Изпепелена
Шрифт:
– Но той не ме нападна, той просто...
Дракона вдигна ръка, за да й даде знак да замълчи:
– Без съмнение е бил привлечен от Мрака, който тогава се е обърнал към един от своите, както злото често прави. Не можеш да си сигурна, че съществото не те преследва.
– Също така не можем да сме сигурни, че над Тулса има само един гарван-демон каза Ленобия.
Стиви Рей беше на път да се паникъоса. Какво щеше да стане, ако всички откачат при мисълта за група гарвани-демони в небето над Тулса? Ще стане съвсем невъзможно за нея да излиза
– Отивам до абатството да се видя с баба Редбърд - заяви тя решително.
– И не мисля, че там кръжат тълпи от гарвани-демони. Мисля, че един от тях някак си е изостанал от групата си и се е появил в парка, защото е бил привлечен от Мрака. А аз съм адски сигурна, че повече няма да призовавам бикове, така че не виждам защо птицата ще тръгне да ме преследва.
– Не подценявай опасността — каза Дракона с печален глас.
Няма. Но също така няма да й позволя да ме превърне в затворник. Не мисля, че и останалите трябва да се страхуват толкова. Разбира се, че трябва да бъдем предпазливи, но не можем да допуснем страхът и злото да контролират живота ни.
– Стиви Рей е права - каза Ленобия. Даже мисля, че трябва да започнем нормални занятия в училището и да включим и червените новаци в клас.
Крамиша, която дотогава стоеше тихо от лявата страна на Стиви Рей, изсумтя леко, а Далас въздъхна. Стиви Рей се
усмихна и заяви:
– Всъщност това е чудесна идея.
– Не мисля, че трябва да съобщаваме нещо за състоянието на Зоуи - каза Ерик.
– Поне докато не се случи нещо по- ...окончателно.
– Тя няма да умре - заяви Стиви Рей.
Аз не искам да умира! — отвърна Ерик, който изглеждаше много потиснат от тази мисъл. Но при всичко, което се случва тук напоследък, включително атаката на гарвана-демон, последното нещо, което ни е необходимо, е да разпалваме клюки.
Не мисля, че трябва и да го премълчаваме - каза Стиви
Рей.
– Какво ще кажете да се съгласим на следния компромис - предложи Ленобия.
– Ще отговаряте на въпроси, свързани със Зоуи, ако някой ви попита, като се придържате към истината - че всички ние работим усилено, за да й помогнем да се върне от Отвъдното.
И ще предупредим официално всички ученици да бъдат максимално предпазливи и бдителни и да ни съобщават за всичко необичайно, което чуят или видят - добави Дракона. \
– Това предложение звучи добре - съгласи се Пентеси-лея.
– Така да бъде, на мен също ми звучи добре - каза Стиви Рей. После се поколеба за миг и попита: - Хм, просто се чудех, аз в кой клас трябва да бъда?
– И аз се чудех същото - добави Крамиша.
– И аз - обади се Далас.
– Ще се върнете в класовете, в които сте били, преди да напуснете каза Ленобия нежно и им се усмихна, сякаш това с „напускането“ бе някаква непредвидена ваканция, вместо непредизвестена смърт. Но заради начина, по който го каза, всичко това прозвуча съвсем нормално.
После се обърна към Стиви Рей:
– Вампирите сами избират своя път на развитие и областта, която искат да изучават. Не в клас с останалите новаци, а в средата на възрастни вампири, които са експерти в своите области. Ти избрала ли си с какво искаш да се занимаваш?
Макар всички да се бяха взрели в нея е очакване, Стиви Рей изобщо не се поколеба в отговора си:
Никс. Искам да уча за Висша Жрица. Искам да стана такава, защото съм го заслужила, а не защото съм единственият червен вампир в цялата вселена.
Но ние нямаме Висша Жрица, която би могла да те обучава. Не и откакто Неферет отпътува - каза Пентесилея и стрелна Ленобия с поглед.
– В такъв случай предполагам, че сама ще се обучавам, докато не си върнем Висшата Жрица обратно.
– Стиви Рей погледна Пентесилея в очите и добави: - И нямам предвид Неферет. А сега мисля да отида до абатството, както вече казах. Като се върна, ще им съобщя да се готвят за часове от утре.
Всички започнаха да излизат от залата, когато Дракона я придърпа настрана:
– Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш внимателна каза той Имаш сили и способности на границата на възможното, но не си безсмъртна, Стийи Рей. Не забравяй това.
– Ще бъда внимателна, обещавам.
– Аз ще отида с нея каза Крамиша.
– Ще хвърлям по едно око на небето за разни птицеподобни. Притежавам дарбата да крещя смъртоносно. Ако само се покаже някой от тях, ще се постарая целият свят да научи.
Дракона кимна, но не изглеждаше особено убеден. Стиви Рей изпита истинско облекчение, когато Ленобия го повика и започна да си говори с него за часовете му по фехтовка. Имаше идея да ги направи задължителни за всички ученици.
Стиви Рей се изниза от стаята и започна да се чуди как да се отърве от Крамиша, която се бе лепнала за нея. Точно тогава и Далас се присъедини към тях:
– Може ли да поговорим за миг, преди да тръгнеш!
– Ще те чакам в колата на Зоуи - каза Крамиша.
– И не, няма да се отървеш от мен.
Стиви Рей я изгледа как се отдалечава по коридора и след това неохотно се обърна към Далас. ^
– Може ли да влезем вътре?
– попита той.
– Да, но трябва да тръгвам след малко.
Без да казва нищо, Далас отвори вратата пред нея и двамата пристъпиха в хладната и мрачна стая, в която се носеше миризма на книги и полирани дървени мебели. ^
– С теб няма да сме заедно повече, нали?
– каза той набързо.
– Моля? Няма да сме заедно? Какво искаш да кажеш/
Той скръсти ръце пред гърдите си изглеждаше много сконфузено:
– Имам предвид, че бяхме нещо като гаджета. Ти беше приятелката ми. Но вече не искаш да си такава и аз го разбирам. Права си, че не можах да направя абсолютно нищо, за да те защитя от онова птицеподобно. Искам само да знаеш, че няма да се превърна в някой задник заради това, че се разделяме. Все още ще съм до теб, момиче, защото ти винаги Lite си моята Висша Жрица.