Затворник по рождение
Шрифт:
— Благословена забрава — вдигна чашата си Пейн.
— Искат да направя проба следващата седмица.
— Браво. — Крейг вдигна чашата си.
— Според агента ми нямат предвид друг за тази роля. Той се надява да сключим тригодишен договор с включени права и възможност за продължаване.
— Добре звучи, но трябва да призная, че моята новина ще ви удари в земята — отбеляза Пейн. — Ти с какво ще се похвалиш, Крейг?
Домакинът доля чашата си и отпи, преди да започне.
— Лорд канцлерът иска да се срещнем следващата седмица. —
— Да не би да ти предложи мястото си? — ухили се Девънпорт.
— Всяко нещо с времето си — подхвърли Крейг. — Единствената причина да иска да се срещне с някой в моето скромно положение е да му отправи покана да стане кралски адвокат.
— Напълно заслужено — рече Девънпорт и двамата с Пейн се изправиха, за да го поздравят.
— Все още нищо не е официално — рече Крейг и им махна с ръка да седнат, — така че на никого нито дума.
Двамата с Девънпорт се облегнаха в столовете си и погледнаха Пейн с очакване.
— Твой ред е, приятелю — подкани го Крейг. — Кажи най-сетне какво ще промени живота ни.
На вратата се почука.
— Влез — рече Дани.
На прага се появи Големия Ал с голям пакет в ръце.
— Току-що донесоха това, шефе. Къде да го оставя?
— На масата — отговори Дани и продължи да чете, сякаш пратката не го интересуваше. Но щом вратата се затвори, той остави Адам Смит и теорията му за икономиката на свободния пазар и отиде до масата. Прочете надписа „Опасно. Да се борави с внимание“, преди да разкъса опаковката. Свали няколкото слоя лепенки и най-сетне вдигна капака.
Отвътре извади чифт гумени ботуши. Премери ги, ставаха му. Следваха чифт гумени ръкавици и голям фенер. Лъчът му освети цялата стая. Имаше още неопренов костюм и маска, която покриваше носа и устата. Бе имал възможност да избира между черен и бял. Избра черен. На дъното на кутията остана само добре опакована пластмасова кутия, върху която имаше надпис „Опасно“. Не я докосна и върна всичко обратно, отново залепи кутията.
— Как смяташ да участваш в това начинание? — попита Крейг.
— С около един милион собствен капитал — отвърна Пейн. — Преведох днес шестстотин хиляди като гаранция за сделката.
— Това не изчерпва ли голяма част от спестяванията ти?
— До степен на фалит — призна Пейн. — Но не вярвам да ми се удаде друга такава възможност. Печалбата ще ми позволи да живея спокойно като депутат и ще мога да се оттегля от съдружието във фирмата.
— Нека уточним какво предлагаш — обади се Девънпорт. — Каквато и сума да вложим, гарантираш, че ще се удвои в рамките на един месец.
— Никой не дава пълна гаранция. Но тук състезанието е между двама кандидати и нашият е очевидният фаворит. С две думи, имам възможността да получа земя за шест милиона, която ще струва петнайсет веднага щом министърката
— И се предполага, че ще посочи твоя парцел.
— Показах ти протоколите от парламента.
— Така е — съгласи се Крейг, — но въпреки всичко нещо ме смущава. Сделката наистина е страхотна и не разбирам защо този Монкрийф не купи терена сам?
— Не мисля, че някога е разполагал с цялата сума, а и участва с един милион.
— И въпреки това — не се успокояваше Крейг.
— Голям скептик си, Спенсър — въздъхна Пейн. — Трябва ли да ти напомням какъв беше резултатът от онази златна възможност, която предложих на Мускетарите? Лари, Тоби и аз удвоихме парите си от земеделския имот в Глостършир само за две години. Сега ви предлагам още по-сигурно залагане с тази разлика, че ще можем да удвоим парите си за десет дни.
— Добре де, ще участвам с двеста хиляди — рече Крейг. — Но обърка ли се нещо — ще те убия.
Пейн леко пребледня, а Девънпорт като че се вцепени.
— Стига момчета — усмихна се Крейг. — Просто се пошегувах. Ти с колко ще се включиш, Лари?
— И аз като Джералд ще участвам с един милион — отговори Девънпорт, който бързо се бе съвзел от уплахата. — Ще взема парите срещу жилището си, без да се налага да променям начина си на живот.
— Той ще се промени само след десет дни, приятелю — увери го Пейн. — На никой от нас няма да се налага да работи повече.
— Един за всички — всички за един — възкликна Девънпорт и се изправи.
— Един за всички — всички за един — присъединиха се Крейг и Пейн, и вдигнаха чашите си.
— А как ще събереш останалите пари? — попита Крейг. — Ние тримата не можем да съберем и половината.
— Не забравяй милиона на Монкрийф, а и президентът на фирмата ще даде половин милион. Има още няколко души, спечелили с моя помощ през годините, дори Чарли Дънкан смята да инвестира. До края на седмицата ще имам парите. Мой ред е да съм домакин на следващото ни събиране, така че ще резервирам маса в „Харис Бар“.
62.
Алекс съзерцаваше Окото на Лондон 5 на отсрещния бряг на Темза, когато тя се появи. Стана да я посрещне.
— Качвала ли си се някога на Окото на Лондон? — попита той, след като се настаниха на пейката.
— Веднъж. Заведох баща ми след откриването. Оттам се виждаше нашият автосервиз.
— Скоро ще можеш да видиш „Уилсън Хаус“ от върха — отбеляза Алекс.
— Много приятно ми стана, когато научих, че предприемачът е избрал нашата фамилия за име на сградата. Татко щеше да се радва — рече Бет.
5
Високо 135 метра виенско колело в Джубили Гардънс на левия бряг на Темза, от което се разкрива 40 километра панорамна гледка. — Б.пр.