Името на розата
Шрифт:
След като абатът и другите монаси се оттеглиха, билкарят и моят учител огледаха подробно трупа с присъщото на лечителите спокойствие.
— Смъртта е настъпила поради удавяне — рече Северин. — В това няма съмнение. Лицето е подпухнало, коремът — опънат…
— Но той не е бил удавен от други — забеляза Уилям, — ако беше така, щеше да окаже съпротива на убиеца и около ваната щяхме да открием следи от вода. А всичко беше подредено и чисто, сякаш Беренгарий е стоплил водата, после е напълнил ваната и е легнал там по своя воля.
— Това не ме изненадва — рече Северин. — Беренгарий страдаше от конвулсии, та неведнъж му казвах, че хладките бани успокояват и телесната, и душевната възбуда. Често ми искаше разрешение да ползва банята.
— Миналата нощ — поправи го Уилям, — защото, нали виждаш, този труп е престоял във водата най-малко един ден…
— Възможно е да е станало миналата нощ — съгласи се Северин.
Уилям го уведоми, макар и не изцяло, за събитията през предишната нощ. Не му каза, че бяхме проникнали тайно в скриптория, но като скри от него редица подробности, му разказа, че сме преследвали някаква тайнствена личност, която ни е откраднала една книга. Северин разбра, че Уилям му казва само част от истината, но не му зададе други въпроси. Само забеляза, че ако тайнственият крадец е бил Беренгарий, възможно е изживяното вълнение да го е накарало да потърси спокойствие в една освежителна баня. Беренгарий — рече той — бил много чувствителен; понякога се разтрепервал или обливал в студена пот, било от вълнение или неприятност, облещвал очи и се строполявал на земята, а от устата му почвала да излиза белезникава пяна.
— Във всеки случай — рече Уилям, — преди да дойде тук, трябва да се е отбил другаде, защото не видях в банята откраднатата книга.
— Да — потвърдих не без гордост, — аз повдигнах расото му, дето беше захвърлено край ваната, и не забелязах никакви следи от обемист предмет.
— Браво — усмихна ми се Уилям. — Значи той се е отбил другаде; добре, да допуснем, че за да се поуспокои, а може би и за да се отърве от нас, се е промъкнал в банята и е легнал във ваната. Северин, мислиш ли, че е могло да стане така, че да загуби съзнание и да се удави от пристъпите на болестта си?
— Възможно е — отвърна Северин, но се съмняваше. — От друга страна, ако това е станало преди две нощи, край ваната може да е имало вода и тя да е изсъхнала. Ето защо не бива да изключваме, че може и да е бил удавен насила.
— Не — възрази Уилям. — Кога си видял убит човек да си сваля дрехите, преди да бъде удавен?
Северин поклати глава, сякаш този довод за него нямаше кой знае каква стойност. Бе започнал да разглежда ръцете на удавника.
— Интересно… — рече той.
— Какво?
— Онзи ден огледах ръцете на Венанций, след като бяха измили трупа му от кръвта, и забелязах една подробност, на която не отдадох голямо значение. Върховете на два пръста на дясната ръка на Венанций бяха потъмнели, сякаш бяха начернени с някакво тъмно вещество. Също — нали виждаш — като върховете на двата пръста на Беренгарий. Тук има следи дори и по третия пръст. Тогава си рекох, че Венанций трябва да е пипал мастилата в скриптория…
— Много интересно — каза замислено Уилям и се наведе към пръстите на Беренгарий. Зазоряваше се, светлината в сградата бе все още твърде бледа, учителят ми явно страдаше, че не може да ползва очилата си. — Много интересно — повтори той. — Потъмнели са върховете на палеца и показалеца, а средният пръст е потъмнял само откъм вътрешната страна Слаби следи има и по лявата ръка, поне по показалеца и палеца.
— Ако беше само по дясната ръка, би могло да се каже, че пръстите са притиснали нещо дребно или тънко и продълговато…
— Като стило. Или храна. Или насекомо. Или змия. Или ковчеже за дарове. Или тояга. Много неща. Ала щом има следи и по другата ръка, може да е държал и чаша — държал я е здраво в дясната ръка, а с лявата я е крепял, без да я притиска…
Северин бе започнал да трие леко пръстите на мъртвеца, но тъмният цвят не изчезваше. Забелязах, че си бе сложил ръкавици, които по всяка вероятност ползваше, когато му се налагаше да борави с отровни вещества. Душеше, но не усещаше нищо.
— Бих могъл да ти
— Аделмо е бил миниатюрист — рече Уилям. — Предполагам, че когато си видял изранения му труп, не ти е хрумнало да огледаш пръстите му. Но тия може да са пипали нещо, което да е принадлежало на Аделмо.
— Не знам — отвърна Северин. — Двама мъртъвци, и двамата с почернели пръсти. За какво ти говори това?
— За нищо. Nihil sequitur geminis ex particularibus unquam. 188 Трябва да сведем и двата случая към едно правило. Например: съществува вещество, което почерня пръстите на онзи, който се докосне до него…
Побързах да довърша, тържествувайки, този силогизъм:
— …Пръстите на Венанций и Беренгарий са почернели, значи те са се докосвали до едно и също вещество.
— Браво, Адсон — похвали ме Уилям. — Жалко само, че твоят силогизъм не важи, защото aut semel aut iterum medium generaliter esto 189 , и в този силогизъм средният термин никога не може да бъде приет за общовалиден. А това значи, че не сме избрали правилно основната предпоставка. Не трябваше да казвам: всички, които се докосват до определено вещество, са с почернели пръсти, защото може да има хора с почернели пръсти, без да са се докосвали до това вещество. А трябваше да кажа: всички и само всички, които са с почернели пръсти, сигурно са се докосвали до определено вещество. Венанций и Беренгарий, и така нататък. С което щяхме да получим един трети първокачествен силогизъм.
188
„Никога нищо не следва само от два частни случая.“
189
„Или веднъж, или втори път, изобщо трябва да има нещо средно.“
— Значи все пак намерихме отговора! — възкликнах с радост.
— Ех, Адсон, ти разчиташ прекалено много на силогизмите! За нас въпросът остава открит. Ние само допуснахме, че Венанций и Беренгарий са се докосвали до едно и също нещо — една разумна хипотеза. Но след като допуснахме, че само едно вещество — едничко от всички останали — може да предизвика подобни последици (а това трябва да се изясни), не знаем какво е то, къде двамата са го намерили и защо са се докосвали до него. Обърни внимание — не знаем дали веществото, до което са се докосвали, е причина за смъртта им. Представи си, че някой безумец пожелае да избие всички, които се докосват до златистия прах. Нима трябва да стигнем до извода, че златистият прах е смъртоносен?
Обърках се. До този момент бях убеден, че логиката е универсално средство, а сега ми стана ясно, че валидността й зависи от това как бива използвана. От друга страна, от разговорите с моя учител ми стана ясно — и ми ставаше все по-ясно през следващите дни, — че логиката може да бъде много полезна, ако съумееш да вникнеш в нея, а след това да се измъкнеш.
В това време Северин, който явно не беше добър логик, размишляваше въз основа на своя опит:
— Отровите са толкова разнообразни, колкото разнообразни са тайните на природата — рече той. После посочи съдовете и стъклениците (които вече бяхме видели), наредени по лавиците край стените заедно с голям брой книги. — Както вече ти казах, от много от тия треви, съответно примесени и дозирани, могат да се получат смъртоносни отвари и мазила. Ето там има татул, беладона и бучиниш; те могат да предизвикат сънливост или възбуда, или двете заедно; давани в малки дози, са отлични целебни средства, а в големи дози — смъртоносни…