Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Смазочните масла и другите неща от багажника не са в контейнера, защото са запалими — каза Буров. — Ще забележите, че в колата е имало плодове и зеленчуци, които не могат да бъдат изпратени в Щатите поради забраната на американските митнически власти. Смятаме да изпратим маслата и селскостопанските продукти в американското посолство. Всъщност вие сами можете да ги вземете. Крушите изглеждат доста вкусни.
— Вие вземете крушите, полковник, намажете ги с тънък слой смазочно масло и си ги напъхайте в задника.
—
Холис знаеше, че Буров говори английски изключително добре, за да разбере къде точно. Буров сви рамене и продължи:
— Всички чекове от Интурист ще бъдат осребрени и в посолството ще бъде изпратен документ от Западната банка, който вие да препратите на най-близките роднини на господин Фишър. Тук имам в наличност 680 долара в чекове „Америкън Експрес“, 72 долара в банкноти и малки суми европейска валута, които ще ви предам още сега. Намерени са и 32 рубли и 78 копейки, които също ще ви предам.
Холис си спомни думите на Фишър от записа. „Дадох му географски карти и пари.“ И това, че французойката му бе казала, че Фишър й е поискал две копейки за телефон. Холис стигна до извода, че Буров е прибавил руската валута към списъка, за да не предизвиква въпроси.
— Не виждам в списъка да са упоменати някакви географски карти — каза Холис. Буров не отговори.
— Фишър на всяка цена трябва да е имал географски карти. — Холис гледаше изпитателно лицето на Буров. — Навярно някой ги е взел.
Буров махна с ръка.
— Тяхната стойност няма да е кой знае каква.
— Все едно, обзалагам се, че и на вас ви се иска да разберете къде са сега тия карти, полковник Буров.
Буров облещи очи срещу Холис.
Сега Холис бе напълно убеден, че Додсън все още не е в ръцете на КГБ — жив или мъртъв. Холис продължаваше да чопли:
— Ако по някакъв начин картите се появят в американското посолство, непременно ще ви уведомя, за да не се притеснявате за тях.
Буров стисна устни, сякаш обмисляше тази възможност, която сигурно му се стори доста обезпокоителна.
— Обзалагам се, че ние ще открием тези карти преди вас.
— Приемам. За какво ще залагаме?
— Цената е много висока, полковник Холис.
Холис кимна. Ако Додсън успееше да се добере до американското посолство или до някой западен репортер в Москва, неговата история щеше да прекрати съветско — американските отношения за почти цяло десетилетие.
Буров като че ли се досети за какво мисли Холис и каза направо, без почти никаква тайнственост:
— Залогът е мир.
— Точно така.
— У нас е и една изщракана фотолента — продължи Буров. — Ще проявим филма и ще изпратим снимките в посолството. Знаете, че КГБ не би позволило през ръцете му да премине една изснимана лента, без да се види какво има на нея. — Той се засмя.
— Не виждам нищо смешно
Буров продължи да се усмихва и на Холис му се прииска да го цапне с юмрук по черешовочервените устни. Лиза понечи да се обади, но Холис сложи ръка на рамото й.
— И, разбира се, вие сте върнали ключа и пропуска обратно в хотел „Русия“.
— Нямаше никакъв ключ, нито пропуск, полковник Холис. Грегъри Фишър изобщо не е стигнал до Москва.
— Много добре знаете, че е стигнал. Ние също знаем.
Неприятната работа по оформянето на документите продължи още половин час. Най-накрая Буров се облегна назад и съвсем неочаквано отбеляза:
— Били сте на разходка в гората.
— Събирахме гъби — вдигна поглед от някакъв документ Холис.
— Наистина ли? Значи вече сте истински руснаци. Познавате ли отровните гъби?
— Мисля, че да. Все още съм жив.
Буров се засмя от все сърце, после се надвеси напред над бюрото си и все още смеейки се, попита:
— Мога ли да видя гъбите? Аз самият ги обожавам.
— Съжалявам, но нямахме късмет.
— Така си и мислех, не и сред борова гора.
Холис предположи, че Буров е забелязал борови иглички по дрехите им или е усетил дъха на бор, който се разнасяше от тях. А може би вече имаше някаква по-определена информация? Трудно беше да разбере човек какво тези хора знаеха наистина и за какво само се досещаха. Знаеха твърде много за всеки служител в посолството, докато Холис знаеше много малко за съветските служители, с които имаше някакъв контакт, и абсолютно нищо за полковник Буров, което веднага го поставяше в неизгодна позиция.
— Ще ни осигурите ли сега камион и шофьор? Искаме да тръгнем за летището.
Буров остана да седи на стола си.
— Невъзможно е по това време на деня. Ще трябва да пренощувате тук.
— Искате да кажете — започна Холис с известен сарказъм в гласа, — че един полковник от КГБ не може да намери камион и шофьор само защото минава шест часът вечерта?
— Искам да ви кажа, полковник Холис, че не е позволено на чужденците да се движат нощем из страната без ескорт. В това число и на дипломатите.
— Тогава ни осигурете ескорт.
— Второ — продължи Буров, — когато пристигнахте, забелязах, че нито задните ви светлини, нито стоповете ви са в ред. Ще трябва да се погрижите за това утре сутринта. За съжаление в Можайск няма нито един автосервиз, нито хотел. Затова пък има совхоз на два километра оттук. Там ще ви осигурят стаи за пренощуване, там ще намерите и монтьор. Ще ви дам бележка и те ще ви посрещнат много гостоприемно.
Холис погледна Лиза, после се обърна към Буров:
— Май че нямаме друг избор. Но настоявам утре сутринта в осем часа тук да ни чака камион с шофьор.