Изпепелена
Шрифт:
– Аз не ибкам да късаме!
– изстреля Стиви Рей.
– Не искаш ли?
– Не.
Наистина не искаше. Изведнъж се замисли за него, за сърцето и добротата, която го изпълваше, и беше очевидно, че мисълта да го загуби никак не й хареса.
– Далас, извинявай, че се държах така. Бях ранена и не на себе си, но не съм искала да те засегна. Аз самата не можех да изляза от проклетия кръг, така че нямаше начин нито ти, нито който и да било друг да влезеше при мен.
Той я стрелна с поглед:
– Но гарванът влезе
Ами да, както ти каза, той е на страната на Мрака отвърна тя, макар че начинът, по който Далас спомена Репхайм, й подейства като студен душ.
– Има много същества на страната на Мрака наоколо -каза Далас.
– И голяма част от тях като че ли все налитат на теб. Така че бъди предпазлива, става ли?
– Той се протегна и отметна руса къдрица от лицето й.
– Няма да го понеса, ако нещо ти се случи.
– Той отпусна ръка на рамото й и с палец нежно я докосна по врата.
Ще внимавам - каза тя нежно.
– Значи наистина не искаш да късаме?
Тя поклати глава.
– Чудесно, защото аз също не искам.
Далас се наведе и я придърпа към себе си. Устните им се срещнаха в нерешителна целувка. Тя поиска да се отпусне и разтопи в ръцете му. Той определено се целуваше добре, а и на нея й харесваше. Харесваше й вкусът му. Той знаеше, че тя обича да я масажира по гърба, така че когато я обгърна с ръце, те се плъзнаха под блузата й, но не за да я награби за циците, както повечето момчета биха направили. Вместо това той започна да разтрива с нежни движения долната част на гърба й, като я притискаше все повече към себе си и задълбочи целувката.
Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.
Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.
– Трябва да тръгвам, забрави ли?
Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.
– Всъщност бях забравил - каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й.
– Хайде, ще те изпратя до колата.
Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
– Той е луд по теб - каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?
Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:
В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.
– Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.
– Чао, Крамиша.
– Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.
Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:
– Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?
Разбира се, че помня.
– Е, направих го. И открих нещо.
Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) — Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това.
– Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.
– Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.
Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:
Меч с две остриета
С едната страна унищожава
А с другата освобождава
Аз съм твоят гордиев възел
Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?
Следвай истината и ще ме намериш по вода
Пречисти ме с огън
Никога вече не ме заравяй под земята
Въздухът ще ти прошепне
Онова, което духът вече знае.
Че дори разбито,
Всичко е възможно.
Ако вярваш.
И тогава и двамата ще бъдем свободни.
– Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.
Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.
– Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.
– Напълно съм сигурна, че е така.
– Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.
– Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ - цитира Крамиша.
“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.
– Както и Калона добави Крамиша.
– С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?