Затворник по рождение
Шрифт:
— Колко получава една звезда?
— Малко, ако питаш актьорите. В повечето случаи около петстотин на седмица. Ето защо много от тях предпочитат телевизията, рекламите и дори дублажите на филми, отколкото да се занимават с истинска актьорска работа. На Лари Девънпорт плащаме около хиляда.
— Хиляда на седмица? Не мислех, че става от леглото за такава сума.
— Ние също бяхме изненадани — призна Дънкан.
Сомелиерът доля последното вино в чашите им и вдигна въпросително бутилката към Дани, който му кимна.
— Виното е много хубаво — отбеляза Дънкан и Дани се
— Какво сте замислили да поставите сега? — попита Дани. Не искаше да демонстрира прекалено голям интерес към Лорънс Девънпорт, за да не събуди подозрения.
— Започвам проект с пиеса на един нов драматург — Антон Казубовски. Спечели няколко награди на фестивала в Единбург миналата година. Заглавието на творбата е „Бижу, бижу“ и имам усещането, че това е пиеса, каквато от много време не е виждана в Уест Енд. Няколко големи имена вече проявяват интерес и скоро ще направя официално представяне. Веднага щом се спрем на някого за главна роля, ще ти се обадя. — Той замълча. Пръстите му разсеяно въртяха столчето на чашата. — Каква сума смяташ да инвестираш?
— Ще ми се да започна с нещо по-малко — отговори Дани. — Да речем около десет хиляди. Ако резултатът е приличен, може и да стана редовен участник.
— Оцелявам благодарение на редовните си участници — съобщи Дънкан и пресуши чашата. — Ще се обадя веднага щом сключа договор с актьора за главната роля. Обикновено организирам малко парти за инвеститорите в началото на всеки нов проект. Каня, естествено, и известни актьори. Ще можеш да се видиш отново с Лари. Или със сестра му, зависи кого предпочиташ.
— Нещо друго, сър Никълъс? — попита главният келнер.
Дани би поръчал и трета бутилка, но вече бе получил отговор на всичките си въпроси, затова каза:
— Само сметката, благодаря ти, Марио.
След като Големия Ал го върна на „Болтънс“, Дани веднага влезе в кабинета си и свали папката на Девънпорт от рафта. Следващите няколко часа записа всичко важно от разговора с Дънкан, след което остави папката между тези на Крейг и Пейн и се върна на бюрото.
Започна да чете есето, с което щеше да кандидатства за наградата. Още на втория параграф разбра, че така, както бе започнал, няма да направи впечатление на професор Мори, да не говорим за членовете на журито. Единственото положително нещо в това негово занимание бе, че с него запълваше дългите часове на чакане преди всяка следваща стъпка от плана му. Налагаше се да устои
Минаха няколко седмици, преди Гари Хол да успее да сключи сделката на Майл Енд Роуд, без някой от продавачите да разбере какво се готви. Като всеки добър рибар, Дани хвърляше стръвта си с цел да улови не някоя дребна рибка, а нещо по-съществено — например Джералд Пейн.
Налагаше се също така да изчака Чарли Дънкан да намери звезда за проекта си, преди да се види отново с Лари Девънпорт. Трябваше да чака и…
Телефонът на бюрото иззвъня.
— Проблемът, за който споменахте — започнаха направо отсреща, — май намери своето решение. Трябва да се срещнем — добави гласът и линията прекъсна.
Дани вече разбираше защо швейцарските банкери успяват да задържат големите си клиенти, които настояват за дискретност.
Взе отново писалката и се върна на есето, за да измисли по-завладяващо начало.
Джон Мейнард Кейнс с положителност е знаел известната песен „Забавно е, нали“, чийто доминиращ рефрен гласи: „Няма нищо по-сигурно от това, че богатите забогатяват, а бедните раждат деца“. Вероятно тъкмо това е имал предвид, когато разглежда не само нациите, но и индивидите…
57.
— Японски бръшлян 4 ли?
— Да. Според нас японският бръшлян е решението — отговори Бресон. — Длъжен съм да ви кажа обаче, че и двамата бяхме доста изненадани от поставената задача.
4
Диворастящо многогодишно нискостеблено растение с кухи стебла и дребни цветове. — Б.пр.
Дани не си направи труда да им обясни, защото вече беше схванал как се играе играта с швейцарците.
— И защо това да е решението?
— Ако бъде открит на строителна площадка, разрешителното се отнема за срок от поне една година. Веднага се изпращат екипи, които да унищожат растението, и работата на обекта не може да продължи, докато специалистите по сигурността на строителните работи не дадат уверение, че всички необходими тестове са извършени и японският бръшлян е унищожен напълно.
— Как става това?
— Специална фирма идва на мястото и изгаря растенията. Чака се три месеца, за да се уверят, че не е останало нито едно филизче или коренище, и едва тогава може отново да се кандидатства за разрешително.
— Скъпичко излиза.
— Да, за собственика на земята. Разбрахме за класически пример на подобна ситуация в Ливърпул — обади се Сегат. — От общинския съвет открили японски бръшлян в парцел от трийсет акра, който вече имал разрешение за строеж на сто общински сгради. Отстраняването на растението отнело една година и струвало триста хиляди паунда. Докато домовете бъдат построени, предприемачът едва успял да се спаси от фалит.