Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Газираната вода е промяна — заяви Джейн.
Харди отпи.
— Точно сега и животът ми се променя. Ако изпия обичайните няколко бири за обяд, можеш да забравиш за следобеда. Опитах няколко пъти. Лоша идея.
Тя отпи от шампанското си.
— Значи наистина се върна в прокуратурата.
— Върнах се.
— И харесва ли ти?
Той повдигна рамене.
— Понякога. Повече глупости, отколкото си спомням, но става.
Прегазиха още пет минути в общи приказки, преди да поръчат — калмари за Харди, quatro fromaggio калцоне за Джейн. Харди най-накрая се предаде
Когато сервитьорът се отдалечи, Харди каза:
— Значи си се видяла с баща си?
Тя кимна.
— Прав беше. Определено има нещо.
— И аз така си помислих. Франи казва, че е жена.
Джейн се замисли, докато отпиваше от шампанското си.
— Защо мисли така?
Харди разказа на Джейн за нефритеното преспапие, как Анди му бе наредил да го вземе.
— Според Франи, то му напомняло за разбитото му сърце, така че трябвало да се отърве от него — той вдигна ръка. — Цитирам думите й. Тя е по-мелодраматична от мен.
— Освен това мисля, че е права.
— Той ли ти го каза?
— Не го отрече. Попитах го директно дали е добре, дали нещо не го тревожи.
— И той какво ти отговори?
— Каза, че напоследък просто започнал да си дава повече сметка за тленността, затова, че нищо не продължавало вечно.
— Не звучи кой знае колко сензационно, Джейн.
— Знам. Просто изглежда доста уклончиво, така, както татко винаги е говорил за личния си живот. Затова го попитах, дали нещо конкретно не е възбудило всички тези мисли. Той отвърна, че един негов приятел бил починал и той просто трябвало да свикне с мисълта. Попитах го кой и той ми отвърна, че не го познавам, нямало значение.
— Той ти каза, че не го познаваш, така ли?
Тя поклати глава.
— Ала не смятам, че имаше предвид това, че говореше за мъж.
На Харди му хрумна, че колкото и абсурдно да изглеждаше, Анди Фаулър можеше да е гей. В Сан Франциско човек никога не знаеше.
— Но щом като така е казал…?
— Не — направи пауза, преди да го каже. — Имаше нещо, не знам какво. После ме потупа по ръката и ми поблагодари за загрижеността. Но можел да се справи с всичко това сам, бил голямо момче.
Храната пристигна, ритуалът с виното. Харди натопи парченце пресен хляб в малката купичка зехтин на масата. Джейн разряза калцонето си, за да изстине.
— Според мен — продължи тя, — може да е връзка, от която да се е срамувал, вероятно жена на негов приятел, нещо такова.
— И тя е скъсала с него?
— Или това, или пък той не е могъл да продължава повече така. Не можеш ли да чуеш как един от двамата го казва? „Просто ще се преструваме, че другият е умрял.“ Мога да си представя татко да поеме подобен курс.
— Да, връзва се.
— Проблем си е, когато винаги си бил изряден. Не можеш дори на дъщеря си да позволиш да види нещо друго. Дори и когато му казах, че каквото и да е, аз ще продължавам да го обичам.
— Казала си му това?
— Разбира се, че ще го обичам.
— Не, не, че ще го обичаш. Казала си му, че подозираш, че може да е нещо, от което да се срамува?
— Не с толкова много думи.
Харди си помисли, че на Анди Фаулър не му трябваха толкова много думи. Той беше деликатен и интелигентен човек, свикнал ежедневно да се оправя с всевъзможни нюанси зад съдийската банка. Можеше да си представи как го е стреснал директния подход на Джейн, беше го накарал да се затвори още повече в себе си, ако нещата наистина стояха така.
Харди сдъвка вкусния хляб, напълни устата си с вино и го изжабурка.
— Добре, каквото и да е, мислиш ли, че можем да направим нещо, за да му помогнем да го преодолее? Говореше за отпуска.
Джейн почти се усмихна.
— Да бе. Представата на татко за отпуска е да не си взима работа за вкъщи в събота и неделя. Познаваш ли някоя жена, която може да му хареса? — Но тя отхвърли идеята. — Не. Изобщо не мога да си представя татко да позволи да го чифтосват.
— Може и да е това, което казва — осъзнаването на тленността. Тази мисъл може да те стъписа.
Джейн започна да драска по покривката със съвършения си коралов нокът. Двамата с Харди нямаха нужда да им се припомня урока за тленността. Всеки път, когато си помислеше за сина им, Майкъл, който почина, падайки от креватчето си преди десет години, тя винаги се стъписваше и всичко отново замираше, както бе замрял животът й и този на Харди тогава. Сълза се търкулна от едното й око и тя се извърна.
Виждайки я, или просто защото знаеше, той се пресегна и сложи ръка върху нейната.
— Да го оставим засега, Джейн. Ще поговорим отново по-късно — каза той. — Ще измислим нещо.
Първия път не улучи носещата греда и реши, че сигурно е заради виното.
След обяда се беше отбил в един магазин за спортни стоки на „Маркет“ и си бе купил мишената за стрелички, която си бе обещал. После, в кантората си, бе думкал по стената срещу бюрото си, вслушвайки се за кухия звук, който трябваше да издаде солидното дърво, докато не намери къде е носещата греда или поне си мислеше, че я е намерил.
Първият удар на чука заби пирона в мазилката чак до главата. Харди беше добър дърводелец. Дърводелството бе едно от хобитата му. Не беше в стила му да не открие гредата. Почука по стената, реши, че отново я е открил и този път се оказа прав.
Измери два метра с линийката от бюрото си и залепи лепенка на пода точно там, където обикновено се намираше столът му. После премести стола обратно на мястото му, извади коженото си калъфче и нагласи сините перца към дръжките на стреличките си. Изправи се зад отбелязаната с лепенка линия и хвърли две точно в средата и една в двайсетката. Като остави стреличките там, където си бяха, той вдигна телефона.
Съдия Фаулър бе съобщил по телефона, че ще отсъства по болест. Това беше странно. Съдиите никога не отсъстваха по болест — графиците им бяха препълнени. Един ден по болест създаваше неудобства на прекалено много хора. Харди позвъни у тях, но и там никой не му се обади, нито дори телефонен секретар. Изкуши се дали да не звънне отново на Джейн, но защо да я тревожи?