Речният бог (Книга първа)
Шрифт:
— Понякога на слънце косата на Танус наистина заблестява с божествена светлина — потвърди господарката ми.
Друг път й разказах следното:
— Чух, че можел като в огледало да умножава образите си и по едно и също време да се появява на съвсем различни места; в един ден да го видят в Кена, а само няколко часа по-късно в Ком-Омбо, което е на близо двеста километра.
— Възможно ли е?
— Някои мислят, че това не е вярно. Според тях Ах-Хор можел да прекоси тези огромни разстояния толкова бързо само защото никога не спял. През нощта препускал из пустинята, възседнал лъв, а през деня летял из небето на гърба на огромен орел, с който се спускал изневиделица над главите на враговете си.
— Виж това може и да е вярно — поклати сериозно тя глава. — Това за огледалото не го вярвам, но за лъва и орела нищо чудно да се окаже истина. Дори съм сигурна, че е точно така.
— А според мен просто на всички в Египет им се иска да зърнат този Ах-Хор и затова образът му се показва зад всеки храст. Колкото до бързината, с която е способен да…
Но тя ме прекъсна:
— Ти не си романтик, Таита. Дори се съмняваш, че облаците са овците на Озирис, а слънцето — лицето на Ра, само защото не можеш да ги пипнеш с ръката си. Аз обаче съм убедена, че Танус е способен на всичко — и така господарката ми сложи край на спора, а аз трябваше смирено да сведа глава.
Двамата с Лострис възстановихме стария си навик да прекарваме следобедите си в разходки из улиците и пазарищата на града. Както преди, така и сега господарката ми навсякъде беше посрещана с радост от обожаващия я народ и често се спираше да се разговори с непознати, независимо от професията и общественото им положение. От жреците до проститутките, всички бяха еднакво омаяни от красотата и неподправения й чар.
Тя винаги насочваше разговора така, че да стане дума и за Ах-Хор, а хората само си търсеха повод да възхваляват отново и отново новия бог. Скоро в представите на народа той се превърна от полубожество в пълноценна фигура от пантеона. Жителите на Елефантина дори започнаха да събират средства за построяването на храм на Ах-Хор. Излишно е да казвам, че господарката ми беше един от най-щедрите дарители.
Бъдещият храм трябваше да бъде построен точно срещу този на Хор — на другия бряг на реката, — а фараонът официално обяви, че лично ще го освети, щом сградата бъде готова. Той имаше всички основания да бъде благодарен на новопоявилия се бог. В чужбина започваха да гледат с друго око на страната ни. Щом пътищата в Горен Египет станеха сигурни, търговията ни с целия останал свят щеше да се оживи и рано или късно царството ни би познало отново благоденствието.
И това вече се превръщаше във факт. От изток вече не вървяха по един-два кервана, а по четири-пет един след друг. Преди още първите да са разтоварили и разпродали стоката си, откъм пустинята се появяваха следващите. Пътуващите търговци имаха нужда от стотици, дори хиляди магарета, което пък вдигаше цената на животните и скотовъдците по-често слизаха към градовете, за да ги продават.
Животът стана по-сигурен, хората прекарваха повече време по полетата и там, където допреди месеци вирееха само бурени и плевели, новата реколта ги очакваше. Земеделците, които бяха докарани до просешка тояга от разбойническите нападения, се съвземаха. Талигите им се огъваха под тежестта на товара и под закрилата на Ах-Хор те по-често се решаваха да отидат до пазара, където вече се продаваха само пресни продукти.
Търговците и едрите земевладелци отново разтвориха кесии и там, където преди беше опасно дори да си покажеш носа, сега се строяха красиви вили, в които богаташите да прекарват времето си без страх от никого. Майсторите-занаятчии, които досега скитаха безработни по улиците на Тива и Елефантина, изведнъж се оказваха затрупани от всевъзможни поръчки, а с припечеленото не само че по-лесно изхранваха семействата си, но можеха да си позволят лукс, за който не бяха и мечтали. А пазарите бяха отрупани със стоки.
Търговията по Нил също се оживи, така че се отвори работа и за корабостроителите. Едва ли не всеки ден на вода се пускаше нов кораб. Капитаните, моряците и корабостроителните работници се чудеха какво да правят с парите си и лека-полека се наблюдаваше как и проститутките се кичат и обличат все по-скъпо, а пък шивачите и златарите строят нови къщи и пращат съпругите си да пазаруват със злато и сребро.
След като толкова дълги години Ах-Сет и неговите Свраки бяха задушавали живота в Египет, ето че най-после страната намираше у себе си сили да възкръсне.
А след всичко това, което изброих, се очакваше, че и царската хазна ще се радва на нечувани приходи. Както лешоядите кръжаха над труповете на изкланите разбойници, така и бирниците сега обикаляха надлъж и нашир страната и събираха дължимото на своя цар. Разбира се, че фараонът щеше да е благодарен.
Двамата с господарката ми — също. По мое предложение ние участвахме със свой дял в един от търговските кервани за Сирия. След шест месеца, когато керванът се завърна от дългото пътешествие, щяхме да установим, че сме спечелили петдесет пъти повече от онова, което бяхме вложили. С печалбата господарката ми си купи огърлица от перли и още пет робини, които да ми усложнят живота. Аз пък, като човек, които винаги мисли за бъдещето, закупих пет парцела плодородна земя на източния бряг на реката, намирайки си нужния писар, който да опише сделките и да ги пренесе в регистрите на храма.
Най-сетне дойде и денят, от който толкова се опасявах. Една сутрин както винаги господарката ми се изучаваше в огледалото, но този път като че ли още по-внимателно. След като огледа лицето и фигурата си, тя тържествено заяви, че вече е готова за жадувания миг. Колкото и да не ми се искаше, трябваше и аз да се съглася — никога преди не бе изглеждала тъй красива. Сякаш преживяното я бе направило едновременно по-здрава физически и по-гъвкава. Последните следи от моминството й бяха изчезнали: погледът излъчваше увереност, чертите се бяха изчистили, тялото й бе придобило съвършената грация.
— Аз ти се доверих, Таита. Сега ми докажи, че не съм постъпила глупаво. Доведи Танус при мен.
Когато двамата с моя приятел се разделихме в Сафага, така и не бяхме измислили как да поддържаме връзка помежду си.
— Всеки ден ще бъда някъде на поход, а може ли човек да знае този поход къде ще ме отведе — говореше той. — Нека господарката Лострис не се тревожи излишно, ако остане дълго време без вест от мен. Кажи й, че когато всичко свърши и аз изпълня докрай задачата си, ще получи писмо, в което първа ще научи за това. Но също й кажи, че когато плодовете на нашата любов узреят и стане време те да бъдат откъснати, аз ще бъда при нея.
И така, вече месеци вестите за него получавахме от слуховете, обикалящи пристанищата и пазарите.
Но сякаш наистина се бях превърнал в избраник на боговете — тъкмо се чудех как да се спася от гнева на господарката Лострис, задето не знам как да си изпълня обещанието, когато на пазара дочух нов слух за Ах-Хор. Някакъв керван, идващ от север, срещнал по пътя си, само на три километра от стените на Елефантина, нова пирамида от отсечени глави. Явно била построена съвсем наскоро, защото главите едва започвали да се разлагат и нито миризмата им се била разнесла надалеч, нито лешоядите ги били нападнали.