Рекетьорът
Шрифт:
Двайсет минути по-късно съм в трезора на клон на Джаксънвил Сейвингс Банк. Подземието е по-голямо, сейфовете — по-малки, служителите — по-подозрителни, но иначе всичко си е същото. Зад заключената врата внимателно поставям друга порция златни кюлчета в кутията. Трийсет и две прелестни кюлчета на стойност още половин милион долара.
В третата и последна банка, на няма и осемстотин метра от първата, правя последния депозит за деня, после около един час търся мотел, където мога да паркирам пред стаята си.
В един мол в западния край на Ричмънд Ванеса обикаля скъпарски магазин, търсейки щанда за дамски аксесоари. Опитва се да изглежда спокойна, но се притеснява, защото хондата й е без надзор на паркинга и току-виж някой
Две седмици преди това Макс — когото тя открай време познава като Малкълм, но харесва повече новото му име — я е инструктирал да наеме три сейфа. Тя старателно е подбрала банките край Ричмънд, подала е заявления, минала е през проверките и е платила таксите. След това съгласно указанията му е посетила всеки от сейфовете два пъти и е оставила вътре непотребни документи и други подобни неща. Служителките в трезора вече я познават, имат й доверие и изобщо не проявяват подозрения, когато госпожа Ванеса Йънг се появява с убийствена нова чанта и иска достъп до трезора.
За по-малко от деветдесет минути Ванеса прибира на сигурно място почти милион и половина долара в златни кюлчета.
Връща се в апартамента си за пръв път след повече от седмица и паркира на място, което вижда от прозореца си на втория етаж. Комплексът е в хубав квартал на града, близо до Ричмъндския университет, и е относително сигурен. Живее тук от две години и не помни да е имало откраднат автомобил или обир на жилище. Въпреки това не иска да рискува. Преглежда вратите и прозорците, за да провери, да не би да е влизал някой, но не установява нищо подобно. Взема си душ, преоблича се и излиза.
Връща се четири часа по-късно и в тъмното бавно и методично пренася съкровището в апартамента си и го скрива под леглото. Спи над него, пистолетът е върху нощното й шкафче, всички врати са заключени, залостени и подпрени със столове.
Ту се унася, ту се събужда и на зазоряване вече пие кафе на канапето в хола и гледа прогнозата за времето по местния канал. Часовникът като че ли е спрял. Иска й се да поспи още малко, но умът не позволява на тялото да се отпусне. Апетитът й също се е изпарил, макар да се опитва да преглътне малко прясно бяло сирене. През десетина минути отива до прозореца и поглежда към паркинга. Хората потеглят за работа на групи — в седем и половина, в осем без петнайсет и в осем. Банката ще отвори чак в девет. Ванеса си взема дълъг душ, облича се, все едно отива в съда, приготвя си една чанта с багаж и я отнася в колата. През следващите двайсет минути изважда три кутии от пури изпод леглото и ги пренася в колата. Ще ги занесе в трите сейфа, които е посетила предишния ден.
Големият въпрос в съзнанието й е дали останалите три кутии ще са на по-сигурно място в багажника на колата й или в апартамента под леглото й. Решава да разиграе и двата варианта и оставя две кутии у дома, а една взема със себе си.
Ванеса ми се обажда с новината, че е направила третата и последна доставка за сутринта и тръгва за Роуаноук да се срещне с адвоката. Аз я водя с една-две стъпки. Посетил съм трите си банки малко по-рано, занесъл съм каквото трябва и сега шофирам към Маями. Прибрали сме на сигурно място триста и осемдесет от петстотин и седемдесетте кюлчета злато. Усещането е приятно, но напрежението остава. Федералните могат и сигурно ще конфискуват всичките ни авоари при подходящи обстоятелства, а дори и при неподходящи, затова не можем да рискуваме. Трябва да извадя златото от страната.
Вероятно федералните не знаят, че с Ванеса действаме заедно. Освен това допускам, че тепърва ще трябва да свържат Нейтън Кули с мен. Толкова много предположения — и няма как да разбера дали са верни.
39
Близо до Форт Лодърдейл попадам в задръстване заради някакъв ремонт и набирам номера на мобилния телефон на господин Рашфорд Уотли в Монтего Бей. Той се радва на обаждането ми, все едно сме приятели от десетилетия. Обяснявам му, че съм се прибрал благополучно в Щатите и че животът е прекрасен. Преди четирийсет и осем часа напуснах Ямайка, след като се бях сбогувал с Нейтън и с Рашфорд, ужасен, че мъже с униформи току-виж ме спрели, преди да се кача на самолета за Пуерто Рико. Смаян съм колко бързо се развиват събитията. Непрекъснато си повтарям да не се разсейвам и да мисля за следващия си ход.
Рашфорд не е ходил в затвора след неделя. Обяснявам му, че Натаниъл е измислил план да започне да подкупва разни хора и си представя налудничаво, че аз се връщам там с една камара пари. Звъннал съм тук-там и се оказва, че момчето отдавна се е забъркало с кокаина. Още не мога да повярвам, че глупакът се е опитал да внесе четири килограма. А пистолетът направо не ми се побира в главата. Малоумник.
Рашфорд се съгласява и казва, че предишния ден, в понеделник, е говорил с прокурора. Ако успее да направи чудо, нашето момче го очакват „около“ двайсет години в ямайски затвор. Рашфорд споделя откровените си съмнения, че Натаниъл надали ще оцелее дълго там. Ако се съди по побоя, който са му нанасяли през първите две нощи, щял да има късмет, ако оцелее цяла седмица.
Договаряме се Рашфорд да посети затвора днес следобед и да види как е Натаниъл. Моля го да му предаде, че съм се заел с всички сили да уредя освобождаването му, че посещението в дома му е минало по план и че правя всичко, както сме се договорили.
— Както искате — съгласява се Рашфорд.
Платил съм му хонорара, така че формално още работи за мен.
Надявам се това да е последният ни разговор.
Ванеса отново шофира три часа и половина от Ричмънд до Роуаноук и пристига точно в два следобед за срещата с Дъсти Шивър, адвокат на Куин Ракър. Когато се обажда, за да си уговори среща, обещава, че ще донесе важно доказателство във връзка със случая. Дъсти е заинтригуван и започва да я разпитва по телефона, но тя настоява за среща колкото се може по-скоро.
Облечена е с достатъчно къса пола, за да привлича вниманието, и носи елегантно кожено куфарче. Дъсти скача на крака, когато тя влиза в кантората му, и й предлага стол. Секретарка поднася кафе и двамата разговорят напрегнато, преди вратата да се затвори.
— Ще мина направо на въпроса, господин Шивър — казва Ванеса. — Куин Ракър ми е брат и аз мога да докажа невинността му.
Дъсти обмисля думите й и ги оставя да отзвучат в стаята. Знае, че Куин има двама братя — Ди Рей и Дългия — и сестра Лусинда. И тримата се занимават активно със семейния бизнес. Сега си спомня, че има и още една сестра, която не е замесена и никога не е споменавана.
— Куин ви е брат — смотолевя той.
— Да. Напуснах Вашингтон преди няколко години и оттогава не поддържаме връзка.
— Добре. Слушам ви. Да видим какво ще ми кажете.
Ванеса кръстосва крака и Дъсти не откъсва поглед от нея.
— Около седмица след като Куин избяга от „Фростбърг“, той едва не умря от свръхдоза кокаин във Вашингтон. Ние, семейството му, знаехме, че все някога ще се убие с тази гадост — Куин открай време се дрогира много, — затова се намесихме. Брат ми Ди Рей и аз го закарахме в клиника близо до Акрон, Охайо. Специално място за сериозно пристрастени. Без съдебна заповед не можеха да го заключат, но в основни линии точно това се прави в тези места. Куин беше там вече двайсет и един дни, когато телата на съдия Фосет и на секретарката му са били намерени на седми февруари. — Ванеса вади папка от куфарчето си и я оставя върху бюрото на Дъсти. — Всички документи са тук. Заради бягството му от затвора в клиниката го приеха под фиктивно име — господин Джеймс Уилямс. Платихме депозит от двайсет хиляди долара в брой, така че от клиниката бяха доволни. Не задаваха много въпроси. Направиха му пълен физически преглед и кръвни изследвания, затова има ДНК доказателство, че Куин е бил там по време на убийствата.