Игра на богове
Шрифт:
— И аз съжалявам.
Ник хвърли салфетката на масата и така рязко се изправи, че разля кафето си върху жълтата ленена покривка. Очите му блестяха от гняв. Изчезна в къщата, затръшвайки толкова силно стъклената врата, че тя се спука. Мередит гледаше след него, все още смаяна от реакцията му.
Моля те, Ник, помисли с тъга, не ме принуждавай да правя избор!
По залез-слънце Мередит се разходи сама по плажа, дълбоко замислена. Ник още не се беше върнал. Никога не го бе виждала толкова ядосан. През петте месеца, откакто живееха заедно, бяха имали разногласия, дори спореха,
Прибра се в къщата късно. Загаси лампите в кабинета и всекидневната и провери отново дали входната врата е заключена. Ник ще си отключи, ако реши да се прибере през нощта, прецени тя, качвайки се по стълбите. Но едва ли ще се върне. Запита се дали изобщо възнамерява да се появи преди нейното заминаване, или ще изчака да се убеди, че е тръгнала за Ню Йорк.
Влезе в спалнята, запали лампата до леглото, отметна чаршафите и се съблече. Няма защо да го чакам, — рече си тя. Отиде в банята и пусна водата да напълни ваната. Бе дяволски уморена, а утре я чакаше тежък ден.
Не е честно, помисли си Мередит. Вдигна косите си и ги закрепи на тила с няколко шноли. Отношението на Ник помрачи доброто й настроение, но тя нямаше да се поддаде на мрачни мисли. Стъпи във ваната и се потопи в облачето ухаеща пяна. Топлата вода с аромат на жасмин галеше кожата й като коприна. Изпитваше необходимост да се отпусне, да прогони напрежението, да забрави макар и за малко — за избора, който Ник я принуждавате да направи.
Стори й се, че чува шум откъм спалнята, но го отдаде на въображението си. След известно време реши, че е най-добре да си легне, за да не заспи във ваната. Изправи се и излезе от водата. Взе голяма кърпа, загърна се с нея и отиде в спалнята. Ник лежеше върху леглото със скръстени под тила ръце и гледаше безизразно, сякаш не я вижда.
— Започнах да мисля, че няма да се върнеш — сподели тя, докато прекосяваше стаята.
— Щеше ли да ти пука? — попита той с леден тон.
Мередит го погледна.
— Разбира се — отвърна тя и махна кърпата. Облече прозрачна копринена нощница и седна на леглото. Той се обърна с гръб към нея. — Според мен се държиш неразумно, Ник — промълви тя тихо. — По този начин нищо няма да се реши.
Извърна се с лице към нея.
— Държа се неразумно, защото те обичам и защото не желая да те изгубя?
Тя го погледна озадачено.
— Кое те кара да си мислиш, че ме губиш?
— Стига, Мередит — обади се той хладно. — За сляп ли ме вземаш? Да не смяташ, че не съм го предусещал?
— Представа нямам за какво говориш — отвърна тя суховато.
— От първия миг съм наясно колко си амбициозна — обясни той. — Но все се надявах, че онова,
— А ти? — не се въздържа тя. — За теб то придоби ли по-голямо значение от твоята кариера?
— Как може въобще да питаш?
— Отговори ми — не се предаваше тя.
— Естествено!
Дори в тъмнината усещаше напрежението му.
— Тогава ми обясни нещо, защото наистина съм объркана. Защо аз автоматично трябва да знам, че държиш повече на мен, отколкото на работата си? А в същото време ти си убеден, че на мен не ми пука за теб, само защото съм приела предложение за работа в Ню Йорк за три седмици. Ти си отсъствал много дълги периоди. Имало е моменти, когато те е нямало по месец — напомни му тя.
— Ако ставаше въпрос само за три седмици, не бих се замислил за миг. — Той се надигна и се облегна на лакти. — Но и двамата сме наясно, че това е едва началото, нали? Имаш талант и си мотивирана. Залагаш твърде много на кариерата ти. Онези от телевизионната компания ще го забележат. Веднага ще ти предложат нещо постоянно и тогава какво ще стане с нас?
— Все още ще си принадлежим, Ник — промълви тя. — Няма да разполагаме с много време един за друг, — вярно, но винаги ще успяваме да се възползваме напълно от времето си заедно.
— Мередит, според теб колко дълго може да продължи това? И сутринта ти го казах: когато ти ще си седмици наред в Ню Йорк, а аз — на терен, ще ни става все по-трудно да откъсваме дори по ден, за да бъдем заедно. Ще започнем се отчуждаваме, преди да се усетим.
— След като е толкова лесно да бъдем разделени, излиза, че от самото начало не е имало никакъв шанс — възрази ти рязко.
— Случвало се е и с двойки, които са били заедно по-дълго от нас.
— Но ние досега издържахме заедно въпреки многото ни раздели? — обърна му внимание Мередит.
— Нито са били толкова много, нито толкова дълги, колкото ако приемеш постоянна работа в Ню Йорк — уточни той. — Въобще не си представям как точно ще вървят нещата.
— Може поне да опитаме.
Изгледа я продължително.
— Защо е толкова важно за теб?
Въпросът съдържаше нещо средно между любопитство и загриженост.
Мередит се отдръпна, сякаш я удариха.
— Не разбираш ли, Ник? Държа на кариерата си. Искам да съм финансово независима. Не желая да разчитам на друг, освен на себе си. Не желая да съм свързана с когото и да било — любовник, съпруг, който и да е — само защото ми плаща сметките. — Изгледа го разгневено. — Няма да прекарвам дните си в салони за красота или в пазаруване по „Родео драйв“! Никога няма да се задоволя с организиране на благотворителни мероприятия и да се усмихвам, докато лицето ми застине в изкривена гримаса. Моята работа ми доставя удоволствие! Допада ми вълнението, признанието за постигнатото от мен, а не заради мъжа, с когото живея! Толкова ли е нередно?
— След като независимостта ти е над всичко, защо изобщо дойде да живееш при мен? — попита той раздразнено.
По лицето й се изписа гняв.
— Защото се влюбих в теб, защото исках да споделя живота си с теб, а не заради банковата ти сметка! Не разбираш ли, Ник? Тук съм, защото го желая. Ти би ли приел нещата да са по друг начин?
— Не искам да те губя — промълви той навъсено. — Единствено това ме интересува в момента.
— И аз не искам да те губя — отвърна тя и нежно го докосна по ръката. Изражението й се смекчи, защото си даде сметка, че той е по-скоро изплашен, отколкото ядосан.