Чтение онлайн

на главную

Жанры

Анна в рокля от кръв
Шрифт:

Той ме изгледа отвисоко със студен поглед и после замахна с ръка и ме шамароса през лицето толкова силно, че паднах на пода. Чух как майка ми изскимтя, но не се намеси. После и двамата излязоха от стаята и ме оставиха сам. Когато ме повикаха за вечеря, и двамата бяха усмихнати и спокойни, сякаш нищо не се беше случило.

Това беше достатъчно да ме изплаши толкова, че да си мълча. Не повдигнах въпроса отново. Но това не значи, че съм го забравил. Прекарах последните десет години в това да чета и проучвам каквото мога. Черният кръст се оказа вуду талисман. Още не съм разкрил

значението му или защо беше покрит със змия от човешка коса. Според дебелите книги свещената змия се храни с жертвите си, като ги поглъща цели. Баща ми беше изяден на парчета.

Проблемът с проучването ми е, че не мога да попитам най-достоверните източници, с които разполагам. Принуден съм да се спотайвам и да говоря кодирано, за да държа майка ми и Гидиън в неведение. Това, което прави нещата още по-сложни, е, че вуду магията е някаква супер дезорганизирана гняс. Всеки я практикува различно и анализът си е почти невъзможен, мамка му.

Чудя се дали пак да не питам Гидиън, след като приключим с Анна. Вече съм по-голям и съм се доказал. Този път няма да е същото. Но само като си мисля за това, се потапям по-дълбоко във ваната. Защото още помня усещането от ръката му през лицето ми и яростта в празния му поглед и това пак ме кара да се чувствам сякаш съм на седем.

След като се обличам, звъня на Томас и го моля да ме вземе и да ме закара в магазина. Той любопитства, но успявам да го накарам да изчака. Трябва да кажа всичко това и на Морфран, а не ми се повтаря два пъти.

Подготвям се за лекция от страна на майка ми за това, че изпускам от училище, и очаквам да ме поизпържи, докато разбере защо съм звънял на Гидиън, което със сигурност е дочула, но като слизам надолу по стълбите, чувам гласове. Два женски гласа. Единият е на майка ми. Другият е на Кармел. Спускам се по стълбите и ги виждам да заговорничат нещо като крадци. Седят в дневната на съседни столове, наведени една към друга, и си бъбрят сладко над поднос с курабийки между тях. Когато и двата ми крака стъпват на пода на приземния етаж, те спират да говорят и ми се усмихват.

– Здрасти, Кас – казва Кармел.

– Здрасти, Кармел. Какво правиш тук?

Тя се обръща и вади нещо от чантата си.

– Донесох ти домашното по биология. За групова работа е. Искаш ли да го правим заедно?

– Виж колко мило от нейна страна, нали, Кас? – казва майка ми. – Не искаш да изоставаш още от третия ден.

– Можем да започнем още сега – предлага Кармел, като размахва лист хартия.

Отивам до нея и го поглеждам. Не знам защо се налага да е групова работа. Нищо повече от това да се намерят отговорите в учебника. Но майка ми е права. Не бива да изоставам. Без значение дали имам някаква друга работа на живот и смърт.

– Много яко от твоя страна, наистина – казвам.

Ясно ми е, че тук играе и друг мотив. На Кармел не пука за биологията. Ще се учудя, ако самата тя е била в час. Кармел е взела домашното, защото си е търсила извинение да говори с мен. Иска отговори.

Хвърлям поглед към майка ми, която ме оглежда от глава до пети по един обезпокоителен начин. Опитва се да види дали минават синините. Ще приеме с облекчение факта,

че съм се обадил на Гидиън. Като се прибрах снощи, изглеждах полумъртъв. За момент си помислих, че ще ме заключи в стаята ми и ще ме накисне в масло от розмарин. Но тя ми има доверие. Разбира какво трябва да направя. И съм благодарен за тези две неща.

Навивам листа с домашното по биология на руло и потупвам дланта си с него.

– Може да отидем да работим в библиотеката – казвам на Кармел.

Тя премята чантата на рамо и се усмихва.

– Вземи си една курабийка за из път, мила – казва майка ми.

И двамата си взимаме по една, Кармел леко колебливо, и се отправяме към вратата.

– Не е нужно да го ядеш – казвам на Кармел, като сме вън на верандата. – Анасоновите курабийки на майка ми са въпрос на придобит вкус.

Кармел се засмива.

– Взех си една вътре и почти щях да я изплюя. Имат вкус на лекарство за болно гърло.

Усмихвам се.

– Не казвай на майка ми. Тя сама измисли рецептата и е много горда от това. Мисли, че носят късмет, или нещо такова.

– Тогава може би ще я изям.

Тя се взира в курабийката за един дълъг момент, после вдига поглед и се заглежда втренчено в бузата ми. Знам, че там има тъмна синина по дължината на челюстта.

– Върнал си се в къщата без нас.

– Кармел.

– Ти луд ли си? Можеше да си мъртъв!

– А ако всички бяхме отишли, всички щяхме да сме мъртви. Виж, просто слушай това, което казват Томас и дядо му. Ще измислят нещо. Запази спокойствие.

Определено се усеща хлад във въздуха, с привкус на подранила есен, който минава през косата ми с ледени пръсти. Като поглеждам нагоре по улицата, виждам колата на Томас, която пърпори към нас със сменена врата и стикер на Уили Уонка на бронята. Това хлапе се вози със стил и ме кара да се ухиля.

– Може ли да се срещнем в библиотеката след час и нещо? – питам Кармел.

Тя проследява погледа ми и вижда Томас да се приближава.

– Абсолютно не. Искам да знам какво става. Ако си мислиш и за секунда, че съм повярвала на тези глупости, които ни наговориха Морфран и Томас снощи... Не съм глупава, Кас. Мога да разпозная кое си е чисто отвличане на вниманието.

– Знам, че не си глупава, Кармел. И ако си толкова умна, за колкото те смятам, ще стоиш настрана от това и ще ме чакаш в библиотеката след час.

Слизам по стълбичките на верандата и минавам по алеята пред къщата ми, като въртя ръка към Томас да не паркира. Той ме разбира и забавя точно колкото да отворя страничната врата и да скоча вътре. После отпрашваме, като оставяме Кармел да се взира след нас.

– Какво правеше Кармел у вас? – пита той.

В гласа му има малко повече ревност от нужното.

– Направи ми масаж на гърба и после се натискахме половин час – казвам му и го первам по рамото. – Томас. Стегни се. Дойде да ми остави домашното по биология. Ще се срещнем с нея в библиотеката, след като говорим с дядо ти. Сега ми кажи какво стана с момчетата снощи.

– Тя май доста те харесва, нали се сещаш?

– Да, ама ти я харесваш повече – казвам аз. – Та, кажи какво стана?

Поделиться:
Популярные книги

По дороге пряностей

Распопов Дмитрий Викторович
2. Венецианский купец
Фантастика:
фэнтези
героическая фантастика
альтернативная история
5.50
рейтинг книги
По дороге пряностей

Черный маг императора 3

Герда Александр
3. Черный маг императора
Фантастика:
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Черный маг императора 3

Герой

Бубела Олег Николаевич
4. Совсем не герой
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
9.26
рейтинг книги
Герой

Неудержимый. Книга XIX

Боярский Андрей
19. Неудержимый
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Неудержимый. Книга XIX

Кодекс Охотника. Книга XXV

Винокуров Юрий
25. Кодекс Охотника
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
6.25
рейтинг книги
Кодекс Охотника. Книга XXV

На изломе чувств

Юнина Наталья
Любовные романы:
современные любовные романы
6.83
рейтинг книги
На изломе чувств

Восход. Солнцев. Книга XI

Скабер Артемий
11. Голос Бога
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Восход. Солнцев. Книга XI

Искушение генерала драконов

Лунёва Мария
2. Генералы драконов
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
5.00
рейтинг книги
Искушение генерала драконов

Кодекс Крови. Книга ХII

Борзых М.
12. РОС: Кодекс Крови
Фантастика:
боевая фантастика
попаданцы
5.00
рейтинг книги
Кодекс Крови. Книга ХII

Гримуар темного лорда II

Грехов Тимофей
2. Гримуар темного лорда
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Гримуар темного лорда II

Я еще не князь. Книга XIV

Дрейк Сириус
14. Дорогой барон!
Фантастика:
юмористическое фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Я еще не князь. Книга XIV

Наследник 2

Шимохин Дмитрий
2. Старицкий
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
фэнтези
5.75
рейтинг книги
Наследник 2

Огни Аль-Тура. Единственная

Макушева Магда
5. Эйнар
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
эро литература
5.00
рейтинг книги
Огни Аль-Тура. Единственная

Камень Книга одиннадцатая

Минин Станислав
11. Камень
Фантастика:
фэнтези
аниме
5.00
рейтинг книги
Камень Книга одиннадцатая