Затворник по рождение
Шрифт:
Диалог, проведен в Камарата на общините между министъра на спорта и Били Кормак, общински съветник от Южен Стратфорд, бе отпечатан в края на доклада от парламента.
Кормак (лейбърист, Южен Стратфорд): В състояние ли е госпожа министърката да потвърди, че се е спряла вече на двата терена, предложени от Олимпийския комитет за построяване на колодрум?
Министър: Да. И мога да уверя почитаемия депутат, че за негова радост, единият от тях е в неговите правомощия.
Кормак:
Министър: Да, напълно. Дори поради факта, че почитаемият депутат бе така любезен да ми изпрати копие от това писмо (весело оживление). Нека ви уверя, че ще разгледам с особено внимание мнението на Британската федерация по колоездене, преди да взема окончателното си решение.
Андрю Крофърд (консерватор, Западен Стратфорд): Дава ли си сметка госпожа министърката, че тази новина няма да бъде посрещната добре в района, който представлявам и където се намира вторият терен, кандидатстващ за въпросния строеж. Още повече, че нашите планове бяха на това място да се изгради нов развлекателен център и никога не сме искали този колодрум?
Министър: Ще имам предвид мнението на почитаемия депутат, преди да взема окончателно решение.
Моли тъкмо поставяше две сварени яйца пред Дани, когато мобилният му телефон иззвъня. Той изобщо не се изненада, че на малкия екран се изписа името на Пейн, макар да не очакваше, че става толкова рано.
— Добро утро — рече Дани.
— Добро утро, Ник. Извинявай за ранното обаждане, но исках да знам дали си видял парламентарния доклад в „Телеграф“.
— Не купувам „Телеграф“, но прочетох отговорите на министърката на спорта в „Таймс“. Какво казват в твоя вестник?
— Президентът на Британската федерация по колоездене е бил поканен да направи обръщение пред Комисията за олимпийските съоръжения следващата седмица, четири дни след като министърката на спорта ще обяви окончателното си решение. Очевидно става дума за обикновена формалност — от вътрешен източник знаем, че тя чака само доклада на експертите по състоянието на терена, за да обяви решението си.
— Информацията в „Таймс“ е общо взето същата — сподели Дани.
— Всъщност безпокоя те, за да те информирам, че тази сутрин ми се обадиха от Швейцария и отхвърлиха офертата ти за четири милиона.
— Не съм изненадан предвид обстоятелствата.
— Дадоха ясно да се разбере — продължи Пейн, — че ще приемат шест, стига сумата да бъде изплатена, преди министърката да обяви окончателното си решение след десет дни.
— Това също е обяснимо — рече Дани. — Аз също имам новина и тя не е от най-добрите. Банката ми отказва да ми даде в този момент аванс за цялата сума.
— Но защо? — изуми се Пейн. — Не може да не разбират
— Разбират, естествено, но според тях все още съществува някакъв риск. Може би трябваше да те предупредя, че в момента съм малко притеснен, тъй като един-два проекта не се развиха според очакванията ми.
— Доколкото разбрах си направил страхотен удар на Майл Енд Роуд?
— И там очакванията ми не се сбъднаха в необходимите параметри. Печалбата ми е не повече от триста хиляди, а както споменах преди време пред Гари Хол, последният ми брокер ме издъни лошо и сега се налага да си плащам за лошата преценка.
— С колко можеш да участваш? — попита Пейн.
— Един милион — отговори Дани. — Назад съм с цели пет милиона, поради което се опасявам, че сделка няма да има.
Последва продължително мълчание. През това време Дани отпи от кафето си и отряза връхчетата на сварените яйца.
— Ник, не вярвам да се съгласиш да предложа тази сделка на някой от клиентите си?
— Защо не? — попита Дани. — Като се има предвид колко труд вложихте. Просто много съм ядосан, че не мога да вложа сам цялата сума за сделка, която чакам от години.
— Много благородно от твоя страна — отбеляза Пейн. — Няма да го забравя. Задължен съм ти.
— Така е.
Вече се готвеше да атакува първото яйце, когато телефонът отново иззвъня. Погледна екрана, за да види ще може ли да отложи разговора, но там бе изписано: „Глас“, и той прие разговора.
— Получих вече няколко оферти тази сутрин за вашия терен, едната е за осем милиона. Какво да правя с господин Пейн?
— Ще се обади с предложение за шест милиона. Приемете го — рече Дани и побърза да уточни, преди да са го прекъснали: — При две условия.
— Две условия — повтори гласът.
— Да депозира шестстотин хиляди в банката до края на работния ден, а цялата сума да бъде изплатена, преди министърката да направи официалното си съобщение след десет дни.
— Ще се обадя веднага след като се свържа с него.
Дани погледна изстиналия жълтък.
— Моли, би ли ми сварила други яйца?
61.
Спенсър Крейг напусна офиса си към пет часа. Тази вечер бе негов ред да приеме в дома си Мускетарите. Продължаваха да се събират четири пъти в годината, независимо от това, че Тоби Мортимър вече не беше сред тях. Четвъртата среща беше в негова памет.
Обикновено Крейг ползваше услуги на кетърингова фирма, за да не трябва да мисли за приготовления на храна и да разчиства след това. Държеше обаче да подбере сам виното и да опита храната, преди гостите да пристигнат.
Джералд му бе позвънил през деня, за да го предупреди, че ще им съобщи нещо вълнуващо тази вечер, и че то може да промени живота им напълно.
Крейг никога нямаше да забрави вечерта, в която срещата на Мускетарите наистина бе променила живота им. Но след като научиха, че Дани Картрайт се е обесил, вече никой не повдигаше този въпрос.