Верига от улики
Шрифт:
Тед Браг им направи знак да останат на местата си и отиде да търси нещо. Върна се малко след това с две торби от восъчна хартия. Той ги постави върху една осветена отдолу масичка, като помежду им сложи линийка. После внимателно отвори всяка от торбичките и извади съдържанието върху масичката с помощта на пластмасови пръчици. Действията му бяха много внимателни и предпазливи.
— Вляво е това, което взехме с прахосмукачка от кабинета. Това вдясно е от рогозката пред кухненската врата в гаража.
Като гледаше материалите пред себе си, Дарт започна да се ориентира в тях. Купчинката от кабинета
— Борови? — попита Дарт.
— Видя ли? — Браг беше насърчен. — Казах ти, че е интересно.
— Наричаш това интересно? — предизвика го Ковалски.
— Не сме определили какво точно е — каза Браг. Вниманието му продължаваше да бъде изцяло насочено към Дарт. — Но както можеш да видиш, подобна растителност беше открита и по килима в кабинета, и на рогозката в гаража.
— Е, и какво? — проплака раздразнено Ковалски.
— По самата повърхност на рогозката — поясни Браг. — Определянето на нечии действия — това, което някой може да е направил или да не е направил — е отговорен момент, който важи и за двама ни — ти извличаш заключенията си от широк кръг улики и свидетели, а аз — от интерпретирането на физическите науки. Мога да ти съобщя няколко интересни факта, Роман, и може би ти ще можеш да ми ги разтълкуваш.
Ковалски приличаше на дете в училищния двор, което не иска да играе, той изкриви устните си и се огледа нервно, като търсеше място, където да изпуши една цигара.
— Този килим в кабинета е бил чистен — това не е нещо, което аз не мога да докажа, но съм убеден в този факт. Нашето изследване на машината, с която по-рано през деня е бил чистен килимът, не показа никакви такива органични вещества. И все пак последвалото наше почистване на същото място показа тази засега неидентифицирана органична материя, най-вероятно от някакви иглолистни дървета. Ние също събрахме известно количество фосфорни и азотни съединения — обикновена пръст, детективе. Подобна органична материя и почва бяха открити върху рогозката, което показва, че някой си е изтрил обувките, преди да влезе в къщата. Питах съпругата, не е тя. Малко неудобно е да се разпитва жертвата, но нямаше нищо по чехлите му, което да ни кара да мислим за подобна органична материя. Върнахме се до дома и изследвахме единадесет чифта ботуши и обувки: резултат отрицателен.
Ковалски го прекъсна нервно:
— И така, съпругата се е шибала с градинаря в кабинета на дядката и са преобърнали всичко. После са почистили, но не много добре. Може би дядката е разбрал и си е пробил капака с куршум.
Браг кимна в знак на съгласие:
— Би могло да е така, но градинарят е приготвил лехите за зимата преди три седмици и претърсването на помещенията не показа наличието на такава пръст. Лехите са били наторени обилно. Посипани са били с овесена слама. Във филтрите не се намери нищо. — Той се поколеба и добави: — Ето до какво се добрахме. — Той показа прозрачен пластмасов контейнер. Вътре имаше малки сини кристали. — Това
Неизказаното съдържание на тези думи заинтересува Дарт повече от фактите: Тед Браг беше посветил необичайно много време за този случай, който иначе би минал за незначителен. Неговият малоброен съдебномедицински отдел беше оживено място; бързаха да приключат колкото може по-бързо с разследванията. Браг или неговата асистентка Саманта Ричардсън се бяха връщали към случая „Пейн“ вероятно повече от един път в търсене на улики. Това показваше на Дарт колко несигурен беше този човек с неговите разкрития.
Всичко, което Браг можеше да направи, беше да представи доказателствения материал с надеждата да заинтересува водещия детектив. В последна сметка това дали да продължи по този материал, беше работа на водещия детектив. Той ясно виждаше в Ковалски слабото звено на веригата.
— И така, какво точно казваш — попита риторично Ковалски и продължи като отговор: — Това, което казваш, е, че някой си е влязъл в къщата през заключен гараж и е свършил известна домакинска работа, преди да си отиде, след което нашият приятел Хари Пейн гръмва шапката си с деветмилиметров. Пропускам ли нещо дотук? — Той се обърна към Дарт: — Това ми прилича на купчинка прясна биволска тор — без да се обиждаш, Теди. Ти какво мислиш? — попита самоуверено Дарт.
Дарт се колебаеше.
Ковалски продължи:
— Да вървят по дяволите игличките и проклетата пръст. Винаги там, където е извършено престъпление, има боклуци, за които не може да се намери обяснение. Прав ли съм?
— Вероятно си прав — призна Дарт. — Какво ще правим с това? — попита той Браг.
— Какво ще правиш с това е твоя работа — напомни му Браг, явно силно разстроен. — Казвам ти само какво съм намерил.
— Ти какво би правил с това? — повтори Дарт.
Ковалски започна да поклаща тялото си нервно.
Браг мислеше върху зададения му въпрос, той потърси погледа на Ковалски, а след това на Дарт.
— Вероятно ще отида при някой ботаник. За идентификация на органичната материя. Това може или не може да ни каже нещо. И мисля, че ще пратя хора в къщата на Пейн, които да извършат допълнително изследване между входа от гаража към кухнята и вратата към кабинета.
— Но гаражът е бил заключен — протестира Ковалски.
— Не мога да оспоря това — съгласи се Браг, — но Айви ме попита какво бих направил и аз казвам, че бих направил точно това.
— Да, добре — проплака Ковалски. — А аз казвам, че трябва да се забрави това. Не заслужава внимание, момчета. Човекът изял един деветмилиметров и това е всичко. Ако искате да се занимавате с глупости, ваша работа. Аз ли? Аз си имам друга работа. — Ковалски отмести гъстата си черна коса от челото с месестата си ръка и приключи: — Довиждане.
Дарт забеляза, че преди да е излязъл от лабораторията, вече беше захапал цигарата.
Браг каза:
— Когато се случи нещо такова, знаеш кой бих искал да е все още тук.