Текила и синьо дайкири
Шрифт:
Колко от всичко това беше вярно?
Кралицата отказваше да говори на тази тема.
Чичо Гриф и майка й продължаваха да се гледат в очите. Виктория започваше да се чувства като неканен гост на романтична вечеря за двама — двама, които не познаваше чак толкова добре. Каквито и спомени да нахлуваха, оставаха си само за посветените, а тя не беше между тях.
— Толкова съжалявам за Филис! — престраши се Айрини. — Прости ми, че чаках толкова дълго, за да го кажа.
— Благодаря ти, Айрини. Тя много те ценеше.
Отдадоха
Разговорът замлъкна за миг и Айрини сниши гласа си до шепот:
— Не си убил онзи човек, нали, Гриф?
— Разбира се, че не съм. И Принцесата ще го докаже. Тя е забележителна, Айрини. Умна като баща си, красива като майка си.
— Надявам се, че не се е надценила.
— Майко, гледала съм дела за убийство.
— За разни отрепки сигурно — отвърна Айрини. — Но Гриф е част от семейството. Трябва да получи най-доброто.
— Не се тревожи — отвърна Грифин. — Виктория е страхотна. Съдружникът й също.
— Соломон? — Айрини сбърчи нос, който беше скъпо изваян право нагоре, като бушприт на кораб. — Предполагам, че върши работа по негов си долнопробен начин. — Отпи още една глътка от шампанското и после каза: — Как е Джуниър? Виктория ми каза, че е станал страхотен пич.
— Майко! — смъмри я Виктория. Нищо чудно, че майка й смени темата от Стив към единственото момче — добре де, мъж вече, — смятан за достатъчно добър за малкото й момиченце. О, колко обожаваше Кралицата Джуниър, или поне спомена за него! Колкото до Стив, преди няколко месеца Кралицата беше казала на Виктория, че три неща й пречат на храносмилането; суров лук, мъж в лимоненозелен рипсен спортен екип и вероятността тя да се омъжи за Стив.
— Джуниър никога не е държал да прави пари — отвърна Грифин. — Но напоследък започна да проявява интерес към бизнеса. Стяга ми юздите, казва ми, че харча прекалено много пари, поемам прекалено много рискове.
Айрини навири глава и завъртя перлената си обица между палеца и показалеца си.
— Спомням си как преди години шестимата бяхме отишли да вечеряме в сърф клуба. Джуниър трябва да е бил на десет, а Виктория на осем — хранеха се един друг в устата с малки коктейл ни вилички. И някой от нас, мисля, че беше Нелсън, каза колко хубаво ще е, ако децата ни се съберат някой ден. — Замълча, наслаждавайки се на спомена. — Мисля, че всички се надявахме на сватба между Грифин и Лорд.
— Планове… Ако има нещо, което да съм научил, то е, че надеждите на хората са играчки в ръцете на Господ.
Айрини въздъхна.
— Не знаеш, Гриф.
Виктория реши да се намеси преди разговорът да тръгне към картичките от детската градина, детските шарки или първия й менструален цикъл.
— Майко, с чичо Гриф работим по делото, така
— Продължавайте, скъпа. Няма да ви преча. — Айрини вдигна тясната си висока чаша и допи шампанското си набързо. Наля си отново и добави: — Е, двамата говорихте ли си за мен?
— Майко, светът не се върти около теб.
— Откога, скъпа?
— Трябва да си вървиш — каза Виктория. — Обсъждаме делото. За теб не важи правото на конфиденциалност между клиент и адвокат и всичко, което чичо Грифин каже…
— О, я стига! Гриф, кажи на дъщеря ми, че не може да ме изгони.
— Ами, Айрини… — каза Гриф с подигравателно изражение.
— Не ме Айриносвай!
Двамата отново се разсмяха и очите на Айрини заблестяха от удоволствие. Начинът, по който си говореха, напомняше нещо на Виктория, но какво беше то? Опита се да го изрови от паметта си, но не успя.
Какво всъщност правеше майка й? Сякаш направо флиртуваше. Но флиртуването й беше втора природа. През последните петнайсет години в живота на Кралицата се бяха изредили много мъже — ту богат вдовец, ту наскоро разведен магнат. Също като ръчно кованата си златна гривна, Айрини беше много представително бижу. Стратегията на Кралицата, Виктория я познаваше много добре, беше да показва колкото се може по-малък интерес, което само разпалваше страстта на мъжете. Тя обичаше да я ласкаят, да пътува, да се вози в частни самолети и да отсяда в петзвездни хотели. Когато Виктория веднъж я беше попитала защо не се е оженила за някой от ухажорите си, майка й беше отхвърлила идеята с едно махане на ръка.
— Господ ми е свидетел, че са ми предлагали, но аз съм имала една голяма любов в живота си.
Имаше предвид бащата на Виктория, разбира се. Или поне Виктория винаги си беше мислила така. Но сега друго подозрение я загриза отвътре като мишка в килера.
Този звънък смях.
Тези блеснали очи.
Нежността помежду им.
Майка й и чичо Гриф? Не, беше пълен абсурд — да използва един от изразите на Кралицата.
_Беше ли?_
Чичо Гриф ги беше кръстил Кралицата и Принцесата. Винаги беше наоколо, винаги задоволяваше нуждите им. Когато се загуби в „Дисниуърлд“, чичо Гриф я откри, а не баща й. Ами банковата сметка на Кайманите? „Куийн Инвестмънтс“? Защо не „Филис Инвестмънтс“? Защо не е на името на собствената му жена? Дали тайната сметка не разкриваше тайна връзка?
— Ами, Айрини…
— Не ме Айриносвай.
Тогава се сети. Майка й и баща й се разменяха тези реплики. А дали беше така? Дали не е бил чичо Гриф?
Възможно ли беше да бърка двамата мъже? И дали и майка й не правеше същото?
Двете двойки бяха много близки. До самоубийството на баща й. Логиката подсказваше на Виктория, че майка й дори още повече се е нуждаела от чичо Грифин през онези ужасни дни. Е, при такава силна емоционална връзка помежду им защо Кралицата го беше отрязала от живота си?