Владетелката на замъка

Холт Виктория

— Благодаря ви. Вие ме успокоихте.

Госпожа Полгри кимна одобрително. Виждах, че е доволна, че се обърнах към нея за решаването на малкия ми проблем.

— Господин Питър Нанзълок е долу — каза тя.

— Да, ние го видяхме, като идваше.

— Господарят не е вкъщи. А господин Питър помоли да пиете чай с него — вие и госпожица Алвиън.

— О, но бихме ли могли… Искам да кажа редно ли е аз да пия чай с него?

— Да, разбира се, госпожице. Мисля, че господарят не би имал нищо против, още повече

че господин Питър предложи това. По времето, когато беше тук, госпожица Джансън често помагаше, когато имахме гости. Спомням си даже един случай, когато я бяха поканили и на вечеря.

— О! — възкликнах, като се надявах да звучи достатъчно впечатлено.

— Виждате ли, госпожице, тъй като нямаме господарка, понякога нещата са доста трудни. И след като един джентълмен изрично е помолил за вашата компания, не виждам какво нередно би имало в това. Казах на господин Нанзълок, че чаят ще бъде сервиран в стаята за пунш и че съм сигурна, че ще бъдете готова да се присъедините към него с госпожица Алвиън. Имате ли някакви възражения?

— Не, не възразявам.

— Значи ще слезете? — усмихна се благо госпожа Полгри.

— Да, ще сляза.

Тя отплува така величествено, както и беше дошла, а аз установих, че се усмихвам с известно самодоволство. Денят ми беше чудесен!

Когато стигнах до стаята за пунш, Алвиън не беше там, но Питър Нанзълок се беше проснал върху един от тапицираните с гоблени стол.

Скочи на краката си, щом влязох.

— Превъзходно!

— Госпожа Полгри ми каза, че на мене се пада честта да пия чай с вас при отсъствието на господин Тремелин.

— Съвсем във ваш стил да ми напомните, че сте само гувернантка!

— Стори ми се, че е необходимо — отвърнах, — защото може и да сте забравили.

— Толкова очарователна домакиня сте! А и никога не съм ви виждал да изглеждате толкова малко като гувернантка, отколкото когато учихте Алвиън да язди.

— Това е заради костюма за езда. Но съм го взела назаем. И фазанът изглежда като паун, ако има неговата опашка.

— Уважаема госпожице фазан, не съм съгласен. Обноските правят човека, а не красивите пера. Но нека да ви попитам, преди да се е появила малката Алвиън. Какво мислите за това място? Ще Останете ли с нас?

— Въпросът по-скоро трябва да бъде дали мене ме харесват на това място и дали ще решат, че трябва да остана.

— А това до известна степен е непредсказуемо, нали? Какво мислите за стария Конън?

— Използвате неточно прилагателно, а и аз не съм тази, която може да дава мнение по въпроса.

Той се разсмя на глас:

— Скъпа гувернантке, просто ще ме уморите!

— Съжалявам, че мислите така.

— Макар че — продължи той — често пъти съм си мислил, че сигурно е много приятно да умреш от смях.

Тези

закачки бяха прекъснати от появата на Алвиън.

— А, самата малка лейди! — извика Питър. — Скъпа Алвиън, колко сте любезни с госпожица Лий да ми позволите да пия чай с вас.

— Чудех се защо искаш това — отвърна Алвиън. — По-рано никога не си пил чай с мене… Освен когато госпожица Джансън беше тук.

— Шшт, не ме издавай — промърмори той.

Госпожа Полгри влезе заедно с Кити, която остави подноса на масата, докато госпожа Полгри запали спиртната лампа. Видях, че носи метална кутия с чай. Кити застла малката масичка и донесе сладкиши и сандвичи с краставички.

— Госпожице, имате ли нещо против сама да направите чая? — попита госпожа Полгри.

Отвърнах, че с удоволствие ще го направя, и госпожа Полгри кимна на Кити, която се беше втренчила в Питър Нанзълок с нямо обожание.

На Кити хич не й се излизаше от стаята и ми се стори безсърдечно да я отпратя. Мисля, че й госпожа Полгри беше очарована от този мъж. Може би защото той беше съвсем различен от господаря, казах си аз. Питър успяваше да те приласкае с поглед и бях забелязала, че е готов да сипе ласкателствата си върху всички същества от женски пол: Кити, госпожа Полгри и Алвиън, и то в не по-малка степен, отколкото върху мене.

Значи толкова и струват, казах си аз и се почувствах леко засегната, защото този човек имаше успокояващото качество да кара всяка жена в неговата компания да се чувства привлекателна.

Направих чая, а Алвиън му подаде хляб и масло.

— Какъв разкош! — възкликна той. — Чувствам се като султан, на когото прислужват две красиви дами.

— Пак лъжеш! — извика Алвиън. — Никоя от нас не е дама, защото аз не съм пораснала, а госпожицата е само гувернантка.

— Какво кощунство! — промърмори под носа си той, докато топлите му очи почти ме галеха. Почувствах се неудобно под погледа му.

— Мисля, че Алвиън много бързо ще стане добра ездачка — смених бързо темата на разговора, — нали?

Видях как жадно момиченцето очакваше неговия отговор:

— Ще стане шампионка на Корнуол, разбира се!

Тя не можа да скрие удоволствието си от тези думи.

— И — вдигна той пръст и й се закани с него — не забравяй на кого трябва да благодариш за това.

Погледът, който Алвиън ми хвърли, беше почти срамежлив и внезапно се почувствах щастлива и радостна, че съм тук. Бях забравила горчивината от несправедливостта на живота; бях спряла да завиждам на очарователната си сестра. В този момент исках да бъда само един човек — точно тази Марта Лий, която пиеше чай в стаята за пунш с Питър Нанзълок и Алвиън Тремелин.

— Това трябва да остане тайна за известно време — каза Алвиън.

— Да, искаме да изненадаме баща й.

— Ще бъда като гроб.