Патриотични игри

Клэнси Том

„Твърде много съвпадения“ — каза си Джек. Ръководителите на ИРА и ИНА са били обучавани в Съветския съюз. Това беше обсъждано толкова много, че вече беше загубило правдоподобността си. Освен това не трябваше непременно да е станало нещо толкова драматично. Може би сами са избрали правилната тактика или пък са я прочели в някоя книга. Имайте премного книги за това как се води партизанска война в градски условия. Джек беше чел няколко такива.

Обърна страниците и се спря на момента, когато О’Донъл изчезва за втори път. Тук най-после информацията от английските източници беше пълна. О’Донъл е бил забележително ефективен като шеф на вътрешната сигурност.

Почти половината от хората, които е убил, наистина са били информатори, което не с лош резултат за този вид работа. На края на папката намери две нови гъсто изписани страници и прочете в тях информацията, която Дейвид Ашли беше събрал преди няколко месеца в Дъблин… „Той се поувлече“… О’Донъл беше използвал поста си, за да елиминира хора от ИРА, чиито политически виждания не са съвпадали напълно с неговите. Открили са това и той е изчезнал за втори път. Отново данните бяха несигурни, но съвпадаха с това, което Мъри му беше казал в Лондон. О’Донъл е бил някъде.

Разбира се, убедил е някого да осигури финанси, обучение и подкрепа за неговата зараждаща се организация. „Неговата зараждаща се организация — помисли си Райън. — Откъде е дошла тя?“ Между изчезването на О’Донъл от Ълстър и преди първата положително идентифицирана операция на АОЪ имаше промеждутък от две години. Цели две години. Данните от английското разузнаване предполагаха пластична хирургия. Къде? Кой е заплатил за нея? „Не го е направил в някоя смотана страна от третия свят“ — помисли си Райън. Запита се дали Кати не би могла да разбере от колегите си в болницата дали се намират лесно добри дерачи на лица. „Две години, за да промени лицето си, да се сдобие с финансова подкрепа, да наеме армията си, да установи своя база и да започне да нанася удари…Не е лошо“ — помисли си Райън с възхищение.

„Още една година, преди името на групата да стане известно.“

Райън се обърна, защото дочу, че някой се опитва да отвори бравата на вратата му. Беше Марти Кантор.

— Мислех, че си спрял да пушиш — посочи към цигарата той. Райън я смачка.

— Така мисли и жена ми. Виждал ли си всичките тези неща?

— Да — кимна Кантор. — Шефът ме накара да ги разгледам през уикенда. Какво мислиш?

— Мисля, че този тип О’Донъл е ужасен кучи син. Организирал е и е обучил групата си като истинска армия. Достатъчно малка е, за да познава всеки от тях. Идеологическото му минало ми подсказва, че е добър вербовчик. Гласува необичайно високо доверие на хората си. Политик е, но освен това знае как да мисли и планира като войник. Кой го е обучавал?

— Никой не знае — отговори Кантор. — Мисля, че качествата му се преувеличават.

— Зная — отговори Райън. — Това, което търся, е… аромат, мисля. Опитвам се да разбера как разсъждава той, кой му дава пари. — Райън замълча, но се досети: — Възможно ли е да има хора в ИРА?

— Какво искаш да кажеш?

— Бяга, за да си спаси живота, когато открива, че ИРА го търси, за да му одере задника. Две години по-късно е отново на хоризонта със своя собствена организация. Откъде са дошли хората му?

— Очевидно някои от ИРА са му приятели — каза Кантор.

— Разбира се — кимна Джек. — Хора, на които е бил сигурен, че може да разчита. Но знаем, че този тип се занимава и с контраразузнаване, нали?

— Какво искаш да кажеш? — Кантор не беше мислил за тези неща.

— Кой е главната заплаха за О’Донъл?

— Всички искат да го хванат…

— Кой иска да го убие? — промени въпроса си Джек. — Англичаните нямат смъртно наказание,

но ИРА има.

— Е?

— Е, ако ти си О’Донъл, ако вербуваш хора от ИРА и ако знаеш, че ИРА има желание да окачи главата ти за украса на някоя стена, няма ли да оставиш хора, които да ти подсказват какво да правиш?

— Разумно е — замислено каза Кантор.

— След това коя е политическата цел на АОЪ?

— Не знаем това.

— Не ми пробутвай тези глупости, Марти — сопна се Райън. — Повечето от информацията в тези документи идва от ИРА, нали? Как, по дяволите, тези хора знаят какво иска АОЪ? Как идват при тях разузнавателните данни?

— Изсилваш се, Джек — предупреди го Кантор. — Аз също съм виждал данните. Те са преди всичко отрицателни. Типовете от ИРА, от които е била измъкната информацията, са казали единствено, че някои операции не са техни. Може само да се предполага, че АОЪ ги е провела по непреки пътища. Не мисля, че всичко е така ясно, както го виждаш.

— Не, двамата, които са написали този доклад, доста добре доказват, че върху тези операции лежат отпечатъците на АОЪ. АОЪ има собствен стил, Марти! И можем да установим това, нали?

— Водиш излишен спор — изтъкна Кантор. — О’Донъл идва от ИРА, следователно е вербувал хората си оттам, и прочие. Аргументите ти са логични, но не забравяй, че стоят на много несигурна основа. Ами ако АОЪ наистина са група за специални действия на ИРА? Не е ли в техен интерес да имат нещо такова? — Кантор дяволски добре можеше да защитава позициите си, което беше една от причините да е изпълнителен помощник на Гриър.

— Да. В това има известна истина — призна си Райън. — И все пак във всичко, което казвам, има смисъл, ако приемем, че АОЪ е реалност.

— Признавам, логични са, но не и доказани.

— Значи вече имаме първия логически извод за тези типове. Какво научаваме от него?

Кантор се усмихна.

— Кажи ми, когато го измислиш.

— Мога ли да говоря с някого за това?

— С кого? Просто искам да знам, преди да отговоря с „не“.

— Аташето по правните въпроси в Лондон Дан Мъри — отговори Райън. — Предполага се, че той има всички пълномощия по този материал, пали?

— Да, така е. Той работи и с наши хора. Окей, можеш да разговаряш с него. Така няма да изтече информация.

— Благодаря ти.

Пет минути по-късно Кантор седеше в другия край на бюрото на адмирал Гриър.

— Той наистина знае как да зададе правилния въпрос.

— И на какво е попаднал? — попита адмиралът.

— Същите въпроси, които Емил Джейкъбс и хората му задават: Какво иска О’Донъл? Проникнал ли е в ИРА? Ако е проникнал, защо?

— И Джек казва…

— Същото, което казват и Джейкъбс, и ФБР: О’Донъл е обучен за контраразузнавач. ИРА иска да опъне кожата му на вратата на плевнята, а най-добрият начин да пази кожата си на мястото и е да има хора в ИРА, които да го предупреждават, ако онези се доближат много.

Адмиралът кимна в знак на съгласие, след това отмести поглед встрани. Инстинктът му подсказваше, че това е само част от отговора. Трябваше да има още.

— Още нещо?

— За обучението. Не е прегледал още цялата информация. Мисля, че трябва да му дадем повече време. Но бяхте прав, сър. Много е умен.

Мъри вдигна слушалката и натисна десния бутон, без да обръща много внимание.

— Да?

— Дан? Обажда се Джек Райън — каза гласът от слушалката.

— Как са работите, преподавателю?