Умирай само в краен случай
Шрифт:
— Вярно е, че ако нещата предварително се обмислят в подробности, опасността от подобни срещи може да бъде сведена до минимум — признавам.
— Ами че обмисляйте ги, нали това ви е работата! От мене ще имате всичко необходимо: британския паспорт, резервацията на местата в самолета и хотела, чековете, дори и…
Тук той прави къса пауза, за да извади дружелюбната си усмивка:
— … Дори и една очарователна млада спътница, Питър! Ще имате щастието да бъдете придружаван от мис Линда Грей.
— Не се охарчвайте толкова, мистър. Това щастие бихте могли да си го задържите.
— Щях да го направя, приятелю, ако беше в интерес на операцията. Можете да ми вярвате, че старият Дрейк няма лошия навик да хвърля парите през прозореца, както вие хвърляте пистолетите. Но разходите по пътуването на Линда са необходими. Тя ще допринесе за декизировката ви значително повече от очилата и изкуствената брада, взети заедно. Една млада брачна двойка, прекарваща медения си месец край морето, каква по-хубава легенда от тая?
Той замълчава, отпива от новата порция скоч и добавя:
— При положение, разбира се, че не се гледате като куче и котка. Вие наистина сте прекалено хладен към тая прекрасна жена, Питър. И какъв глас! Спомнете си само оная песен: лягаш с мечти за новия ден, а всъщност — погребение.
Поглеждам разсеяно върха на цигарата си, без да обръщам внимание на поетичните му реминисценции, понеже мисля за друго. Сетне вдигам ненадейно очи и запитвам:
— Ами ако избягам? Защото вие не си въобразявате, че вашата Линда е в състояние да ми попречи, нали, мистър?
— Не съм дотам наивен, Питър! Мис Линда наистина има доста солидна физика, сравнена примерно с нашата мършава Бренда, но все пак това е жена и тя далеч не би могла да замести примерно Боб или Ал, а още по-малко и двамата, взети заедно. Но, искрено казано, аз едва ли бих ви изпратил Боб и Ал, дори това да бе удобно. Наистина вие можете да избягате. Е, добре: и какво, ако избягате?
Той замълчава, за да ми даде време сам да си отговоря на въпроса. Сетне, решил да ми помогне, подхваща:
— Проблемът, като всеки проблем между двама души, има и две страни: вашата гледна точка и моята. Да почнем с моята: ако вие сте наклонен да се измъквате, по-добре е да се измъкнете още сега, преди да сте ме увлекли в по-големи рискове и разноски. Изобщо предпочитам случаят Питър да приключи, както приключи и случаят Майк, вместо да стигаме до още по-тежки и нежелателни усложнения, които винаги могат да възникнат при трафик от голям мащаб. Прав съм, нали?
Кимам машинално и отново отправям поглед към върха на цигарата си.
— А сега вашата гледна точка: какво ще спечелите с бягството си? Нищо, разбира се. Нито свобода, нито материална изгода, нито нищо. Ще изгубите възможността да получавате големи суми, които ще стават толкова по-големи, колкото по-дълго продължи трафикът и които ще ви позволят един ден да се оттеглите в някое тихо местенце. Ще се озовете в затвора и то, предполагам, за доста години, понеже самоволно сте се отлъчили от кораба и понеже не сте го потърсили, дори когато той повторно е бил тук. Защото, забравих да ви кажа, корабът ви мина и замина преди няколко дни, додето вие измервахте улиците на Сохо, приятелю. Но и това не е всичко. Старият Дрейк никога не забравя длъжниците си. Историята с убийството на Майк ще бъде извадена наяве и това ще бъде добра сензацийка за местния печат, особено когато й се придаде определен политически смисъл: български агент ликвидира български емигрант. Британското правителство ще изпрати нота, ще издаде присъда и изобщо ще се вдигне такъв шум, за който вие там на място ще трябва хубавичко да заплатите.
Дрейк замълчава, за да разкваси пресъхналите си уста. Сетне повтаря:
— Да, наистина: вие имате пълната възможност да избягате. И какво, ако избягате? Трябва да бъдете далеч по-глупав, отколкото ви мисля, Питър, за да избягате.
— Мислех, че проявявате най-после жест на доверие — промърморвам апатично. — А пък се оказва, че това е пак жест на сметка.
— Доверие? — вдига вежди червенокосият. — Тая дума твърде често се употребява, но не допускам някой да разбира смисъла й. Доверие, Питър, можете да имате само у един човек, когото добре сте стиснали за гърлото.
— А за кога сте предвидили пътуването?
— О, ще имате достатъчно време да обмислите подробно всичко. И да пуснете една малка хубава брада. Казват, че зад всяка брада се криел по един подлец, но това естествено не важи за хора като вас, Питър, и като покойния Георг Пети.
ПЕТА ГЛАВА
Лицето, което ме гледа от огледалото, наистина е доста различно от лицето на Емил Боев. Разбира се, то не е чак толкова изменено, както подир втория побой, нанесен ми от Боб и Ал. Добре все пак, че на Дрейк не бе му дошла на ум идеята да използува тия двамата като декизатори. Биха могли така да ми променят легитимацията, та дори генералът и Борислав да не ме познаят.
И все пак тоя човек с мургаво лице, черни коси, черна подстригана брадичка и очила в скъпи рогови рамки не съм аз. Това е британският търговец Доналд Стентън, готов да се отправи подир няколко минути на сватбено пътешествие с очарователната си съпруга Линда Стентън. Отдалечавам се прочее от огледалото, затварям капака на куфара, поемам го в ръка и се отправям.
Отправям се с леко злорадство. Линда не е познала: куфарът все пак е влязъл в работа.
— О, мистър Питър, вие вече тръгвате! — възклицава Дорис, която дежури долу.
Тя е напълно в течение на приготовленията ми, защото няма как да не е в течение и човек не може да пусне брада, без околните да го забележат. Обаче добрата жена избягва да задава въпроси. Тя отлично разбира, че както сама се изразява, тук, на тая улица, има неща, по които не се говори.
— Заминавам с тъга и надежда, мила Дорис — бързам да я уверя. — С тъга, че ви напускам, и с надежда, че когато се върна, най-сетне ще обърнете малко внимание на най-верния си поклонник.
— О, вие винаги се шегувате, мистър Питър. Най-първо гледайте да се върнете…