Владетелката на замъка
Шрифт:
— Коя е възхитителната млада дама, която партнира на Питър Нанзълок?
Очаквах някой да му отговори, че това е гувернантката, но до ушите ми достигна нещо съвсем различно:
— Не я познавам, но тя наистина е необикновено красива.
Бях на върха на щастието си. Осъзнавах, че трябва да вкуся красотата на всеки миг през тази великолепна нощ, защото може би никога повече нямаше да имам такъв невероятен успех.
Изискани кавалери непрекъснато ме канеха на танц; дори и като им кажех, че съм гувернантката, те продължаваха да се отнасят към мен
Изведнъж осъзнах кое ме бе превърнало в красавица. Не само копринената рокля, кехлибареният гребен и диамантената брошка, но и любовта, защото бях влюбена до полуда.
Какво от това, че чувствата ми бяха безнадеждни и безответни?Като Пепеляшка исках да се наслаждавам на всеки миг, докато часовникът удари дванайсет.
Един от партньорите ми бе сър Томас Треслин, който се оказа изключително галантен джентълмен. Стори ми се, че му се зави свят от танца, и аз му предложих да поседнем за малко. Той ми благодари любезно и аз почувствах нарастваща симпатия към този стар човек. Всъщност тази нощ всички ми бяха симпатични.
— Вече съм доста стар за танци, г-це…
— Лий. Аз съм гувернантката, сър Томас.
— О, да. Та исках да ви кажа, г-це Лий, че бе много мило от ваша страна да си помислите за моето удобство, защото съм сигурен, че изгаряте от желание да танцувате.
— Аз също исках да поседна за момент.
— Виждам, че сте толкова добра, колкото и привлекателна.
Спомних си наставленията на Филида и безгрижна слушах комплиментите му, сякаш цял живот не бях чувала нещо друго. Сър Томас продължаваше да разговаря с мен, като че ли бяхме стари приятели.
— Жена ми много обича баловете. Тя е толкова жизнена.
— Да, и е голяма красавица.
Разбира се, бях забелязала лейди Треслин веднага щом влязох в балната зала. Носеше рокля от бледовиолетов шифон — явно много обичаше шифона, изобщо прозрачните и подчертаващи тялото материи — и купища диаманти. Веднага си помислих, че моят тоалет е безличен в сравнение с нейния. Линда Треслин бе ослепително красива както винаги.
Съпругът й тъжно кимна.
Докато разговаряхме, погледът ми се рееше из залата. Внезапно нещо ме накара да погледна нагоре към звездовидния отвор, който така умело бе прикрит от стенописите, че бе незабележим за непосветените.
Сигурна бях, че някой наблюдава бала през тайното прозорче. Сигурно Алвиън — тя винаги гледа оттам. Изведнъж изтръпнах, защото забелязах възпитаницата си сред танцьорите. Днес бе Коледа — голям празник — и тя бе получила разрешение да присъства на бала. Алвиън бе облечена в бяла муселинена рокля с широк син колан, а на корсажа й бе окачена моята сребърна брошка. Отново погледнах нагоре към тайното прозорче: оттам ме наблюдаваха нечии очи.
В девет часа в трапезарията и в салона за пунш бе сервирана вечеря.
Наблюдавах как тези хора, които бяха свикнали да им прислужват, се суетят с чинии и чаши напред-назад и се заливат в смях. Пред очите ми бяха подредени шедьоврите на г-жа Полгри: студено печено, птици и риби, печива и сладкиши. В центъра на масата бяха поставени огромни купи с горещ пунш и греяно вино, имаше и бутилки с медовина, уиски и джин.
Питър Нанзълок любезно ме въведе в салона за пунш и ме настани на масата, където се бяха разположили сър Томас Треслин и Селестин.
— Аз ще ви сервирам — предложи ми той.
— Нека да ви помогна.
— Няма нужда. Правете компания на Селест. — Сетне ми подшушна закачливо: — Тази вечер не сте гувернантка, а дама. Моля, не забравяйте това! Мой дълг е да ви кавалерствам.
Все пак настоях да го придружа до бюфета.
— Колко сте горда! — прошепна той и нежно докосна ръката му. — Единственият порок на ангелите!
— Наречете го честолюбие, ако желаете.
— Да, и то не ви липсва. Няма значение. Всъщност какво ще си изберете? Корнуолската храна е доста непривична за вас, чужденците. Какъв пирог предпочитате? Бих ви препоръчал традиционния местен деликатес: пирог със свинско и овнешко, ябълки и лук.
— С удоволствие ще го опитам.
— Г-це Лий, Марта… някой казвал ли ви е, че очите ви са с цвета на кехлибар?
— Да.
— А някой казвал ли ви е, че сте красива?
— Не.
— Значи този пропуск трябва незабавно да бъде запълнен.
Аз се усмихнах и точно в този момент в салона влязоха лейди Треслин и Конън. Дамата се настани до Селестин, а Конън се приближи до бюфета.
— Посвещавам г-ца Лий в достойнствата на корнуолската кухня. Кон, тя не знае какво е „хубава жена“, а самата тя е такава красавица, не е ли странно?
Конън се усмихна и ме погледна право в очите.
— Ние наричаме „хубава жена“ сарделите, полети с лимонов сос — рече той и постави няколко риби върху две плата. — Названието е от испански произход и ние винаги се шегуваме, като казваме, че „хубавата жена“ е подходяща храна за всеки испански благородник.
— Това е реликва от времената, когато испански моряци извършвали набези по нашето крайбрежие и нападали хубавите ни девойки.
Алвиън влезе в салона и се приближи до мен. Видя ми се уморена.
— Време е да си лягаш — рекох й аз.
— Гладна съм.
— След вечеря се качваме горе.
Тя кимна и започна да трупа различни деликатеси в чинията си.
Вечерях заедно с Алвиън, Питър, Селестин, сър Томас, Конън и лейди Треслин. Не можех да повярвам, че се намирам сред толкова изискано общество. Брошката на Алис блестеше на гърдите ми и аз отново се замислих за тази жена, която не бях виждала никога. Преди две години тя е заемала моето място, а Алвиън е била твърде малка, за да присъства на бала. Иначе всичко си е било, както и днес.