Приключенията на Авакум Захов
Шрифт:
Докато той говореше, Марко Крумов постави на масата пред него чиния с пържени яйца и една прясно опечена наденица.
— Ха приятен апетит! — пожела му бай Гроздан.
— Апетит никога не ми липсва — засмя се Авакум. И като си режеше деликатно наденицата, той попита Ичеренски: — Нали ме бива в реставрацията, а?
— Дума да няма! — съгласи се тутакси геологът и някак си замислено се усмихна.
Авакум го изгледа доста нахално и каза:
— Но за всяка реставраторска работица мен ми плащат пари. Аз не съм
На Ичеренски му стана много весело. Всички се смяха от сърце. Само бай Гроздан, председателят, поклати недоволно глава.
— Не е хубаво туй, дето ти всичко обръщаш на пари — каза той. — Учен човек, а окото му все в парата!
— Ах, не ми се сърди, другарю председател! — погледна го мило Авакум. — Великият Наполеон Бонапарт е казал: „Дайте ми пари, и светът ще бъде мой.“ Аз съм малко по-скромен човек от Наполеон, затова казвам: Дайте ми пари, за да си инсталирам баня и ватерклозет в бъдещия си апартамент. Нашата кооперация, дето съм внесъл пари за апартамент, отказва да ми инсталира вана с душ и друго едно душче за по-интимния тоалет. Пък аз обичам тия неща.
Всички се смяха, дори бай Гроздан се усмихна. И аз се помъчих да се засмея.
Тогава Авакум каза на Марко Крумов:
— Туй, дето аз изконсумирах, ще го заплати този почтен мъж. — И посочи Ичеренски. — А сега дай по едно вино на всички ни, че и на себе си налей!
После стана дума за квартирата.
Бай Гроздан, комуто очевидно археологът не се хареса много, захвана да усуква: имало някоя и друга по-свястна стая в селото, но учителите и геолозите били наели всичките. Та изобщо било трудно да се намери квартира.
— Той може да се настани временно в моята амбулатория — казах аз, макар че имах достатъчно причини, за да не бъда любезен с този човек.
— Това е разумно — рече Ичеренски.
Авакум въздъхна.
— Аз съм много чувствителен — каза той. — Винаги губя настроение, когато видя болно добиче. А пък мерне ли ми се спринцовка с игла пред очите — изпадам в меланхолия за цяла седмица.
— А пък аз хиляда спринцовки да видя — нищо ми няма! — ухили се Матей Калудиев. После този веселяк каза: — Нямам нищо против да си съжителствуваме двамата в моята стая. Тя е широчка и има южно изложение.
— Прекрасно кимна Авакум. — Аз имам голяма слабост към стаите с южно изложение. Моят бъдещ апартамент ще има два прозореца, които гледат на юг. Но аз съм капризен на сън, имам силно развит слух и не мога да понасям хъркането. Изпадам в ипохондрия, когато чуя някого да хърка до мен.
Бай Гроздан сви нетърпеливо рамене, но не каза нищо.
— Аз не хъркам — обади се съвсем ненадейно Кузман Христофоров.
Всички трепнахме и като по команда помълчахме една минута.
Пръв се съвзе Авакум.
— Много благодаря за добрите чувства — каза той, като се взираше напрегнато в лицето му — Аз с удоволствие бих съжителствувал с такъв способен минен инженер. Винаги съм уважавал минните инженери. Но ти, приятелю, имаш навик да бъбриш в съня си, нали? Съжалявам!
— Нищо! — кимна Кузман и си наля вино.
Ние пак помълчахме.
— Вижда се, че за твоя милост трябват удобства — подхвана някак насила бай Гроздан. — Балабаница имаше такава стая: широка соба, като за трима, на втория кат — пълна самостоятелност!
— При Балабаница? — погледна го лукаво Матей Калудиев и намигна.
— Ех, и ти! — начумери се Ичеренски. Той отчупи един залък хляб и започна бавно да го мачка под палеца си.
Бай Гроздан го погледна и лицето му тутакси доби вид на човек, извършил непростима грешка. Той поиска да каже нещо, отвори уста, но наведе главата си и замълча.
Матей Калудиев подсвирна и се извърна към прозореца.
— Какво? Да не би тази удобна стая да сте я обещали някому? — попита Авакум.
Ние се спогледахме. Явно беше, че на този фронтален въпрос трябва да отговори Ичеренски. В края на краищата ние се бяхме съгласили той да бъде старейшина на нашата маса.
Така и стана.
Ичеренски се прокашля и взе думата.
— Тази работа стои малко особено — каза той. — Бай Гроздан има на ум стаята на Балабаница, която притежава известни удобства, това е вярно.
— Пък и Балабаница си я бива — намигна лукаво Матей Калудиев.
— Тук няма място за шеги! — смъмри го Ичеренски. Той помълча някое време. — Има само едно неудобство — още не се знае какво ще стане с човека, който я държи!
— Бъдете спокойни — каза Авакум, — този човек едва ли ще излезе скоро от затвора.
Ние го погледнахме втрещени. Лицето на бай Гроздан загуби жизнерадостния си цвят, а по устните на Кузман Христофоров се плъзна някаква зла и в същото време страдалческа усмивка.
— Непременно ще бъде обесен — повтори с весела усмивка Авакум. Той запали цигара и удобно се облегна на миндера. — Секретарят на окръжния съвет ми поразправи доста неща. Методи ли, как беше…
— Методи Парашкевов — промънках аз.
— Именно. Всичко си признал човекът, от игла до конец.
— Странно — каза Ичеренски.
Бай Гроздан тежко въздъхна. Като че ли него щяха да бесят, а не Методи Парашкевов.
— Тоя тип седеше тук, на тази маса, между нас! — Капитанът удари с юмрук по масата и се похвана за кобура.
От удара, който можеше да повали едно теле, чашката на Кузман Христофоров подскочи и виното се разля по коленете му. Виното се разля по коленете му, а той остана неподвижен.
— Който не умее да се смее и не обича да приказва за жени — нему вяра да нямаш! — заключи философски капитанът и поклати заканително глава.