Игра на богове

Бейшър Норма

Тя го погледна изненадано. От къде знаеше той? Разбира се — звъннал е в службата й снощи, след като си е тръгнала, и някой му е издрънкал новината. Вероятно Кей.

— Кой е издайникът? — попита тя.

Погледна я озадачен.

— Издайник ли?

— Няма защо да го прикриваш. Явно, разговарял си с някого от телевизията. — Настани се на стола срещу него. — Не се сърдя, но ми се щеше лично да ти го съобщя.

— Представа нямам за какво говориш, Мередит.

— Хайде, Ник…

— Сериозно. Представа нямам какво става в службата

ти. А след последната ни вечеря с Кей не съм разговарял с никого от колегите ти — уточни той.

— Значи наистина не знаеш?

— Какво да знам?

— Следващите три седмици ще бъда в Ню Йорк като водеща на новините. — Забеляза странното му изражение. — Карла Гранели е командирована в Европа. Имали нужда от заместник и Чък Уилард ми каза, че са се спрели на мен. Преди време им изпратил мои записи — очевидно са останали впечатлени. Затова си взех свободен ден. Исках да прекарам малко време насаме с теб, преди да замина.

— Кога тръгваш? — попита той предпазливо.

— В четвъртък, веднага след излъчването. Чък твърди, че работата ми страшно им допаднала. Това може да се окаже само началото. Ако харесат представянето ми в Ню Йорк, нищо чудно да ми дадат постоянно място там. Не е ли забележително?

— Да, да — промърмори той раздразнено.

Извърна очи от нея и се загледа разсеяно към океана. Погледна лицето му — сякаш го виждаше за пръв път. Приличаше на разярено животно.

— Какво става, Ник? — попита тя. — Очаквах да се зарадваш за мен.

— О, направо съм очарован! Не ми ли личи? — попита той язвително. — Защо да не се радвам? Хукваш в Ню Йорк за три седмици…

— Не хуквам, както се изразяваш — спря го Мередит и посегна към кафето. — Това е част от работата ми… Съществена част.

— Част, която може да те остави в Ню Йорк за постоянно — обърна й внимание той.

Тя го изгледа за миг.

— Не бива да се изненадваш, Ник — промълви тя тихо. — Знаеш от самото начало какво огромно значение придавам на работата си. Наясно си, че не си представям цял живот да бъда местен новинар.

— Така е. Но не знаех, че май доста повече мислиш за напредък в кариерата си, отколкото за мен, за нас — сряза я той. — Досега не си давах сметка, че не би се поколебала и за секунда да ме зарежеш, ако телевизията ти направи по-добро предложение.

Вдигна ръка и ядно се почеса по тила.

— Не е вярно… — започна тя, изненадана от реакцията му.

— Не е ли? — Сините му очи я гледаха студено. — Да не се готвиш да ми съобщиш, че когато отидеш в Ню Йорк и ако ти направят предложение за постоянно място, няма да приемеш?

— Ами… Бих приела — отвърна Мередит искрено.

— И според мен е така — заяви Ник навъсено. — Никога не те е бивало да лъжеш. Прекалено прозрачна си. Емоциите и се изписват по лицето като неонов надпис.

Очите му бяха ледени.

— Тогава защо се съмняваш в чувствата ми към теб?

— Как да не се съмнявам, когато кариерата ти винаги е с приоритет?

— Не е лесно,

Ник! — подхвана тя бързо. — Никога не съм възразявала срещу нещо, което трябва да направиш, за да напреднеш в твоята кариера. Не се оплаквам, когато снимаш на терен седмици наред. Винаги съм го приемала, защото знам колко ти е важно и го разбирам. Защо не постъпиш и ти по същия начин?

Чувстваше се едновременно и обидена, и ядосана.

Ник само поклати глава.

— Не виждаш ли какво става с нас? — не се предаваше той. — Вече се отдалечаваме. Когато аз не снимам на терен ти работиш извънредно в преследване на някакъв репортаж. Ние и без това разполагаме с прекалено малко време да сме заедно сега, а какво ще стане, когато отидеш в Ню Йорк?

— Разговорът е безсмислен, Ник — промълви Мередит уморено. — Заминавам за Ню Йорк само за три седмици. Не са ми предложили нищо постоянно. Може да го направят, може да не го направят. Нищо не е окончателно.

— Хайде, хайде — възрази той хладно. — И двамата сме на ясно, че си достатъчно добра, за да си в постоянния им екип, и те — освен ако не са слепи — ще го разберат.

Мередит го изгледа.

— Ами ако наистина ми направят предложение? — попита тя. — И друг път сме били разделени за по-дълго време. Ще успеем да се справим — ако и когато се случи, стига и двамата да проявим добра воля.

— Разбира се. — Тонът му бе саркастичен. — Отначало ще прекарваме по два уикенда в месеца заедно. От време на време ще прелитам до Ню Йорк за ден-два, или ти ще отскачаш до Западния бряг да направиш репортаж. Може да успеем да откраднем по някоя нощ или две, ако имаме късмет — стига да не съм на снимки. Отначало ще се радваме на всяка минута заедно, но скоро ще се окаже, че и двамата сме прекалено заети, че ще се уморим да се опитваме. Ще си изградиш нов живот в Ню Йорк, възможно е дори да се увлечеш по някого. Нищо чудно и с мен да се случи.

— Определено не вярваш много в силата на нашата любов — промълви тя, забила поглед в масата.

— Не мога да се състезавам с кариерата ти — отвърна Ник троснато. — Когато се стигне до избор, за теб работата винаги е на първо място. Започва да ми омръзва да съм все втора цигулка.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да избирам? Или теб, или кариерата ми? — попита тя предпазливо.

Сега вече бе истински ядосана.

— Като имам предвид как стоят сега нещата, не виждам начин да се избегне.

— Разбирам. — Мередит се стараеше да не загуби контрол. — За теб няма никакво значение колко усилено съм работила, за да получа този шанс, нали? Не бих могла, а и няма да се откажа сега. Никога не съм пречила на твоята кариера и не смятам за редно ти да се бъркаш в моята.

Той я изгледа студено.

— Значи ли това, че все пак възнамеряваш да заминеш за Ню Йорк?

— Естествено — отвърна тя, ядосвайки се все повече и повече. — Такава възможност не се появява всеки ден. Съжалявам, ако не го разбираш.