Измамата
Шрифт:
Хората зареваха, пробиха през ограждението. HP ги последва. Потта се стичаше по гърба му.
Хрускащ звук, после един от облечените в бяло пред него падна назад и създаде празнина в тълпата.
Маската отлетя и разкри тебеширено бяло шокирано женско лице. От носа на жената струеше кръв и опръскваше предната страна на белия и гащеризон.
В следващия миг той зърна Бека. Точно зад Блек, хванала с длан ръката му.
Твърде близо…
Той бавно започна да вади ръката си от джоба…
— GAAAAN!!! —
Ръце дърпаха дрехите и, опитваха се да се доберат до Блек…
Викът дойде отляво.
Гърлен и гъргорещ и той едва го разбра. Но не обърна глава. Вместо това продължи да вдига ръката си с поглед, фокусиран върху Блек.
Изведнъж сякаш всичко премина в slow motion. Тя долавяше всяка малка подробност от сцената около себе си. Облечените в бяло демонстранти, които Томас току-що беше свалил на земята, кръвта, която цапаше гащеризоните им.
После сребристият грамаден револвер на Томас, напускащ бавно кобура.
Демонстрантите пред него вдигнаха ръце, опитаха да се предпазят.
Тя ясно виждаше заподозрения в тълпата. Шапката, очилата, тъмното войнишко яке. Ръката, която беше наполовина излязла от джоба…
После се скри от поглед за няколко секунди. Ръката и достигна кобура на пистолета, хвана дръжката.
Треморът не искаше да си отиде. В главата и звъняха сигнали за тревога и заглушаваха мислите и. В цялата ситуация имаше нещо нередно… Продължаваха да я дърпат ръце, опитващи да изтръгнат Блек от хватката и.
Оръжието на Томас вече беше навън с цевта, насочена право към мъжа с войнишкото яке. Но демонстрантите изглежда закриваха видимостта му. Той пристъпи настрани, търсейки пролука.
Сигналите за тревога продължаваха да пищят.
НЕРЕДНОНЕРЕДНОНЕРЕДНО!
Изведнъж между демонстрантите се откри коридор. Мъжът с войнишкото яке се намираше само на пет метра. Взираше се право в Блек, право в нея. Ръката му излизаше бавно от джоба. Отвътре се показа тъмен предмет.
Инстинктите взеха връх. Бързи, отработени движения.
Изваждане,
издърпване на затвора…
изстрел!
Гърмежът дойде някъде отпред.
Достатъчно близо, за да усети ударната вълна с лицето си.
Силен удар в корема. В следващия миг коленете му се огънаха. Писъци, панически фалцети от всички страни около него.
Някой го хвана около врата, повлече го назад.
Причерня му пред очите.
Хората крещяха паникьосани, хвърляха се по земята.
Тя видя Томас да се обръща и да се взира в нея, докато облечените в бяло хора около него бягаха.
Ребека светкавично прибра оръжието в кобура, сграбчи ръката на Блек и
Шелгрен я настигна, помогна и да отведе Блек до колата и после бързо да го вкара вътре.
— Карай — излая тя на Шелгрен.
— Ами другият?
Томас все още стоеше на тротоара с револвера в ръце, оглеждаше тълпата над цевта, като че търсеше някого.
Единият от униформените полицаи извика нещо, което тя не чу, след това вдигна оръжието си към Томас.
— Да се оправя сам, карай, карай!
Шелгрен натисна педала на газта до дъно и те потеглиха с летящ старт.
— Какво, по дяволите, се случи? — изсъска той, когато излязоха на Стрьомбрун.
Клатещи накланящи се движения, които му бяха така познати.
Лежеше отзад в автомобил, някакъв ван, който се движеше бързо. Страшно бързо.
Остър завой го запрати към стената и го накара да изскимти от болка.
— Буден е — той чу женски глас да казва някъде зад главата му.
Опита да се обърне, но от усилието отново му причерня пред очите.
— Не, пак припадна… — беше последното, което долови.
13. Team Fortress 48
He обичаше да се вози в хеликоптери. Резките движения на машината бяха неестествени. Не като самолет, който меко се носеше по въздушните потоци. Ако двигателите внезапно се случеше да спрат, всъщност нямаше да се случи нищо. Пилотът щеше да снижи носа и самолетът дълго време щеше да лети, плъзгайки се, докато оправяха проблема.
48
Популярна отборна компютърна игра. — Б.пр.
Но ако един хеликоптер имаше проблеми с двигателя, човек не разполагаше с много секунди, за да се пребори с гравитацията.
Тя се отърси от чувството на дискомфорт и погледна часовника.
— Остават десет минути…
Блек вдигна поглед от блекберито си.
— Окей, благодаря…
— Чухте ли се с Томас?
— Да, казва, че всичко се е уредило с полицията и че ще се присъедини към нас с кола по-късно през деня.
— Хубаво…
Тя пое дълбоко въздух.
— А Вие как се чувствате? — попита после.
— Добре — отговори той малко припряно. — Направо отлично — добави после. — Извинявай, Ребека, трябва, естествено, да ти благодаря за намесата пред хотела. Какво всъщност се случи там?
Той опитваше да звучи овладяно, но тя без никакви проблеми долови лекия трепет в гласа му. Освен това изглежда беше започнал да я нарича Ребека, вместо мис Нормен.
— Всъщност не знам точно. Демонстрантите пробиха напред, но след това не ми е съвсем ясно. Надявах се Томас да ми се обади и да обясни…