Измамата
Шрифт:
Хаселквист му подаде чаша кафе.
— Трябва да си адски благодарен, че се добрах до теб, пич — Джеф посочи с грамадния си показалец към HP. — Ако не бяхме ние, сега щеше да си мъртъв. Оня коравият охранител те беше хванал на мушка, още две секунди и БАМ!
Той прибави свит палец към показалеца и показа във въздуха какво имаше предвид.
— Как изобщо ти дойде идеята да застреляш Блек, между другото? Това грам нямаше да промени…
Той поклати глава, смеейки се.
HP смънка нещо недоловимо в чашата си. За съжаление, планината от мускули срещу него имаше известно право. Паралелно
Сякаш нищо от преживяното през последните денонощия не се беше случило наистина, ами е било просто сън. Correction — кошмар…
— Разбрахме ли нещо повече от Източника? — изгрухтя Джеф.
— Получихме всички чертежи… — започна Хаселквист, но Нора го прекъсна.
— Не сега. Първо трябва да разберем дали той смята да ни сътрудничи.
Тя кимна към HP.
— Ей, всъщност не съм мебел — промърмори той. — Значи… Благодарен съм, че ми помогнахте, но честно казано съм потънал до гъза в собствени проб…
— Имаш предвид сестра си? — отсече Нора. — Тази, която работи за Sentry…
— К’во? Нене, тя работи в СЕП… ъъ, какво?
Той забеляза как другите си размениха погледи и това не му хареса.
— Сестра ти си взе отпуска от СЕПО през зимата — каза Нора после и се наведе малко по-близо. — Тя започна работа в Sentry Security, където вече работеше партньорът и Мике. Там е създала екип за лична охрана, който защитава различни важни клечки в бизнеса. Миналата година Sentry бяха купени от компания на име PayTag. Ти по всяка вероятност знаеш това-онова за тях, защото преди малко се опита да застреляш изпълнителния им директор…
HP отвори уста, за да отговори, но Нора не му даде шанс.
— Добре, значи може би знаеш също, че PayTag строи редица големи сървърни ферми по цял свят. Или може би сървърни хотели е по-добро описание. Тук, в Швеция, построиха гигантско съоръжение в една от старите подземни военни инсталации на Въоръжените сили, съвсем близо до Упсала. Мястото се нарича Крепостта и скоро ще се грижи за съхранението на информация на практика на всяка втора компания и всички власти в Северна Европа…
HP кимна отново, този път по-силно и изведнъж му стана трудно да сдържи усмивката си.
Бека беше охрана на Блек.
Така беше, естествено!
Тя работеше непряко за Играта, а това, разбира се, беше лоша новина. Но в своето fucked up състояние той беше изтълкувал всичко погрешно. Беше си помислиш, че Бека е с Блек.
Epic fail!
По дяволите, колко беше тъп понякога…
Той поклати глава, а облекчението направи още няколко обиколки из тялото му.
Изведнъж забеляза как го зяпат останалите.
— Еее, какво ще кажеш?
— К-к’во?
Джеф се наведе напред над сгъваемия стол, от което пластмасовата облегалка изпука. Изведнъж HP осъзна, че в лицето на мъжа имаше нещо познато. Като че двамата се бяха срещали и преди…
— Смяташ ли да ни помогнеш?
— С какво?
Още погледи, този път по-колебливи.
Накрая Нора беше тази, която отвори уста.
— Да
14. Abandonware 50
— Ало.
— Добър ден, скъпи приятелю.
50
„Изоставен софтуер“, т.е. програми, които производителят вече не поддържа и обикновено не се интересува от евентуалното им нелегално разпространение. — Б.пр.
— А, вие сте, колко хубаво. Линията сигурна ли е?
— Абсолютно.
— Добре тогава, ще се радвам да получа обяснение на това, което се случи.
— Разбирам…
— Не одобрявам, когато направените споразумения не се спазват. Това, което стана…
— Ще ни е от полза в дългосрочен план, повярвайте ми!
— По какъв начин?
— По всички начини…
— Слушай внимателно, не харесвам такива игрички. Можеш да се наричаш Водач колкото си искаш, но не забравяй кой плаша за дейността ти.
— Интересите на клиентите ми стоят, естествено, винаги на първо място в списъка ми с приоритети, скъпи приятелю.
— Надявам се! Нека за момент пренебрегнем този… инцидент. Как стоят нещата с останалата част от плана?
— Отлично. Всъщност тъкмо се каним да започнем. Няма да останете разочарован, мистър Блек.
Асансьорът ги отведе до ниво, откъдето имаха добър изглед. Виждаха остъклената главина с пет спици, проточващи се на петдесет метра право в планината във всички посоки около мястото, където бяха застанали. Ако беше разбрала правилно, под тях имаше редица такива етажи.
Контролната зала, към която гледаха през големия стъклен прозорец срещу асансьорите, безспорно беше впечатляваща.
Беше влизала в няколко подземни инсталации, докато работеше в СЕПО. Тази на „СОС Аларма“, долу под църквата на Св. Йоан, беше най-внушителната. Но беше нищо в сравнение с това тук.
Над трийсет работни места, разпределени в три сърпообразни редици една над друга, така че всички имаха пряка видимост към гигантските екрани, които се намираха най-долу в средата.
Всяко работно място имаше три големи свързани монитора с мишка и клавиатура и прилежно окачен хедсет от едната страна. Цялото помещение напомняше малко на централата в полицейското управление, но естествено беше по-модерно и безкрайно по-скъпарско.
Контролната зала беше празна, а всички монитори вътре — изключени.
— При пълен капацитет ще имаме трийсет оператори, работещи на три смени. Всички те са експерти по IT сигурност. Освен това при нужда можем да се подсилим с още десет души… — надуваше се ръководителят, който изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се спука от гордост.
В което може би нямаше нищо чудно…
Поканените репортери, общински политици и народни представители изглеждаха също толкова впечатлени от съоръжението, колкото и тя самата. Някой от тях зададе въпрос, който тя не чу, но каквото и да беше казал, трябва да е било забавно, защото всички избухнаха във всеобщ смях.