Част от секундата
Шрифт:
— Играта — каза човекът и ги погледна с детинско изражение. — Играхте ли вече?
Кинг посочи Морс.
— Какво, с него ли?
— Аз съм Бъди. — Новодошлият повдигна парцаливото зайче. — И това също е Бъди.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Бъди — каза Кинг. Той погледна зайчето. — И с теб също, Бъди. Значи познаваш Сид?
Бъди енергично закима.
— Играем играта.
— Да, играта. Защо не ми я покажеш? Може ли?
Бъди отново кимна и се усмихна. Изтича в ъгъла
— Добре, сега хвърлям…
Изведнъж Бъди сякаш загуби връзка със света и остана да стои с безизразни очи и зяпнала уста, стискайки заека и топката.
— Топката — подсказа му Кинг. — Хвърляш топката, Бъди.
Бъди се съживи.
— Добре, хвърлям топката.
Той демонстративно размаха ръка като професионален играч на бейзбол, при което халатът разкри доста повече от анатомията му, отколкото биха желали да видят Кинг и Джоун. Когато пусна топката обаче, замахът беше бавен и отмерен.
Топката летеше право към главата на Морс. Секунда преди да го улучи, дясната му ръка се стрелна нагоре и я хвана. После ръката се отпусна, продължавайки да стиска топката. Бъди заподскача насам-натам, после се поклони.
— Играта — обяви той.
Пристъпи към Морс и се опита да вземе топката, но пръстите на болния стискаха здраво. Бъди се завъртя към гостите с жална физиономия.
— Никога не я дава. Той е лош! Лош, лош, лош!
Карл подаде глава през вратата.
— Наред ли е всичко? Ехей, Бъди.
— Той не ми дава топката — проплака Бъди.
— Няма проблеми. Успокой се.
Карл пристъпи напред, взе топката от ръката на Морс и я подаде на Бъди. Дребосъкът се обърна към Кинг и протегна ръка.
— Сега е твой ред!
Кинг сви рамене и лекичко метна топката към Морс, който отново я хвана.
— Никой ли не идва да навести Сид? — обърна се Джоун към Карл.
— Отначало идваше брат му, но вече отдавна не сме го виждали. Сид сигурно е бил голяма клечка преди години, защото когато го приехме, идваха разни журналисти. Но това не трая дълго, след като видяха в какво състояние е. Сега никой не идва. Той просто си седи на стола.
— И лови топката — добави Джоун.
— Точно така.
Докато си тръгваха, Бъди изтича след Джоун и Кинг. Стискаше топката за тенис.
— Ако искате, можете да я вземете. Аз имам още много.
Кинг взе топката.
— Благодаря, Бъди.
Бъди вдигна заека.
— Благодари и на Бъди.
— Благодаря, Бъди.
Дребосъкът погледна Джоун и вдигна заека още по-високо.
— Целувка за Бъди?
Кинг смушка Джоун с лакът.
— Давай, симпатичен е.
— Какво, дори без да ме е черпил една вечеря?
Джоун
— Значи сте добри приятели със Сидни… със Сид, искам да кажа.
Бъди кимна тъй енергично, че брадата му се удари в гърдите.
— Стаята му е до моята. Искате ли да я видите?
Кинг погледна Джоун.
— Така и така сме дошли.
Тя сви рамене.
— Щом сме приели играта…
Бъди хвана ръката на Джоун и ги поведе по коридора. Двамата не знаеха дали е разрешено да влизат в тази част на болницата без придружител, но никой не им попречи.
Бъди спря пред една стая и плесна с длан по вратата.
— Това е моята стая! Искате ли да видите? Много е хубава.
— Разбира се — каза Джоун. — Може вътре да имаш още някой Бъди.
Бъди отвори вратата и веднага пак я захлопна.
— Не обичам да ми гледат нещата — каза той, като ги наблюдаваше с тревога.
Кинг въздъхна примирено.
— Добре, Бъди, къщата си е твоя, ти командваш.
— Тази ли е стаята на Сид? — попита Джоун, сочейвд вратата вляво от Бъди.
Дребосъкът отвори вратата отдясно.
— Не, тази.
— Разрешено ли е, Бъди? — попита Кинг. — Може ли да влезем?
— Разрешено ли е, Бъди? Може ли да влезем? — повтори Бъди, като ги гледаше с широка усмивка.
Джоун се озърна към коридора и не видя някой да ги наблюдава.
— Мисля, че може, Бъди. Защо не останеш отвън да пазиш?
Тя се вмъкна в стаята. Кинг я последва и затвори вратата. Бъди остана да стои отвън с уплашена физиономия. Вътре двамата огледаха спартанското обзавеждане.
— Падението на Сидни Морс е пълно и окончателно — отбеляза Джоун.
— Често става така — подхвърли разсеяно Кинг, продължавайки да оглежда стаята.
Наоколо се носеше силна миризма на урина. Кинг се запита колко често сменят чаршафите. В ъгъла имаше малка масичка. На нея лежаха няколко снимки без рамки. Кинг ги вдигна.
— Изглежда, в стаите не се разрешават остри предмети от стъкло и метал.
— Море не ми се видя способен на самоубийство, както впрочем и на каквото и да било друго.
— Кой знае, може да глътне оная топка и да умре от задушаване.
Кинг разгледа снимките. На едната се виждаха двама младежи в ученическа възраст. Единият държеше бейзболна бухалка.
— Братя Морс. Тук вероятно са гимназисти. — Кинг вдигна друга снимка. — А това сигурно са родителите им.
Джоун застана до него и погледна снимките.
— Майка им е била грозничка.
— Грозничка, но богата. За много хора това е по-важно.
— Таткото изглежда много внушителен.
— Нали ти казах, виден адвокат.
Джоун взе снимката и я повдигна.