изисквания.“ Това означава, че АОЪ се доверява на

своите хора и не се съмнява в сигурността си. Джек започна да си води записки. Същинските факти в доклада бяха малко — той преброи шест, — но анализът беше интересен. АОЪ проявяваше страхотен професионализъм при планирането и изпълнението на операции, много по-висок от този на ИРА, която също беше достатъчно опитна. Вместо ограничен брой наистина умни оперативни бойци, изглежда, всички в малката организация боравеха еднакво добре с оръжието. Това беше учудващо.

„Военно обучение? — записа Райън. — Колко добро е? Къде е провеждано? Какъв е източникът?“ Погледна следващия доклад — той имаше по-късна дата и показваше по-силно внимание от страна на управлението. ЦРУ беше започнало да се интересува от АОЪ от седем месеца. „Веднага след като аз напуснах — отбеляза Джек. — Съвпадение.“

В тази папка вниманието се концентрираше върху О’Донъл — предполагаемия предводител на АОЪ. Първото, което Райън видя, беше снимка, направена от английски екип за събиране на разузнавателна информация. Мъжът беше сравнително висок, но изглеждаше съвсем обикновен. Снимката имаше дата отпреди много години и Райън прочете, че мъжът си е направил пластична операция, за да промени лицето си. Джек разгледа снимката. Бил е на погребение на член на ИРА, убит от полка за защита на Ълстър. Лицето му изглеждаше достатъчно сериозно, а в очите му се четеше твърдост. Чудеше се колко ли информация може да се извлече само от снимка на човек, присъстващ на погребението на свой другар, и я остави настрани, за да прочете биографията му.

Израснал сред работническата класа. Баща му бил шофьор на камион. Майка му починала, когато бил на девет години. Посещавал католическо училище, разбира се. Препис от дипломата му показваше, че е бил достатъчно умен. О’Донъл завършил политически науки в университета е отличие. Изкарал всички курсове по марксизъм, които университетът предлагал, а в края на 60-те и началото на 70-те години участвал в групи за човешките права. Това привлякло вниманието на ирландската полиция и на английските разузнавателни служби. След завършване на университета изчезнал за една година, като отново се появил след Кървавата неделя през 1972 година, когато войници от английската армия не издържали и стреляли в група демонстранти, вследствие на което четиринадесет невъоръжени човека загинали.

— Ето ти едно съвпадение — прошепна Райън. Войниците все още твърдяха, че някой от тълпата е стрелял по тях, а те просто са отговорили на стрелбата, за да се защитят. Разбира се, официалният доклад, направен от англичаните, подкрепяше това — какво друго са можели да кажат? Райън вдигна рамене. Възможно е да е било така. Най-голямата грешка на англичаните е била, че са изпратили войски в Северна Ирландия. На тях са им били необходими добри полицаи, които да установят законност и ред. Но тогава, когато полицията на Ълстър е била неуправляема, и при наличието на убийците от специалния отдел не е имало друга алтернатива. Така че били са изпратени войници, за да действат в ситуация, за която не са били добре обучени…и са се поддали на провокации. Изведнъж Райън се досети.

„Политически науки. Курсове по марксизъм.“ О’Донъл наистина се е скрил от хоризонта и се е появил около година по-късно, веднага след Кървавата неделя, а скоро след това е бил разпознат от информатор като шеф на вътрешната сигурност на ИРА. Той не е получил този пост въз основа само на работата в колежа. Трябвало е да действа, за да го заслужи. И терористите, както при всяка друга професия, първо чиракуват. Кевин Джоузеф О’Донъл по някакъв начин е заслужил поста си. „Как си го направил? Не си ли бил сред хората, които са режисирали провокациите? Ако е така, къде си се научил да го правиш и дали годината, през която си отсъствал, има нещо общо с това? Обучаван ли си на спешни тактически действия в градове … може би в Крим?…“