Шестият
Шрифт:
Пътуването до дома на Едгар Рой отне няколко часа. Както обикновено, шофираше Мишел, а Шон гледаше мрачно пред себе си.
— Не ти ли е любопитно да разбереш с какво се е занимавала Кели Пол в чужбина? — подхвърли той.
— Любопитно ми е, разбира се. Но тя беше права като каза, че трябва да се концентрираме върху делото срещу брат й. Защото не нея, а него го заплашва смъртно наказание.
— Освен това изобщо не спомена как е починал вторият й баща — сякаш не я чу Шон.
— Това лесно може да се провери, но според
— Освен ако нещата не са свързани — обърна се да я погледне той.
— В такъв случай трябва да се върнем много далеч във времето.
Той отново насочи поглед навън.
— Защо жена като нея е избрала да живее в паянтова ферма насред пустошта? Тя не се занимава със земеделие, освен това провинциалният й акцент е прекалено добър.
— Все пак е израснала във Вирджиния, а местните си имат своето наречие — отвърна Мишел.
— Много въпроси чакат отговор — заяви той.
— Какво мислиш за съвета й относно ФБР?
— Добър е. Райли е фактически представител на защитата. Не могат да я задържат безкрайно. Всъщност…
Той измъкна джиесема си и набра някакъв номер.
— Още не отговаря. Е, добре, налага се да преминем към грубия вариант.
Той набра друг номер.
— Агент Мърдок? Обажда се Шон Кинг. Да, последвахме съвета ти и се прибрахме у дома. Обаче скоро ще се върнем. Не, не се обаждам за това. Задържали сте адвоката на защитата по дело, което разследвате. Това нарушава десетина морални и други закони, за които не се сещам в момента. Ако след пет минути тя не ми се обади, за да ми съобщи, че са я освободили и пътува към „Мартас Ин“, ще ме видиш по Си Ен Ен в разговор на тема злоупотребата с власт от страна на Федералното бюро за разследване. — Замълча, за да чуе отговора, после добави: — Добре, опитай. Остават ти четири минути.
Изключи телефона и се загледа мрачно напред.
— Какво каза? — любопитно го погледна Мишел.
— Обичайните гадости — промърмори Шон и погледна часовника си.
Телефонът звънна десет секунди преди крайния срок.
— Здрасти, Меган, как си? — Пауза. — Много добре. Надявах се агент Мърдок да се вслуша в предупрежденията ми. Ние сме във Вирджиния, но много скоро ще тръгнем обратно към Мейн. Прибери се в „Мартас Ин“ и ни чакай. Не приемай никого, не прави нищо. Обади ми се веднага, ако Мърдок реши отново да те безпокои.
Той изключи апарата и го прибра в джоба си.
— За какво са я разпитвали?
— Не каза. От шума край нея разбрах, че пътува към мотела, най-вероятно с автобус.
— Дали са й казали за Хилари?
— Може би не. Изобщо не спомена името й.
— Чакай да видиш как ще реагира, като я информират, че аз съм я застреляла — мрачно промърмори Мишел.
— Не знаеш дали си ти! — ядосано я погледна Шон. — И престани да мислиш за това, защото ще полудееш!
— Лесно ти е на теб.
Той понечи да каже нещо остро, после се спря и я потупа по ръката.
— Права
— Кога ще тръгнем за Мейн?
— Веднага след като огледаме фермата на Рой и поговорим с местните власти.
— Съмнявам се, че ще ни бъдат от помощ.
— Аз мисля обратното.
— Защо?
— По всичко личи, че до този момент всички са убедени във вината на Рой. Но много хора ще се замислят след убийствата на Бърджин и Хилари, които няма как да са негово дело. Включително и ченгетата.
— С кой представител на федералните ще се срещнем във Вирджиния? Надявам се да не е Мърдок.
— Познавам резидента на ФБР в Шарлотсвил. Свестен човек, освен това ми дължи услуга.
— На теб много хора ти дължат услуги. Каква е неговата?
— Написах препоръчително писмо на дъщеря му, когато кандидатстваше право в Университета на Вирджиния.
— И това е всичко?
— Е, успях да му уредя и билети за мача на „Скинс“ с „Каубойс“. Той е от Далас.
— Това вече е друга работа! — иронично заключи Мишел.
Агентът на ФБР действително нямаше нищо против да поговорят. Освен това им каза нещо доста интригуващо.
— Познавам Брандън Мърдок. Свестен тип, но нямам представа защо са му възложили това разследване.
— В смисъл? — озадачено го погледна Мишел.
— Той никога не е работил към ПРТП, към която са и серийните убийци — отвърна човекът, имайки предвид Програмата за разкриване на тежки престъпления, специално разработена от ФБР.
— А какво е работил?
— Преди известно време го изтеглиха във Вашингтон.
— В Хувър Билдинг или във ВОБ? — пожела да уточни Мишел. Ставаше въпрос за централата на ФБР и за Вашингтонското оперативно бюро.
— Не — отвърна агентът, поколеба се за момент и добави: — Наистина не трябва да говоря за това, Шон.
— Стига, Бари. Знаеш, че няма да те издам.
— Освен това ви намери билети за онзи мач на „Каубойс“ — напомни му Мишел.
Човекът се ухили.
— Добре, ще ви кажа — кимна той. — Мърдок е в Отряда за борба с тероризма. А за него се изискват много специални умения. — Показалецът му се заби в гърдите на Шон. — Но срещу тази информация отново ще трябва да ме снабдиш с билети, и то на по-добри места!
— Ще видя какво мога да направя.
Следващата им среща беше с местния прокурор. Оказа се, че той вече знае за убийството на Хилари Кънингам.
— Имаш право, Шон — въздъхна той. — Тая работа започва да мирише.
Получиха копие от следственото дело срещу Рой и потеглиха за фермата. Мястото се оказа изключително затънтено, в подножието на планината Блу Ридж, без къщи наоколо. Без котки, без крави. Без нищо. До него се стигаше по тесен черен път. Ленд крузърът на Мишел спря на напуканата земя пред издължената едноетажна къща, изградена изцяло от дървени талпи.