Умирай само в краен случай
Шрифт:
— Това е една идея — признавам. — Но доколкото мога да съдя по известни повърхностни впечатления, мис Грей е малко по-заоблена, отколкото го изисква модерният вкус… И доста по-флегматична…
— Лъжец!… — заканва ми се добродушно с пръст червенокосият, чийто въглен в момента е не само доста разпален, а и — нещо странно за един въглен — леко изпотен. — Всяка дума в тая ваша реплика беше една лъжа… Повърхностни впечатления… Флегматична… и какво беше там?… Чужда на модерния вкус?… А нима ние двамата с вас, Питър, не сме модерни хора?
Обстоятелството, че ме поставя наред със себе си в друг момент вероятно
— Тъжен номер… Накрая особено, едва успях да сдържа сълзите си.
И като улавя почти празната вече чаша, пояснява:
— Напомни ми за Бренда…
Той вдига предупредително ръка към мене, сякаш да ми попречи да кажа нещо, макар че съвсем не се готвя за изказване.
— Мълчете, Питър… Знам добре становището ви. Но излишно е да ме убеждавате, че сме избързали с Бренда, също както сме избързали и с Ларкин. Аз не мога да си позволя да не бързам, приятелю. Защото самият живот бърза… И защото ако почна да се потривам, това значи цялата барака да иде по дяволите… И нима мислите, че на мене ми е леко? Нима не виждате, че ми се къса сърцето, когато гледам тоя стриптийз, който моята Бренда далеч по-добре изпълняваше? Моята Бренда… Моята… и на още толкова други хора…
Той мрачно си налива нова конска доза, ако допуснем, разбира се, че конете консумират скоч, подведени от обстоятелството, че една от разновидностите на скоча носи етикета „Бял кон“. И тъкмо в тоя миг водещият в тъмносин смокинг, за да се различава от келнерите, тържествено обявява:
— А сега — мис Линда Грей!
Мис Линда е царствена и самоуверена както винаги, но дали защото съм още под впечатление на разговора в сладкарницата или по друга причина, тая царственост ми се струва малко престорена. Жената с бавни стъпки влиза в дансинга, откача микрофона от стойката и обхожда с поглед близките маси. Изборът й спира по необходимост върху единствения млад самец, макар че не знам доколко думата самец подхожда на това съсухрено същество, сякаш току-що извадено от хербария, за да бъде хвърлено в обятията на жълтеницата.
Мис Линда се приближава прочее до немощния момък, отправя поглед към примигващите му неразбиращи очи и запява с топлия си мелодичен глас:
Не ми го казвай: знам, тече животът, нощта умира, за да дойде ден с будилника и с делничния грохот. И пак ще спре на Лестър скуер метрото, но може би без теб или без мен,— Какво се е лепнала за тоя дебилен тип — избъбря недоволно Дрейк. — Като че ли ние с вас не съществуваме в тая зала…
Той обаче млъква, защото мис Грей тъкмо в тоя миг се извръща от съсухрения младеж, прави няколко стъпки към средата на дансинга и подхваща рефрена:
Не казвай: пак ще бъда тука утре. Не казвай: пак ще те обичам утре. Не казвай: пак ще те целувам утре. Защото утре, утре, утре ще съмне може би без теб или без мен.— Всъщност, тя пее за вас, Питър — установява мистър Дрейк, когато репертоарът на Линда свършва — ако не гледа към вас, то е само за да не дразни мене.
— А нима това би могло да ви дразни? — учудвам се.
— Представете си, че — да.
— Но доколкото си опомням, вие сам държахте между мене и мис Грей да започне някаква дружба.
— Вие си спомняте твърде стари неща, Питър. А оттогава насам изтече много вода и много работи се измениха и старият Дрейк се превърна в един нещастен вдовец.
— Нещастен вдовец? Вие сам казвахте, ако се не лъжа, че при вашата възраст жената…
— Жената — може би — прекъсва ме шефът. — Жената — сигурно. А котката, Питър? А котката? Прилично ли е, когато всички наоколо си имат котки, ти да нямаш?
— Вземете си една истинска — предлагам. — Ще ви излезе по евтино.
— И какво като ми излезе по-евтино? — възразява недоволно Дрейк. — Аз имам достатъчно пари, за да търся непременно евтиното. С една истинска, Питър, не е възможно да бъбриш. А човек понякога има нужда и да побъбри. Нито можеш да се качиш с нея в джагуара и да я доведеш тук, в „Ева“… нито — да пийнеш скоч или да гледаш как се съблича… Една истинска котка и при това съблечена, представяте ли си — това е направо експонат за месарницата.
— Проблемите ви наистина са трудни — въздъхвам съчувствено.
Той взема от подноса една от пурите, които келнерът предвидливо му е донесъл, ала преди да я разопакова, забелязва:
— Проблемите съвсем не са трудни, приятелю. Труден е обектът. Защото, както вероятно се досещате, името на тоя обект е мис Грей.
И като смъква с необичайна грубост целофана, добавя:
— Упорита жена!…
После, след като запушва, мислите му вземат по-философска насока:
— Всъщност това е и хубавото. Старата история, Питър: едно нещо става желано само когато ти се изплъзва. И после, аз обичам упоритите. Затова тъкмо обичам и вас. Първия път наредих да ви хвърлят един бой просто за проба. Ала втория път го направих от обич. Иначе щях да ви пратя Марк. А при Марк упорството не върви, приятелю. Но аз не ви пратих Марк, защото ми харесахте. Имам слабост именно към упоритите, а не към разни Стентъновци, макар че и без тях не може. Което съвсем не значи, че ви съветвам да ме дразните и за в бъдеще. Защото симпатиите са едно, а законите на дисциплината — друго, и аз съм безсилен да ги наруша, понеже съм човек на дълга.
Той отпива от скоча и потъва в размисъл. Сетне, сетил се за нещо, нарежда на келнера:
— Повикайте Стентън!
А когато Стентън побърза да се яви, заповяда:
— Повикайте мис Грей!
— Мис Грей си тръгна, мистър… — осмелява се да доложи директорът.
— И какво като си е тръгнала? Ще пратите някой да я върне! При вас тук, изглежда, няма никаква дисциплина, драги.
Стентън се спуска да изпълни поръчката, додето Дрейк полугласно ми доверява:
— Имам чувството, че тази жена почва да ми влиза под кожата, Питър… Не знам за добро ли е или за лошо, но имам чувството, че ми влиза под кожата…