Шанхайска афера
Шрифт:
16:15 часа
квартал Пудон
Шанхай
Всяка изгубена минута отекваше в съзнанието на Нокс, както дъждовните капки по паважа. С всеки изминал час вероятността да намерят Данър жив намаляваше все повече. Някои приятелства по презумпция носеха със себе си само задължения, а сред тях най-ярко изпъкваха тези между съученици или между хора, оцелели след някакво катастрофално събитие. Данър се отнасяше и към двете категории — той беше едновременно съученик на Нокс от цивилната програма за обучение
Нокс се качи на автобус, който премина от другата страна на река Хуанпу и навлезе в квартал Пудон. Преди да се опита да претърси мястото, в което живееше Лу, с надеждата да попадне на записите за подкупите му, Нокс реши първо да отиде до жилището на Данър. Знаеше, че намирането на образец от ДНК за сравнение беше от изключително значение, но също така беше наясно, че Данър бе човек, който разучаваше внимателно възложените му задачи. Ако той беше следил Лу за „Ръдърфорд“ и „Бертолд Груп“, то със сигурност знаеше всичко за „консултантската“ му дейност. Съществуваше малък шанс Данър да е направил копия на документите на Лу или да ги е преписал. Можеше дори и да е знаел точното място, където Лу е съхранявал тайните си. Същевременно ако Данър се бе усъмнил в някого от клиентите на Лу, вероятно това беше станало доста преди и двамата да бъдат отвлечени.
Нокс с удоволствие щеше да проследи всяка евентуална следа, оставена от Данър.
Квартал Пудон беше започнал да процъфтява заради корабостроителниците и оризищата преди двадесет години и сега представляваше китайската версия на „Уолстрийт“ в Шанхай. Широките му улици бяха изпълнени с новаторски офис сгради и небостъргачи с богаташки апартаменти. Охранителите в жилищната кооперация на Данър, от която имаше пряка гледка към реката, бяха двадесетинагодишни момчета, облечени в зле скроени сиви костюми. Нокс предварително знаеше, че те не биха желали да си създават проблеми с един wai guo ren. Тяхната работа се състоеше в това да наглеждат квартала и да държат настрана крадците и взломаджиите.
Нокс се представи като приятел на господин Данър и по изражението им разбра, че те знаеха за отсъствието на наемателя.
— Той ме помоли да дойда и да му взема някои неща, които да му занеса — обясни Нокс и отново огледа какво е изписано на лицата им. Това, което забеляза, го удиви. Какво искаха да кажат? Приличаше на страх, на стаен ужас…
Нокс се поколеба за миг, но след това прозря истината и сърцето му посърна — явно някой бе идвал тук и бе пребил приятеля му, а той имаше доста добра представа кой би могъл да е.
— Влизането в апартамента на господин Данър не е възможно — каза най-старшият от охранителите. — Много съжаляваме. Трябва лично господин Данър да разреши.
Нокс заговори на шанхайски — местен диалект, който малцина от западняците владееха, и културно смъмри момчето за проявеното нахалство.
Охранителят се изчерви.
— Ти ще ме придружиш — заяви Нокс на шанхайски. — Двамата ще изнесем малко оборудване. Ще ви се подпиша за всичко, което взема. Няма проблем. Искаш ли да се обадиш на началника си?
— Мисля, че така става… — отвърна охранителят, внезапно успокоен.
— Радвам
По пътя към асансьора той отдели 200 юана от пачката в джоба на якето си, като нарочно гледаше охранителят да го забележи, и сви банкнотата в левия си юмрук. Продължи да върви с ниско наведена глава, така че козирката на бейзболната шапка да скрива лицето му от камерите във фоайето.
Луксозният апартамент на Данър беше идеалният пример за кичов декор: мраморните подове, кожените дивани и огромната стъклена маса за хранене, разположени под приглушената светлина на нисковолтови лампи, бяха съчетани със завеси от червено кадифе, излъскани до блясък месингови кранове в банята и полилеи с висулки от оловен кристал. Всичко това създаваше усещане за прекалена натруфеност и помпозност.
Нокс остави момчето от охраната да чака отвън в коридора, и влезе сам. Претърси внимателно бюрото на Данър, отвори всички шкафове и чекмеджета и се насочи към банята. Търсеше косми, от които да осигури на Дулич нужната му ДНК проба, но камериерките бяха изчистили мястото до блясък. Не успя да намери гребен, по който да са останали косми. Забеляза една електрическа четка за зъби, но се усъмни, че от нея можеше да се извлече нужната проба. Тъкмо беше на път да се откаже, когато забеляза прозрачна кутийка за използвани ножчета за бръснене. Огледа внимателно изхвърлените ножчета и забеляза, че почти всичките бяха задръстени с къси черни косъмчета, останали след бръсненето. Прибра кутийката в джоба си, за да я разгледа по-подробно.
Продължи да търси доказателства за вероятното отвличане. Данър беше достатъчно умен и внимателен, за да не оставя важни следи на места, където лесно можеха да бъдат открити, така че Нокс огледа помещенията за тайни панели и провери за разхлабени плочки на пода. Отвори и четирите решетки на вентилационната инсталация и надникна вътре. Сейфът в гардероба беше заключен, но ако Нокс беше прав в предположенията си за човека, който бе идвал в апартамента преди него, съдържанието му отдавна би трябвало да е изпразнено.
Петте минути станаха десет, а след това петнадесет. Нокс се зае да претърси дрехите на изчезналия си приятел. В едната от стаите имаше велоергометър, обърнат към голям плазмен телевизор, а през дръжките му беше преметната чиста снежнобяла хавлиена кърпа. Нокс огледа под нея, провери пространството на стената зад телевизора и самия телевизор за наличието на слот за карта памет или USB флашпамет. Зарови ръце в пръстта на саксиите, претършува хладилника и фризера, а сетне ги отмести, за да огледа зад тях. Извади запушалките на мивката в кухнята и банята, както и тази на ваната, и надникна в отворите за скрити кабели или верижки, на които би могъл да бъде закачен предмет, но нищо не успя да намери. След това се насочи към казанчето на тоалетната, обърна и кошчето за боклук в банята.
Накрая вниманието му бе привлечено от снимка на Пеги и двегодишния им син, поставена в рамка на нощното шкафче. Нокс я разгледа детайлно, извади я от рамката, но не откри нищо скрито. За да има какво да покаже на охраната на излизане, взе една пижама и я пъхна в раницата си заедно с две книги с меки корици.
Направи няколко снимки с айфона си, разглоби стационарния телефон в апартамента и го огледа за инсталирани „бръмбари“. Иззад бюрото се подаваше зарядно устройство за лаптоп, но компютърът на Данър не се виждаше никъде. В разклонителя беше оставено включено още едно зарядно с надпис „Garmin“, беше от джипиес. Нокс го изключи и също го прибра в раницата.