Светослав Тертер
Шрифт:
— Но аз бързам, отивам при Чоки.
И той се запъти пак към вратата.
— Ти отиваш при Чоки?
— Да му обадя какво се готви тая нощ.
— Ах! Иди по-скоро, твое светейшество! Трябва да се превари злото.
— Аз не бих отишел по това време при тия пияни неверници, но кому да възложа това? Ти не ходиш в палата…Но мисля, че колата са готови — каза Иоаким и бързо излезе на пруста и слезна из стълбите.
Михаил остана в стаята.
Той беше смаян.
Ако
Светослав щеше да стане кумир на народа и щеше да даде отпор на гърците, много по-силен от Чокевия.
Из земята щяха да бликнат войски, сплотени около знамето на татарския победител.
Гръцката партия завинаги беше унищожена!
Иоаким отиде при Чоки.
Щеше ли Чоки да му повярва?
Нямаше ли Светослав с възмущение да отхвърли това като клевета?
Нямаше ли да прати тайно човек да повърне ратниците, до втора заповед?
Той беше тъй лукав!
Той знаеше, че Светослав тая вечер е на гощавка в двореца.
Трябваше да се подкрепи Иоакимовия донос, да се обезсили Светослав, да му се не даде възможност да се изтръгне от опасното си положение.
Трябваше тая нощ той да бъде унищожен.
Тия размишления, завършени с това зловещо заключение, проблеснаха в главата на Михаила в продължение на една минута само.
Той седна при една маса и взе да пише.
XXX. Нощно тичане
Когато Иоаким оставя Никанора, логотетът стоя вкаменен на мястото си няколко минути.
— Загина, загина! — извика той отчаяно. Па си тури калимавката и излезе навън.
Мощта бе видела. Снегът безшумно валеше ситен. По пустите улици нямаше никой. Никанор в няколко минути излезе на Калимановия път на Царев друм и оттам видя прозорците на Царевец осветлени. Като си пое душата, той припна пак през една тясна и тъмна улица и се спря пред Светославовата вратня. Скоро чукът заехтя по дъбовите дъски и шумът му изпълни нощния въздух.
Един слуга му отвори.
— Заведи ме при княза! — каза логотетът.
— Княза го няма — отговори слугата.
— Ах! — изпъшка Никанор. — Де е?
— Не знам.
— Може да е в палата?
— Не знам.
Никанор се зачуди какво да прави.
— Княгинята будна ли е?
— Будна. Защо питаш, отче?
— Искам да я видя на часа.
— Невъзможно!
— Безумнико — извика Никанор, — мислиш ли, че посред нощ аз ида да безпокоя княза или княгинята без нужда? Знай, че Светославовия живот виси на косъм — викай я!
И без да чака повече, той се покачи по стълбите, следван от слугата.
Една слугиня влезе в стаята на Фросина да й обади, че отец Никанор иска да я види.
Фросина
— Княгиньо, искам насаме да поговоря с тебе — каза бързо Никанор.
Фросина го въведе в една стая, осветлена само от кандило пред иконостаса.
Тя бе побледняла.
Никанор й разправи каква беда заплашва Светослава.
— Ах! — извика тя, примряла от страх, — И Богора няма тука!
— Де е князът?
— У бан Балдя отиде… А оттам щеше да иде в палата. Отче, тичай по-скоро!
Никанор тръгна към вратата.
— Чакай, и аз ще дойда — извика тя, — Тук ще умра, докат чакам.
Наметна се бързо с един широк плащ и излезе е монаха.
Снегът валеше ситен и непрестанен. Изкривените улици, видели от снега, който покриваше всичко, бяха все пусти.
Фросина и Никанор тичаха към Балдюви.
XXXI. Върховното събрание
В една стая с прозорци само към двора на Балдювия дом, осветена от три кандила, закачени на каменните стени, ставаше заседание на главните заговорници, под председателството на Светослава.
Те бяха приели вече известие, че опълчението е тръгнало към Търново, и сега голямо вълнение се четеше по лицата им.
Съдбоносният час наближаваше!
Опълчението щеше да нападне Царевец от Царев Друм.
Част от Радоиловата дружина щеше да заварди останалите четири врати на крепостта, друга щеше да се вмъкне през стената, а сам Радоил с останалата част щеше да дойде при Балдювото опълчение и поведе нападението въз Великата порта.
Светослав стана.
— Време е да вървя в палата — каза той.
— На добър час и бог да ти помага — каза Балдю.
И всички станаха.
— Да се простим, княже — каза воевода Владислав; — кой знае дали всички ще се срещнем пак живи.
Целуваха го по рамената, и той тях.
— Храброст, другари, бог е с нас! — каза той с по-къртен глас; — ако загина, не оставяйте жена ми без защита… Ако загина, бане, тебе оставям да продължиш делото… Не оставяйте отечеството под татарско иго!
— Да живей Светослав! — извикаха всички.
— Да живей България! — извика Светослав. И той излезе.
На двора го чакаше телохранителя му Богор. Снегът бе престанал да вали. Небето беше сега дрезгаво-бяло.
Двоицата тръгнаха из тясната стръмна улица за Царев друм.
Внезапно се чу зад тях силно тропане по Балдювата порта.
Светослав се извърна.
Видя черните фигури на един калугер и една жена. Тропането зачести по-бързо и по-силно.
Той остави другаря си н се затече към портата, защото позна Фросина.