Рекетьорът
Шрифт:
Приключвам уговорката с думите:
— Можем да тръгнем утре сутрин от Роуаноук, да летим директно до Маями, да направим снимките в събота, да се позабавляваме в неделя, да видим досиетата в понеделник сутринта и вечерта ще си обратно у дома.
— Мислех, че джетът на Ники е във Ванкувър — обажда се Гуен.
— Така е, но ще бъде тук утре следобед — казвам.
— Джет ли имате? — пита Нейтън и ме поглежда искрено смаян.
С Гуен се забавляваме.
— Не е мой, но компанията ни е наела един — отговарям през смях. — Пътуваме страшно много и понякога само така успяваме да си свършим работата.
— Аз не мога да тръгна утре — казва Гуен и преглежда графика си на своя айфон. — Ще бъда във
— Ами барът ти? — питам Нейтън.
— Аз съм собственикът — самодоволно пояснява той. — И имам много добър управител. Освен това ми се иска да изляза извън града за няколко дни. Работя по десет-дванайсет часа шест дни в седмицата.
— А надзорникът ти?
— Имам право да пътувам. Трябва само да го уведомя и толкова.
— Много ще е вълнуващо! — възкликва Гуен и почти замърква от удоволствие.
Нейтън се усмихва като дете на Коледа. Аз както обикновено съм самата деловитост.
— Виж, Нейтън, трябва още сега да уточня всичко. Ако ще ходим, кажи, за да знам. Трябва да се обадя на Ники да приготви джета, а после и на Тад, за да уреди полетите за другите семейства. Да или не?
— Да, отиваме — отговаря Нейтън без капка колебание.
— Страхотно.
— Кой хотел ще хареса на Нейтън, Рийд? — пита Гуен.
— Не знам. Всички са добри. Ти избери. — Натискам копчетата на телефона си и започвам поредния едностранен разговор.
— На първа линия ли предпочиташ, Нейтън, или малко по-навътре?
— Къде са момичетата? — пита той и се смее на невероятното си чувство за хумор.
— Добре, тогава на първа линия.
Когато пристигаме в Радфорд, Нейтън Кули е убеден, че има резервация за най-готиния хотел на света на един от най-страхотните плажове, където ще пристигне с частен самолет, както се полага на сериозен актьор като него.
Ванеса се втурва презглава към Рестън, Вирджиния. Това е предградие на Вашингтон на около четири часа път от Радфорд. Първата й цел е безименна организация, която е наела помещение в западнал търговски център. Това е работилницата на група талантливи фалшификатори, способни да направят на място буквално всякакъв документ. Занимават се предимно с фалшиви паспорти, но срещу съответната сума могат да изработят диплома от колеж, акт за раждане, брачно свидетелство, съдебна заповед, документ за собственост на автомобил, уведомление за отнемане на имущество, шофьорска книжка, кредитна история — продукцията им е наистина богата. Някои от нещата, които правят, са незаконни, други не са. Дръзко се рекламират по интернет заедно със смайващ брой свои конкуренти, но твърдят, че внимават с кого работят.
Намерих ги преди няколко седмици след подробно проучване и за да проверя благонадеждността им, им изпратих чек за петстотин долара на името на „Скелтър Филмс“ за фалшив паспорт. Паспортът пристигна във Флорида след седмица и аз се смаях от автентичния му вид. Според човека по телефона, истински експерт, шансът паспортът да мине, ако реша да напусна страната, бил осемдесет на двайсет. Шансът да вляза, в която и да е държава от Карибите бил деветдесет процента. Щели да възникнат проблеми обаче, ако се опитам отново да вляза в Съединените щати. Уверих го, че това няма да се случи, не и с новия ми фалшив паспорт. Той ми обясни, че в днешната епоха на тероризъм американските гранични служби се занимават много повече с хората от забранения списък, отколкото да ровичкат за подправени документи.
Понеже поръчката е бърза, Ванеса им занася хиляда долара в брой и те се залавят за работа. Нейният човек е нервен особняк със странно име, което неохотно съобщава. И той като колегите си работи в тясна кабинка съвсем сам. Сякаш всички
Ванеса подава памет картата от фотоапарата си и на двайсетинчовия монитор разглеждат снимките на усмихнатия Нейтън Кули. Избират една за паспорт и шофьорска книжка и уточняват данните му — адрес, дата на раждане и така нататък. Ванеса поръчва новите документи на името на Натаниъл Коули, не Кули. Както кажеш, съгласява се особнякът. Пет пари не дава. И тутакси се залавя за работа. След един час е готов с американски паспорт и шофьорска книжка от Вирджиния, които могат да заблудят всеки. Синята винилова корица на паспорта е достатъчно износена, а нашето момче Нейтън, което никога не е пътувало, изведнъж се оказва обиколило цяла Европа и по-голяма част от Азия.
Ванеса отскача до Вашингтон, откъдето взема два комплекта за оказване на първа помощ, пистолет и малко хапчета. В осем и половина сменя посоката и поема на юг към Роуаноук.
33
Самолетът е Чалънджър 604, един от най-хубавите частни джетове за чартърни полети. В кабината удобно могат да се настанят осем човека, а ако са по-ниски от метър и осемдесет, се движат, без да опират тавана. Според сведенията и техническите характеристики онлайн като нов такъв самолет струва около трийсет милиона, но аз не искам да го купувам. Трябва ми само бързо да го наема за пет хиляди долара на час. Чартърната услуга е от град Роли и е заплатена изцяло с чек на името на „Скелтър Филмс“, издаден от банка в Маями. Уговаряме заминаване в пет следобед в петък от Роуаноук само с двама пътници — Нейтън и аз. По-голяма част от петък сутринта прекарвам в опит да убедя чартърната компания, че ще им изпратя по имейл копия на паспортите ни веднага щом намеря своя. Пред тях твърдя, че съм го забутал някъде и в момента обръщам апартамента си с главата надолу.
За пътувания извън страната всяка частна чартърна компания трябва да представи имената на пътниците и копия от паспортите им няколко часа преди заминаването. Американските гранични власти сверяват информацията със списъка на хората, на които е забранено да летят. Сигурен съм, че нито Малкълм Банистър, нито Макс Болдуин фигурира в този списък, обаче не знам какво може да се случи, когато властите получат копие от фалшивия паспорт на Натаниъл Коули. Затова протакам с надеждата, че колкото по-малко време властите разполагат с двата паспорта, толкова по-голям е шансът да ми провърви. Накрая осведомявам чартърната компания, че съм намерил паспорта си, и се мотая още половин час, преди да изпратя по имейла него и паспорта на Натаниъл в офиса им в Роли. Нямам представа какво ще направят, когато получат копие от моя паспорт. Твърде е възможно името ми да предизвика тревога и ФБР да бъде уведомено. Ако се случи, това ще бъде първата следа от мен — доколкото ми е известно, — откакто напуснах Флорида преди шестнайсет дни. Казвам си, че не е голяма работа, защото не съм нито заподозрян, нито беглец. Аз съм свободен човек, който може да пътува навсякъде без ограничения, нали така?
Защо тогава този сценарий ме притеснява? Защото нямам вяра на ФБР.
Откарвам Ванеса на летището в Роуаноук, откъдето тя взема полет за Маями през Атланта. След като я оставям, се въртя известно време, преди да намеря малкия терминал за частни самолети. Трябва да убия два часа, така че намирам паркинга и скривам малкото си ауди между два големи пикапа. Обаждам се на Нейтън в бара и му съобщавам лошата новина, че полетът ни е отложен за по-късно. Според „пилотите ни“ нещо не било наред със сигнализиращите светлини. Нищо сериозно, но „техниците ни“ вече действали, така че се очаква да излетим около седем вечерта.