Денят не си личи по заранта
Шрифт:
Той вкусва едва-едва от сандвича, а сетне го забравя и се връща на темата:
— При невероятната мнителност на нашия контрагент смятам, че съвсем правилно сте довели пазарлъка до ръба на скъсването. И обратно: в случай че приемехме без особена съпротива тия фантастично високи цени, това би накарало Райън да се усъмни и да се дръпне.
Той отмества чинията със сандвича, отпива от бирата и пали цигара.
— Изобщо, ако имате нужда от оръжие, ще го получите. Само че, доколкото знам, на вас не ви е необходимо оръжие. Нито на мене. Цялата тази сделка няма да има никаква стойност за нас, ако не бъде съответно документирана.
Сивите хладни очи ме гледат с известна настойчивост.
— Вие трябва на всяка цена да изведете Райън вън от това бюро, приятелю.
— Не мога да си представя, че ще успея да завлека тая костенурка в някой бар.
— Слабо вероятно е наистина — съгласява се Сеймур. — Но барът не е единственият възможен вариант.
Той вади цигарата от уста и я поглежда озадачено, сякаш се пита това пък какво е. Сетне я смачква в импозантния венециански пепелник и вдига очи. Вдига ги към дамата. Мод става тутакси и се отправя към кухнята.
— Налага се да съобразяваме не от наша гледна точка, Майкъл, а от гледна точка на контрагента. Кое е най-важното за Райън в цялата тая история? Парите, естествено. Значи, трябва да нагодим нещата тъй, че Райън да не може да получи парите, без да излезе от бърлогата си. Прав ли съм?
— Вашите разсъждения не ми се нравят особено.
— Къде греша?
— Освен вашата гледна точка и освен тая на Райън съществува и една трета гледна точка — моята. Вие не сте ми казвали, че сделката наистина ще се сключи и че ще се стигне до плащане. Ако се не лъжа, твърдяхте по-скоро обратното.
— Съвършено прав сте — отвръща невъзмутимо Сеймур. — Но това е вече минал етап. Сега, след като техниката на моите хора се е оказала безпомощна, вие единствен можете да спасите положението, Майкъл.
— Да спася положението, като проваля себе си.
— Не вярвам да стигнем дотам. Нали вече ви казах: дори да стане скандал, това ще бъде скандал от трети тип, сиреч безшумен, сиреч съвсем безопасен за вас.
— Обаче вие тъй често променяте условията на играта…
— Аз нищо не променям. Те сами се променят, без да питат ни вас, ни мене. Тъй че нека се примирим с тоя непостоянен свят, който ни заобикаля, и да помислим какво ще правим утре.
Любезната дама с прошарените коси кима към вратата на светилището:
— Очакват ви, мистър Каре.
Прониквам в огнеупорната каса, за да установя, че стопанинът е днес по-любезен от вчера. Хората винаги стават по-любезни, когато предстои да получават пари.
Райън не стига дотам да ми протегне ръка, а посочва със снизходителен жест стола до металното бюро. Сетне вади от папката някакъв лист и ми го подава:
— Постарах се да направя известни корекции на първоначалните цени. Доста съществени корекции, мистър.
Един бегъл поглед върху проектофактурата ме убеждава, че твърдението на костенурката не е съвсем голословно. Новите цени са значително по-ниски от първоначалните и все още значително по-високи от тия на Томас.
— Това вече е друго — признавам. — Това вече е добра основа за разговор.
Главата на костенурката, протегната напред в очакване на реакцията ми, моментално се дръпва назад:
— Ако за вас „разговор“ означава пазарлък, трябва да ви предупредя, че такъв няма да има.
— Мисля, не все пак известна корекция, поне върху резервните части от първия вид…
— Изключено — поклаща решително глава Райън. — Офертата ни е окончателна.
Забивам поглед в листа със съсредоточения израз на човек, правещ сложни изчисления наум. Сетне произнасям с въздишка:
— Добре, тъй да бъде. Но бих искал да знаете, че отстъпвам само защото съм притиснат от обстоятелствата.
— Всички, които идват тук, са притиснати от обстоятелствата — кима невъзмутимо костенурката. — Хората не купуват резервни части за домашна украса.
— Имате право. По-силният винаги има право, мистър.
Последната фраза, изглежда, доставя известно удоволствие на Райън, което не му пречи да забележи:
— Надявам се, не забравяте, че направената ви отстъпка е реална само наполовина.
— Тоест как?
— Ами така: когато пиша, че за големите резервни части ви се прави 40 процента отстъпка, това означава, че отстъпката е всъщност само 20 процента. Останалите 20 процента трябва да ми бъдат изплатени за обичайните режийни разноски.
Тук, в тая стоманена каса, явно се говори на доста особен жаргон. Карабините се наричат резервни части, а рушветът — режийни разноски.
— Но това променя цялата картина…
— Нищо не променя — възразява все тъй невъзмутимо Райън. — Предполагах, че тия елементарни неща са ви известни.
— Режийните разноски са в реда на нещата — бързам да се съглася. — Но вие бихте могли лесно да ги покриете, като увеличите отстъпката на 60 процента. Така ще съчетаете своите интереси с моите.
— Казах вече, че пазарлък няма да има — напомня сухо костенурката. — Офертата е окончателна.
Отново забивам поглед в листа и отново давам вид, че пресмятам наум.
— Вие доста грубо ме притискате, мистър…
Костенурката мълчи, застинала в надменна поза.
— … За жалост, обстоятелствата също ме притискат.
Правя необходимата пауза, маркираща дълбока вътрешна борба, сетне запитвам:
— А как ще стане плащането?
— Ами вадите пари и плащате. Мислех, че носите сумата.