Господарката на Рим
Шрифт:
Той се въртеше и нанасяше удари, почти нямаше място, където да стъпва на това малко квадратно пространство, но въпреки това успяваше да отвръща на ударите им от четири страни. Тълпите се успокоиха, хората насядаха по местата си, за да се обзалагат, променяха залозите… И точно когато отново успях да си поема дъх, то се случи. Нещо толкова дребно! Той се наведе, за да избегне едно свирепо замахване със закривено острие, и за миг изгуби равновесие – залитна падна приземи се по гръб на земята, едва на няколко стъпки по-ниско, но видях как не може да диша… Видях как устата му се отваря конвулсивно в опит да си поеме дъх, как вдига меча си и тогава испанците се спуснаха върху него! … Трима испанци в делириум от възторг, с вдигнати високо оръжия – дори и така той успя да промуши единия през коляното, преди да изчезнат от поглед.
Чух как нервниченето на Лепида спря изведнъж… Чух как Квинт Полий остави бокала си… Чух диханието на всички зрители в Колизеума Изпуснах каната, усетих как виното се лисна върху краката ми, когато скочих напред, блъснах се в мраморния парапет и събрах всичкия въздух, който имах в дробовете си
– МИТЕ! – изпищях с цялата сила, на която бях способна, и всеки един римлянин в близките сто крачки обърна глава към мен. – МИТЕ! МИТЕ! МИТЕ! – Нека живее! О, Господи, нека живее!
И защото беше хубав следобед и игрите бяха наистина много сполучливи този ден, и Варварина наистина се беше бил великолепно, други гласове се присъединиха към моя. – Мите! Мите! Мите!
Когато видях насинения и разкървавен Ариус едвам да се изправя на краката си, крайниците ми отмаляха под тежестта на тялото ми и аз се строполих на земята. Ревът заля слуха ми, нещо гранитностудено се пропука в мен и се стопи като лед под дъжда.
– Теа? Теа, какво ти става?
Погледнах нагоре замаяна. Лицето на господарката ми беше блед раздразнен кръг.
– Извинете, господарке
– Да крещиш на обществени места – един роб никога не говори, освен ако не го заговорят! – Сандалите със заострени върхове ме сритаха отстрани. – Ставай!
Аз се надигнах, подпирайки се на парапета. Кръвта бучеше толкова силно в ушите ми, че когато Лепида посегна към панделката около врата ми, можах само да я погледна със замъглен поглед.
– Я да видим, я да видим, какво е това? Талисмани, а, Теа? И то толкова много! За какво са? – Тя обърна един меден амулет, надписан на латински на гърба. – "Да предпазва от всякакви оръжия и остриета" и "Призовавам закрилата на Марс срещу насилствена смърт". Богове, та аз не те бия чак толкова жестоко!
– Моят собственик на таверна – промърморих, като се опитвах да събера малкото останал ми разум – тръгна с легионите. Просто искам да е в безопасност Тя ме отпрати с жест и потъна сред възглавниците на стола си, докато Ариус излизаше, накуцвайки и подпирайки се на едно копие, а испанците се покланяха. Тя се цупеше, докато чистачите на арената почистваха пясъка с гребла, въртеше се неспокойно и потропваше по пода с обутите си в златни сандали крачета, и най-накрая заяви, че има главоболие и че е твърде студено, за да стои навън, и че си отива вкъщи незабавно, а аз дори и не слушах глезотиите , защото единственото, за което можех да мисля, беше Ариус!
Изпратих я до вкъщи, смених туниката с роба, повях с ветрило и разтрих главата , донесох ечемична отвара и зачаках в агония, докато не ме освободи да си вървя, и тогава се затичах към улица "Марс"!
– Ариус! – изрекох задъхана на хубавото момче роб, което отвори вратата – Ариус!
Това беше единствената дума, останала в съзнанието ми.
– Ами не може, той не е… Чакай!
Ариус седеше с приведени рамене и клюмнала глава насред лечебницата, целият в прах и кървящ на дузина места. Притискаше тампон от парцали върху отворената рана на врата си, докато лекарят се суетеше около него, а Галий гледаше навъсено, надвесен над писалището си. Дузина бойци се навъртаха наоколо и надничаха с любопитство или с откровено злорадство, докато шиеха падналия в боя Варварин.
Трябва да съм издала някакъв звук, защото той вдигна поглед. Видях безпорядъка от разрези и натъртвания, които испанците бяха нанесли на лицето му, и всичкото спокойствие, което си бях наложила, се изпари. Затичах се през стаята и скрих лицето си в раздраното му рамо, защото сълзите препълниха очите ми.
Неясно чух как отпраща лекарите, изръмжава няколко неприлични думи на Галий над главата ми и захвърля тампона от парцали към хилещите се гладиатори. Той не можа да ме отлепи от земята – болката излезе като съскащ звук между зъбите му, когато се опита, – но все пак ме вдигна, така че пръстите на краката ми едва докосваха пода, а после ме отнесе в малката си, зле осветена килия. Тогава просто ме прегърна и ме залюля лекичко в студения полумрак, докато аз го бях сграбчила здраво и хлипах с цялата истерия, която си бях обещала никога да не показвам пред него.
– Как си? – промълвих най-сетне, сгушена на гърдите му.
– Само насинен.
– Лъжец! – Взех ръката му в своята, целунах двата бинтовани пръста, прокарах ръка над лилавите натъртвания, които покриваха ръцете и раменете му, почувствах как потръпна, когато докоснах тялото му там, където ребрата му бяха счупени. – Какво ще прави сега Галий?
– Ще ме хвърли обратно в боя. За да докаже, че не съм си загубил твърдостта.
– Но ти си загубил твърдостта си! Аз съм виновна! Аз те размеквам!
– Шшшт!
– Игри! – казах аз, като почувствах, че истеричната нотка се надига отново в мен. – Игри и игри и още игри – безконечни игри… – Гласът ми ме издаваше.
Той ме целува дълго и с отчаяние, а аз се наведох към него в мрака, изпитвах безнадеждна обич към всичко у него – към линията на косата му, към якия му врат, към ръцете му
– Ти загуби днес… – прошепнах. – Ще загубиш пак, независимо колко си добър
– Престани, Теа!
Дрезгав вик се изтръгна от гърлото ми:
– Ще те загубя, а ти ми казваш да ПРЕСТАНА?!
– Не! – Той ме сграбчи здраво и придърпа главата ми към рамото си. – Аз ще живея! Ще получа рудиус!
– Императорът не е давал рудиус от години
– На мен ще даде! Ще направя такъв двубой, че очите му ще изскочат! Тогава ще си тръгнем, ще се махнем от тук!
– Аз съм робиня. Не мога да дойда с теб!
– Ще те купя! – Гласът му беше като тихо ромолене за слуха ми. – Наградите ми са достатъчни, за да те купя три пъти. Тогава, когато се измъкна от арената.