Изпепелена

Каст Кристин

– Ще ме намериш по вода.

– И точно така стана. Сан Клементе е остров и е на вода.

– Също така се казва, че Зоуи трябва да следва истината. Какво според теб значи това?

Не съм сто процента сигурна, но имам идея. Последния път, когато говорих със Зоуи, й казах да следва сърцето си, независимо че на всички останали може да им се струва, че не постъпва правилно. Просто да следва вътрешното си чувство, ако всичко в нея й подсказва, че е на прав път.
– Стиви Рей замълча, защото й идваше да

закрещи.
– Чувствам се много виновна, че й казах това. Заради случилото се после.

– Но може би имаш право и това, което стана е нея, е трябвало да се случи, защото аз също смятам, че е правилно да слушаш сърцето си и да следващ това, в което вярваш. Дори всички останали да казват, че грешиш.

Стиви Рей се въодушеви:

– И ако тя прави това. значи се придържа към истината в сърцето си и краят на стихотворението ще се сбъдне. Тя ще бъде свободна.

Звучи ми логично, Стиви Рей. Някак си вътрешно усещам, че е вярно.

Аз също каза тя и се усмихна доволно на Крамиша.

– Добре, но Зи трябва да знае всичко това. Стихотворението звучи като някакви инструкции. Първата стъпка е да го намери по вода. Това вече се случи. После да...

– Да го пречисти чрез огън - прекъсна я Стиви Рей. А после не се ли казваше нещо за въздух и земя?

– Да, и дух. Всичките пет елемента се споменават.

– Всичките дарби на Зи, завършвайки с духа, който е най-силният й елемент.

– И този, в чийто свят се намира тя сега - каза Крамиша.

– Добре, не го казвам само защото аз съм написала якото стихотворение, но Зоуи трябва да научи тези неща. За да се върне. Иначе ще бъде убита от каквото там я преследва.

– О, вярвам ти.

– А как ще го направиш?

– Аз? Няма да съм аз. Аз не мога. Моят елемент е земята. Няма начин духът ми да се откъсне и да иде в Отвъдното. Стиви Рей потръпна. Само от мисълта за това я побиха тръпки.
– Но Старк ще трябва да си закара задника дотам. Ще му се наложи. Така каза отвратителната крава.

– Бик - поправи я Крамиша.

– Каквото е там.

– Искаш ли да се обадя на Старк и да му прочета стихотворението? Имаш ли номера му?

Не - замисли се Стиви Рей.
– Афродита каза, че той съвсем е мръднал с главата. Може би няма да обърне внимание на стихотворението. Сигурно ще реши, че си има други по-важни неща за правене.

– Е, няма да е прав.

– Така е, съгласна съм. Но най-доброто, което можем да направим, е да предадем стихотворението на Афродита. Тя е гаднярка, но разбира колко важно е всичко това.

– Понеже е толкова гадна, няма начин да допусне Старк да я игнорира.

– Точно така. Напиши й съобщение и й кажи, че Старк трябва да запомни това и да го каже на Зоуи. И да е наясно, че това е пророчество, а не просто някакво стихотворение.

– Да ти кажа, сериозно се съмнявам в количеството на здравия й разум, щом не харесва поезия.

– Момиче, обясняваш ми очевидни работи.
– каза Стиви Рей.

– Мхм, само това исках да кажа.

И докато Стиви Рей паркираше на прясно асфалтирания паркинг на абатството, Крамиша бе надвесила глава над телефона си и пишеше съобщението.

Баба Редбърд определено се подобряваше. Ужасните синини по лицето й вече избледняваха и вместо да лежи в леглото, тя бе седнала на люлеещ се стол до камината и четеше книга, затова в първия момент не забеляза Стиви Рей.

– „Синеокият дявол“?
– Макар да беше тук, за да съобщи на баба Редбърд ужасната новина за Зоуи, Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си, като прочете заглавието на книгата.
– Звучи ми като някой любовен роман.

– Стиви Рей! Как ме стресна само. Да, любовен роман е. Превъзходен при това. Харди Кейтс е невероятен.

– Невероятен?

Баба Редбърд повдигна вежда:

– Аз съм стара, дете мое. Но не и мъртва. Все още мога да оценя един невероятен мъж.
– Тя посочи един от дървените столове наблизо.
– Придърпай го насам, миличка, и ела да седнеш до мен. Предполагам, че имаш новини от Зоуи. Какво става във Венеция? Само като си помисля... Венеция, Италия... Толкова ми се иска да мога да ги посетя. Баба Редбърд млъкна, като забеляза лицето на Стиви Рей. Знаех си. Знаех си, че нещо лошо се е случило, но умът ми е толкова замъглен след инцидента.
– Силвия Редбърд замълча за миг и после продължи с глас, изпълнен със страх. Разкажи ми бързо.

Стиви Рей с въздишка придърпа един от столовете и хвана ръката на старата жена:

Не е мъртва, но не е и никак добре.

– Всичко, разкажи ми всичко. Не спирай и не пропускай нищо.

Баба Редбърд стисна ръката на Стиви Рей, сякаш бе спасително въже, и изслуша цялата история за убийството на Хийт, за биковете и за последното пророчество на Крамиша, като не спомена нито думичка само за едно нещо. Реп-хайм. Когато приключи разказа си, лицето на баба Редбърд беше бледо точно както след катастрофата, когато бе в кома и на крачка от смъртта.

Пръснала се е. Душата на моята внучка се е пръснала -каза тя бавно и с огромна скръб.

– Старк ще я намери, бабо - каза Стиви Рей и я погледна решително. А после ще я защитава и ще я върне при нас цяла.

– Кедър - каза баба Редбърд, кимайки, сякаш е отговорила на някакъв въпрос и Стиви Рей трябва да се съгласи е нея.

Кедър?
– попита Стиви Рей, надявайки се, че новината не я е накарала да загуби ума си.

– Кедрови иглички. Кажи на Старк да накара този, който ще наблюдава тялото му, докато е в транс, да запали кедрови иглички около него и да ги поддържа пушещи през цялото време.

Объркваш ме, бабо.

– Кедровите иглички са могъщо лекарство. Те отблъскват аегина, най-злия от всички зли духове. Кедърът се използва само при много крайна нужда.

– Е, това определено е много крайна нужда - отвърна Стиви Рей, доволна, че баба Редбърд отново възвръща цвета на лицето си.

– Кажи на Старк да вдиша силно пушека и да си мисли, че го отнася със себе си в Отвъдното. Да повярва, че той ще последва духа му там. Умът може да бъде могъщ съюзник на душата. Понякога умовете ни могат да променят самата същност на душите ни. Ако Старк повярва, че кедровият пушек може да го последва в Отвъдното, значи ще стане така и ще получи от него допълнителна защита.