Верига от улики
Шрифт:
Адвокатът я предупреди:
— Даниел, моля те!
Но тя трябваше да протестира.
— Не ми е казвал нищо повече от това — само, че те можели да му помогнат и че той е имал намерение да опита. — На Дарт тя каза: — Хари ме обичаше много. Не искаше да бъде подъл. Наистина. Той не искаше да ме наранява.
— Те? — попита Дарт, като съзнаваше отлично, че адвокатът ще се намеси, което и стана. Но Даниел Пейн изглежда се беше разгорещила.
— Какво го засяга това, което говоря? Той е мъртъв завинаги. Какво
Възползвайки се бързо от това, Дарт попита:
— Кой предложи помощ на съпруга ви, госпожо Пейн? Какво имате предвид, казвайки това?
Дарт беше очаквал тъкмо обратното — че Уолтър Зелър се беше направил достъпен за наемане от страна на жени, които искаха да се отърват от грубите си агресивни мъже, че е създал професия, опирайки се на опита си от годините, прекарани в разследване на убийства. Една пострадала съпруга или любовница, или майката на пострадало дете винаги ще има повече от достатъчна мотивация да види сексуалния насилник убит. С едно грижливо манипулирано самоубийство ще се приключи бързо. Зелър би могъл да задоволи собствената си страст и да си вади хляба, убеждавайки при това самия себе си, че прави услуга на света. Това се вписваше във властната личност на Зелър и разочарованието му от правосъдната система, която беше напуснал. Но Даниел Пейн рушеше напълно теорията му: споменаването на трети фактор и че този трети фактор лично се представя на Пейн не се вписваше в нито една от първоначалните идеи на Дарт.
— Не знам — отговори тя и той се довери на объркаността в очите й. — Хари каза, че не може да ми каже, но че нещата ще се подобрят, че той ще стане по-добър и че аз само трябва да имам доверие на него и на докторите.
Гамбели въздъхна много дълбоко и отсече:
— Достатъчно! — опитвайки се да затвори устата на клиентката си. На Дарт подхвърли: — Бих искал да говоря с нея насаме, детективе. Ако имаш намерение да продължаваш още по тази тема, трябва по-напред да говоря с нея.
— Доктори? — попита Дарт жената.
— Не отговаряй на това, Даниел — предупреди Гамбели и този път клиентката се подчини. Тя кимна и провеси глава. Беше гримирана с небесносин грим около очите и черна очна линия.
Жената каза тихо:
— Няма какво да кажа. Не знам нищо повече.
Гамбели поклати глава с отвращение и плесна краката си с отворени длани.
— Доктори — повтори Дарт и прозвуча като човек, който мисли на глас.
— Никога не съм се срещала с тях — отрони тя. — Но Хари се държеше по-добре с мен, беше по-мил и аз нямах оплаквания.
Една мисъл осени Дарт.
— Вашият съпруг помоли ли ви да напуснете къщата онази вечер?
— Няма такова нещо — отговори тя остро.
— Беше празникът на Вси светии — контрира Дарт. — Не поиска ли да си бъдете вкъщи, за да участвате в раздаването на сладкиши?
Тя отново провеси глава.
— Хората наоколо не са приятелски настроени — каза глухо.
Най-малкото към осъдени порнографи, помисли Дарт, на когото беше ясно, че двамата Пейн сигурно
— Той не е имал запланувана среща?
Гамбели не се противопостави на този въпрос.
— Не. Не ми е казвал такова нещо.
Като се ръководеше от бележките си, той я разпита за чистачката и тя потвърди, че къщата е била чистена същата сутрин. Също така тя потвърди, че в къщата няма малки портативни прахосмукачки.
— А кой има достъп до гаража ви? Той се управлява чрез дистанционен контрол, така ли е?
— Дистанционка, да. И двамата имаме дистанционки в колите си.
— И вие използвахте вашата при завръщането си? — попита Дарт.
Тя кимна.
Той продължи:
— И вратата на гаража по това време беше затворена?
— Да, разбира се. Какво означава това с вратата на гаража?
Дарт вярваше, че материалите на Браг — боровите иглички, каменната сол и пръстта, намерени в гаража и в кабинета — говорят за това, че убиецът на Пейн е влязъл през гаража. След като вече е в гаража, кухненската врата е отключена и ще му даде възможност да излезе незабелязан. Достъпът до гаража можеше да се осъществи само с уред за автоматично отваряне на врати, единият от които беше у Даниел Пейн. Тази комбинация от факти му беше дала възможност да допусне, че тя е програмирала самоубийството на мъжа си, предоставяйки дистанционното управление на нает от нея убиец.
— И никой от бизнеспартньорите на съпруга ви няма как да отвори вратата на гаража към вашата къща?
— Разбира се, че не!
— Чистачката?
— Не.
— А сигналната ви система. Беше ли включена?
— Хари обичаше да я държи включена, когато сме вкъщи. Не обичаше изненадващите посещения. — Тя се изчерви и отклони погледа си. Това, което не е обичал, са били посещенията на полицията. — Но заради празника на Вси светии сигурно трябва да е била изключена. Поне така мисля.
Дарт хвърли най-голямата бомба от арсенала си, надявайки се на пряко попадение. Това беше свързано с телефонен разговор, който той беше провел по-рано през деня.
— Не сте била с вашите приятели семейство Фалоуфийлд онази вечер, госпожо Пейн, както твърдите във вашето изявление под клетва. — Дарт погледна Гамбели, знаейки, че ако не клиентката, то адвокатът ще разбере нейната уязвимост. — Направихме справка с Фалоуфийлд. Видяла сте ги само за едно питие вечерта.
Жената погледна адвоката си.
— Не искам да отправям обвинения за лъжесвидетелство — продължи той, подчертавайки силно думата и представяйки я като сериозна възможност. — И нямам желание да ви създам неприятности с разпити и обвинения по това или други по-сериозни престъпления. Но държа да получа някои отговори, и така, оставям на вас — на вас двама ви — да решите как ще процедираме от сега нататък.
Уплашеният й поглед се обърна с молба към Гамбели. Адвокатът потърси и откри подписаното от жената изявление и го прочете. После каза: