Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
Буров се взираше в цигарата си и Холис си представи какви мисли преминават през главата му.
— Много неща ще трябва да подписвате — стъпка фаса Буров.
— И аз така мислех.
Буров отвори зелена папка и измъкна оттам документи.
— Мисля, че е трябвало да се погрижите за трупа малко по-добре — обади се Лиза.
Буров я погледна. Лицето му имаше вид на човек, който не е свикнал да обсъжда професионални въпроси с жени.
— Така ли? Защо верующие — той използва руската дума за вярващи в Господ — се притесняват за трупа на умрелия? Душата му вече е в рая. Прав
— Защо смятате, че съм вярваща?
— Да бяхте ме попитали защо предположих, че знаете руски, госпожице Роудс. Трябва ли да допусна, че сте тук, за да напишете хубава статия за пресата, в която ще разкажете колко привлекателно е едно пътуване с кола из Съветския съюз? Или пък навярно ще опишете бързината и ефективността, с която се транспортира един труп обратно в Щатите след нещастен случай? — Буров за пръв път се усмихна, а по тялото на Лиза преминаха смразяващи тръпки. Тя си пое дълбоко дъх, стараейки се това да остане незабелязано, и каза решително:
— Настоявам тялото да бъде изчистено по-добре и да бъде покрито, както подобава.
— Подразни ли ви с нещо голото тяло на младежа?
— Подразни ме начинът, по който е захвърлен като умряло животно в камерата, полковник.
— Наистина ли? Мен не ме засяга състоянието на тленните останки на господин Фишър. Трябва да се обърнете за това към директора на погребалното бюро.
Буров прелисти документите с отвращение, сякаш за да покаже, че тази страна от тяхната работа е под достойнството му.
Лиза не обърна внимание на съвета на Буров и попита:
— Как предлагате да транспортираме тялото до летището?
— Директорът на моргата ще ви осигури алуминиев ковчег със сух лед — отговори троснато той. — Както във всички цивилизовани страни. Ще трябва да се подпишете, че ще заплатите. Както става това в Америка. — После добави: — Видях, че пристигнахте с жигули. Как смятате да вкарате вътре ковчега?
— Нямаме никакво намерение сами да транспортираме ковчега. Ще ни осигурите подходящо превозно средство и шофьор. Както се прави във всички нормални страни — отговори Лиза.
Буров отново се усмихна, сякаш искаше да покаже, че намира Лиза за доста забавна. Той огледа ватника на Лиза.
— И двамата сте се облекли така, сякаш възнамерявате да изпълнявате ролята на гробари или пък ще носите ковчега. Е, все нещо ще измислим. Може ли да проверя пропуските и документите ви за самоличност?
Холис и Лиза му ги подадоха. Буров се заинтересува от визовите печати в паспорта на Холис и съвсем открито си записа датите на пристигане и напускане на всяка една от десетината страни, посочени в паспортите.
Холис се опитваше да прецени Буров. Мъжът говореше необичайно добър английски и успяваше да изрази на чуждия език, както бързото си остроумие, така и да звучи обидно и саркастично. Руснаците, които имат работа с чужденци, особено от Запада, обикновено са учтиви или поне открити и глуповати, но в никакъв случай не така остри като Буров. Холис реши, че Буров си има доста работа с англоговорещи и навярно е завършил Института за САЩ и Канада в Москва — място, от което са излезли колкото учени и дипломати, толкова и хора на КГБ. Холис бе виждал по американската
— Ще свършите ли скоро с паспортите ни? — попита Холис.
Буров записа още няколко неща, после им ги върна, но задържа пътните пропуски. Той подаде някакъв лист на Холис.
— Автомобилът на загиналия е в окаяно състояние и ще бъде по-лесно, ако подпишете този документ, удостоверявайки, че се отказвате от всякакви претенции към него.
— Искам да видя колата — каза Холис.
— Защо?
— За да преценя дали няма някаква застрахователна стойност.
— Уверявам ви, че няма. Във всеки случай колата е откарана вече в Москва. Ако желаете, ще уведомя посолството за нейното местонахождение. Ще подпишете ли документа?
Холис погледна листа, изписан на руски и на английски. Имаше много цифри, които доказваха, че транспортирането й от Съветския съюз би струвало много повече, отколкото е сегашната й стойност. Но най-важното заключение бе, че изобщо няма начин понтиакът да бъде върнат в Щатите, за да бъде огледан от Съдебния отдел на ФБР. Холис върна документа, без да го подпише.
— Ще реша, след като видя колата.
Буров отново му върна листа.
— Тогава, моля ви, отбележете това тук, за да знаем как да процедираме.
Холис почувства, че вечерта ще бъде дълга. Ако не друго, руснаците бяха поне търпеливи и издръжливи. Той написа нещо на листа, но вместо да го върне обратно, каза:
— Искам копие и за мене.
— Разбира се — Буров му подаде неясно копие от индиго, като едновременно с това взе оригинала от ръцете на Холис.
Лиза остана с впечатлението, че двамата и друг път са решавали подобен проблем: дипломатическия протокол, връчването и получаването, спазването на приоритета, блъфирането и позирането. Няма значение дали става въпрос за прехвърлянето на тленни останки, или за ядрено разоръжаване. Мъжете обичат да обсъждат сделки.
— Точка втора — каза Буров — е списъкът на личните вещи, намерени в дрехите и автомобила. Всичко е в един контейнер и може да бъде изпратено на близките на починалия за сметка на вашето посолство, ако се разпоредите за това. — Той подаде списъка на Холис.
Холис се наведе към Лиза и двамата го зачетоха. Беше на руски. Изглеждаше доста изчерпателен и освен дрехи и багаж съдържаше два часовника, пръстен с инициалите на някакъв колеж, фотоапарат и други дреболии, които очевидно са били приготвени за дребни подаръчета — химикалки, ножчета за бръснене, пощенски картички. На Холис му се стори, че не липсва нищо. Това означаваше, че или селяните, местната милиция и служителите в моргата си имаха всички западни стоки за широка употреба, от които се нуждаеха, или, по-вероятно, че това от самото начало си е операция на КГБ.