Затворник по рождение
Шрифт:
— Да отидем да си вземем нещо за пиене — предложи Сара.
Докато пристъпваха бавно по пътеката, докосна ръката му и каза:
— И аз искам да те питам нещо.
— Предупреждавам те, че не знам нищо за театъра.
— Не е за театъра — усмихна се тя. — Джералд Пейн ми предложи да вложа известна сума в недвижима собственост. Сделка, в която той също участва. Спомена и твоето име и затова ми се искаше да чуя от теб дали нещата са сигурни.
Дани нямаше представа какво да отговори. Колкото и да ненавиждаше брата на тази
— Никога не давам съвети на приятели за инвестиции — подхвана той. — Ако спечелят, никога не си спомнят, че тъкмо ти си ги насочил към това, а загубят ли, не спират да ти го напомнят. Единственото, което мога да ти кажа, е да не влагаш пари, които не можеш да си позволиш или заради които ще загубиш съня си.
— Добър съвет — отговори тя. — Благодарна съм ти.
Последва я в бара и още с влизането си забеляза Джералд Пейн до една от масите. Наливаше шампанско в чашата на Спенсър Крейг. Дали Крейг се бе изкушил да вложи пари в неговия олимпийски терен? Надяваше се да разбере на партито след премиерата.
— Да не отиваме при тях — предложи Сара. — Спенсър Крейг не е най-любимата ми компания.
— Нито пък за мен — отговори Дани и те си запробиваха път към бара.
— Хей, Сара! Ник! Тук сме — провикна се Пейн и замаха енергично с ръка. — Елате за по чаша газирана наслада.
С видима неохота те смениха посоката и се присъединиха към тях.
— Нали си спомняш Ник Монкрийф — обърна се Пейн към Крейг.
— Разбира се — отговори Крейг. — Човекът, който ще направи всички ни богати.
— Да се надяваме — отговори Дани. Още един от въпросите му бе намерил отговор.
— Ще се нуждаем от много подкрепа след тазвечерното представление — отбеляза Пейн.
— Можеше да е и по-зле — рече Сара, докато Дани й подаваше чашата с шампанско.
— Пълен боклук — категоричен беше Крейг. — Една от инвестициите ми изтече в канала.
— Надявам се, не сте вложили твърде голяма сума — подхвърли Дани, с изследователска цел.
— Сумата е направо нищожна в сравнение с това, което инвестирам във вашата идея — сподели Крейг, който не сваляше очи от Сара.
Пейн прошепна заговорнически на ухото на Дани:
— Преведох цялата сума тази сутрин. Ще подпишем договорите в някой от следващите дни.
— Радвам се да го чуя — отвърна Дани. Швейцарците го бяха информирали за превода малко преди да тръгне за премиерата.
— Между другото — добави Пейн, — благодарение на връзките си сред политиците успях да получа два пропуска за Парламентарния контрол следващия четвъртък. Ако имаш желание да чуеш лично съобщението на министъра, си добре дошъл.
— Много мило, Джералд, но не би ли предпочел да вземеш Крейг или Девънпорт? — Така и не можа да си обърне езика да го нарече Спенсър.
— Лари е на пробни снимки тогава, а Спенсър
— Наистина ли?
— Ами да. Ще го поканят да стане кралски адвокат — прошепна Пейн.
— Поздравления.
— Няма нищо официално още — уточни Крейг, който още зяпаше Сара.
— Искаш ли да се срещнем пред входа „Сейнт Стивън“ на Камарата на общините в дванайсет и половина, за да чуем министърката, а после може да отидем да празнуваме.
— До четвъртък тогава — рече Дани и потърси с поглед Сара, която се оказа притисната в ъгъла от Крейг. Много му се искаше да й се притече на помощ, но тълпата го повлече обратно към залата.
Сара се върна на мястото си в мига, в който завесата се вдигна. Второто действие се оказа малко по-поносимо, но едва ли беше достатъчно поносимо за мъжа, който седеше пред тях.
Най-сетне завесата падна и критикът направо излетя от залата. На Дани му се щеше да го последва. Актьорите излязоха три пъти пред завесата, макар че малцина ги аплодираха бурно.
— Ако ще ходиш на партито, мога да те закарам — предложи той на Сара.
— Не, няма да отида — отговори тя. — А и подозирам, че тези, които ще тръгнат натам, няма да са много.
— Защо?
— Професионалистите винаги надушват провала. Затова правят всичко възможно никой да не ги забележи на подобно парти, за да не реши, че са ангажирани по някакъв начин. — Тя замълча и след малко добави: — Дано не си вложил голяма сума.
— Не толкова, че да загубя съня си.
— Няма да забравя съвета ти. — Тя го хвана под ръка. — Какво ще кажеш да заведеш едно самотно момиче на вечеря?
Дани веднага си спомни последния път, когато бе получил такова предложение, и как бе завършила вечерта. Не искаше да се обяснява наново, особено с това момиче.
— Много съжалявам, но…
— Женен ли си?
— Само бих искал да бях.
— Аз пък искам да те бях срещнала преди нея — въздъхна Сара и измъкна ръката си.
— Нямаше как да се случи — отвърна той лаконично.
— Доведи я следващия път. Бих искала да се запозная с нея. Лека нощ, Ник, и благодаря за съвета. — Тя го целуна по бузата и се запъти към гримьорната на брат си.
Дани едва се сдържа да не я посъветва направо да не влага пари в проекта на Пейн. Но тя беше много умна. Не биваше да рискува с нея.
Присъедини се към тълпата, която припряно и доста мълчаливо напускаше театъра, но не успя да се размине незабелязано с Чарли Дънкан, който стоеше на изхода.
— Е, поне няма да се охарча за заключително парти — усмихна му се той вяло.
65.
Дани се срещна с Джералд Пейн пред входа „Сейнт Стивън“ на Уестминстър Палас. Това бе първото му посещение в Камарата на общините и се надяваше да е последното за Джералд.