Неоспоримо доказателство

Лескроарт Джон

— Оставете телефонния си номер, ако обичате и аз веднага ще ви се обадя — това беше цялото съобщение. Нито следа от японски акцент. Дълбок, културен глас. Харди затвори след сигнала.

Бюрото му беше разчистено. Зеленикавата настолна лампа хвърляше приглушена светлина из стаята. Препарираният бодливец се цупеше на полицата на камината в кабинета. Разсеяно, Харди прекоси разстоянието от бюрото до камината, разпъна поставката на мишената — неизползвана повече от година — и сграбчи три стрелички от центъра на таблото, където ги беше оставил.

Върна се обратно на линията до бюрото си и започна да ги хвърля.

Хич не го биваше. Първия път нито една от трите не улучи двайсетката, в която се беше прицелил. Преди година това не можеше да му се случи. Ако някой го бе попитал, той би казал, че приема стреличките полунасериозно. Но продължаваше да носи изработения по поръчка комплект от двайсетграмови волфрамови остриета във вътрешния джоб на сакото си.

Реално погледнато бяха надделели нови приоритети. Докато издърпваше стреличките от първия път, чу, че водата в банята спира. Отново се озова зад линията до бюрото си: 20,19,18. Готово.

Точно тогава Франи се появи на прага, боса, облечена в моравата копринена пижама, която Харди й беше купил за Коледа и която тя не бе в състояние да си сложи, докато Ребека не се роди. Малко тъмно петънце отбелязваше къде се е просмукала капчица мляко от зърното й.

Харди се приближи до нея, коленичи и вдигна подгъва на пижамата, за да притисне лице към тялото й.

10

„Изчезнал финансист в случая «Мистериозната ръка»

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

Случаят с мистериозната ръка, открита в неделя в стомаха на голямата бяла акула в аквариума «Стейнхарт», взе ново измерение днес, след като г-н Кен Фарис, юрисконсулт и изпълнителен директор на «Оуен Индъстрис» в Южен Сан Франциско, съобщи за изчезването на финансиста от Залива, Оуен Неш.

Г-н Фарис осведоми, че за последен път Неш е бил видян от членовете на персонала си в четвъртък в представителството си в «Сий клиф». В петък г-н Неш не се появил на уговорена среща за обяд. В събота, според казаното, Неш възнамерявал да отплава с яхтата си и Мей Шин, приятелка. Нито Неш, нито Шин са виждани оттогава, въпреки че яхтата на Неш, «Елоиз», си стои на кея в яхтклуба. До този момент не е ясно дали яхтата е излизала през празниците.

Полицията не разглежда евентуална възможност за убийство, въпреки че вчера представител на областната прокуратура изрази силна увереност относно подобна възможност.

Фарис съобщил, че животът на Неш бил заплашван «половин дузина» пъти през последните пет години, заради неговите почти груби опити да погълне няколко компании от «Силикон Вели».

Подсилващ връзката между Неш и мистериозната ръка е фактът, че Неш е имал черен пояс по карате. Ръката има няколко необичайни особености, които могат да бъдат свързани с каратето, като калциране на ставите и изкуствено придобита «пета» или възглавничка отстрани на дланта. Шефът на медицинската експертиза на Сан Франциско Джон Страут отказа да коментира вероятността ръката

да се окаже на Оуен Неш и отхвърли всяко евентуално идентифициране като «определено прибързано».“

— Момчето ме издебна от засада — каза Фарис. — Чакаше ме, когато се прибрах у дома, вече беше влязъл под кожата на моята Бети.

Харди, в кабинета си у дома, започваше да се възхищава на наглостта на Джеф Елиът. Репортерът не беше нечие загубило се малко момченце. Харди си бе помислил, че вчера го е стреснал и ограничил във възможни за контролиране рамки, но явно бе изтълкувал погрешно нещата. Харди не можеше да откъсне Джеф Елиът от историята му. Изглежда никой нямаше да може.

— Никога не сте споменавали за заплахите?

— Защото никога не съм ги приемал на сериозно. Хората говорят какво ли не, когато губят преговорите, нали знаете.

— Но не сте пропуснали да ги споменете пред Джеф.

— Не е точно така — Харди чу шумолене. — Вестникът е тук, пред мен и трябва да призная, че звучи доста драматично, но единственото, което направих, бе да отговоря на директно поставения въпрос: „Някой някога заплашвал ли е Оуен?“ И аз отговорих: „Разбира се, дузина пъти“, но това няма кой знае какво значение. Поне, докато не го видях напечатано тук.

— Не смятате, че може да има някаква връзка?

— Предполагам, че всичко е възможно. Но както ви казах, това отдавна беше уредено. Мисля, че последният човек, който се бе разлютил… Оуен го заведе заедно с жена му на Хаваите за няколко седмици, пои ги и ги храни, купи й мерцедес, направи го президент на някакъв клон някъде си. Човекът се нагуши здравата. Разбира се, Оуен се нагуши още повече.

— Как се казваше?

— Не беше истинска заплаха. Аз самият съм казвал на Оуен, че ще го убия поне двайсетина пъти и половината пъти наистина съм го мислел.

— Добре, но ако се окаже, че г-н Нешвил е мъртъв, на някой може и да му потрябва това име.

— Все още се моля на Бога да не е мъртъв.

Харди замълча за миг, барабанеше с пръсти по бюрото си, като се опитваше да реши дали да каже или да не казва на Фарис онова, което знаеше. По дяволите, човекът беше напълно откровен с него. Той продължи:

— „Елоиз“ наистина е излизала в събота — разказа му за посещението си в яхтклуба, за обиколката си из яхтата.

— Но ако яхтата е излизала и ако се е върнала, и ако ръката е на Оуен…

— Това са сериозни „ако“-та…

— Но разбирате ли какво означава това? Означава, че Мей…

— Не… Мей или някой друг. Може изобщо да не е Мей. Или Мей и някой трети замесен.

Фарис се овладя.

— Прав сте.

— Не е невъзможно яхта като тази да бъде използвана за наркотици и след това изоставена.

— Наркотици ли?

— По-често се случва във Флорида или надолу, на юг в Сан Диего, но става и тук. Контрабандистите се качват, убиват всички на борда, хвърлят ги в морето, натоварват стоката, доставят я, зарязват яхтата.