Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Няма нужда да ходим. Нали за това има интернет.

– Добре де, можеш да чукаш по клавиатурата колкото си щеш, но аз възнамерявам да свърша малко истинска работа.

Мишел отново насочи поглед към "Панера".

– Каква например? – попита Шон. – Не искам да действаш, без да сме обмислили нещата. Нали помниш какво се е случило с британската лека кавалерия при атаката на Балаклава? Били са пометени заради грешката на един човек.

– На един мъж – това е ключовата дума. Ако атаката беше ръководена от жена,

нямаше да се стигне до такава касапница.

– Добре де, какво мислиш да направиш?

– Да поговоря с една тийнейджърка за неин съученик. Чисто по женски.

Мишел изключи телефона, скочи в снега и тръгна обратно към бистрото. Възнамеряваше да разбере от Кати Бърнет доколко е загрижена за Тайлър Уинго.

11.

– Здрасти, Кати.

Момичето вдигна глава от лаптопа си и срещна погледа на Мишел, застанала до нея с табла, на която имаше купичка супа, хляб и чаша кафе.

– О, здравейте.

– Може ли да седна при теб?

– Нали бяхте с Тайлър? – огледа се Кати.

– Той отиде на плуване, а аз мислех да тръгвам, но заваля доста силно. Реших, че чаша кафе и една супа ще ми дойдат добре.

Мишел се настани на масата и изчака Кати да отмести лаптопа и раницата си, за да направи място за таблата.

– Благодаря – кимна тя, загреба с лъжицата и се усмихна. – Няма нищо по-хубаво от гореща супа в студен снежен ден.

– Предполагам – отвърна Кати и се усмихна притеснено.

– Дано не съм прекъснала някое домашно – кимна към лаптопа Мишел.

– Не, не, това е чак за другата седмица. Просто реших да му хвърля един поглед… – Момичето затвори лаптопа и я погледна въпросително. – Предполагам, че разговаряхте с Тайлър за баща му.

Мишел натопи залък хляб в супата и го поднесе към устата си.

– Голяма трагедия – каза тя, дъвчейки. – Наистина е страшно да изгубиш родител, особено на тази възраст.

– За военните ли работите?

– Не, просто се опитвам да му помогна, но по друг начин. Той каза, че сте в един клас. Твърди, че си много умна и си взела две години за една...

– Наистина ли го каза? – попита Кати и лицето грейна.

– О, да – кимна Мишел и отпи глътка кафе.

– Той самият е много умен и е пълен отличник. Но не се хвали като някои други. Тайлър е… ами просто е мълчалив и сдържан.

– Доколкото разбирам, вие двамата сте добри приятели.

– Познаваме се още от началното училище – кимна момичето.

– В момента приятелите са много важни за него. Сигурна съм, че разбираш това.

– О, да.

– Познаваше ли баща му?

– Двамата са идвали на вечеря у дома. Няколко пъти ме е вземал от училище заедно с Тайлър. Винаги се държеше мило с мен. Знам, че е бил изпратен в Афганистан. Преди две години и майка ми беше там, но сега вече си е у дома. Надявам се никога повече да не заминава.

– И майка ти служи в армията, така ли?

– Във ВВС. Тя е пилот.

– Това е страхотно, Кати.

– Много се гордея с нея. Може да управлява всякакви самолети. Преди време ме качи на една чесна. Направи неща, от които ми се обърна стомахът, но на нея нямаше нищо.

– Сигурна съм – кимна Мишел и отново загреба от супата. – Предполагам, че в училище вече знаят за бащата на Тайлър...

– Днес го обявиха официално. Всички се натъжиха, а Тайлър се притесни.

– Казваш, че двамата се познавате още от началното училище. Предполагам, че си познавала и майка му.

– Да – кимна Кати. – Това беше друга трагедия.

– Щом има толкова млад син, трябва да е починала доста млада.

– Да.

– От рак ли?

– Тайлър ли ви каза така? – погледна я изненадано Кати.

– Не, но ако съдя по реакцията ти, трябва да е починала от нещо друго.

– Вижте, след като той не ви е казал, няма да ви кажа и аз. Сигурно си е имал причини.

– От болест ли беше?

– И така може да се каже – колебливо отвърна момичето.

– Не те разбирам.

– Психическо заболяване. Депресия. – Кати замълча за момент, после добави: – Самоуби се.

Мишел отново поднесе лъжицата към устата си. Не беше гладна, но трябваше време, за да осъзнае чутото и да реагира адекватно.

– Мили боже – промълви най-сетне тя. – Майка му се самоубива, а баща му загива в Афганистан.

– Да. Много ми е мъчно за него! – каза с треперещ глас Кати.

– Но поне има втора майка – каза Мишел.

– Не знам дали се чувства щастлив от този факт – намръщи се момичето.

– Не ми е казал нищо конкретно, но останах с чувството, че не се разбира с нея.

– Няма как да е иначе – леко повиши глас Кати. – Искам да кажа, че господин Уинго превъртя и се ожени за много по-млада жена, без дори да я познава добре. Да не говорим за Тайлър, който изобщо не подозираше за нейното съществуване. Той каза ли ви, че бракът е бил сключен пред съдия? Без сватба, без нищо. Един ден просто му обявили, че са се оженили. Тайлър беше много разстроен.

– Не е ли получил някакви обяснения от баща си?

– Не ми е споменавал – отвърна Кати и закова поглед в лицето . – Но вие така и не ми казахте по какъв начин помагате на Тайлър.

Мишел извади една визитка и я плъзна по масата.

– Защо му е на Тайлър детектив? – учудено попита момичето, след като прочете какво пише.

– За да получи отговори. Това е главната причина хората да наемат детективи.

– Отговори на какво?

– Мисля, че самият той още не знае, Кати. Спомена пред мен, че баща му е бил в резерва, но в един момент отново са го върнали на активна служба.