Господарката на Рим
Шрифт:
– Знаеш ли, реших за Маркус – казах на Теа в банята, докато се изтягах на мраморната масажна маса. – Мисля, че все пак ще се омъжа за него.
– Да, господарке.
Пръстите на Теа размачкваха гърба ми. Може и да беше непохватна, грозна, подмолна и груба, но определено имаше вълшебни ръце.
– За Маркус. Вярно, че е стар, но това го прави по-лесен за контролиране. За нула време ще яде от ръката ми.
– Хм… – Теа не звучеше искрено.
Никога не бях сигурна дали не прави физиономии зад гърба ми.
– Даже да е стар, грозен и прегърбен, той все пак е сенатор – продължих аз, – а и има императорски произход. Е, в известен смисъл императорски. А и не е задължително да оставам омъжена за него завинаги – той просто ще ми бъде като трамплин. Веднъж щом стана Лепида Полиа, красивата сенаторска съпруга, и започна да се движа в кръговете на патриции, управители на цели провинции и висши военачалници, сред които да избирам, ами тогава ще мога да направя своя избор, защо пък не? – Подпрях брадичката си с ръка. – Ох, толкова много планове имам! Виждам как всичко се подрежда пред мен точно както аз искам… Повече лявото рамо
– Да, господарке.
– По-нежно. Все още имам синина. И то каква! Преди две вечери татко организира друг прием за гладиаторите и Варварина отново беше почетен гост… Накарах робите да забъркат виното на татко два пъти по-силно от обикновено и той изобщо не забеляза, когато се измъкнах в тъмната градина, където седеше Варварина, клатеше крака и гледаше нагоре към студената далечна луна. "Прекрасна луна" – прошепнах аз и го целунах
– Най-накрая е мой! – казах на Теа със задоволство и се завъртях на една страна на масажната маса, за да може да стига под ръката ми.
– Моята господарка обикновено постига това, което желае – отбеляза Теа.
Извърнах се, за да я погледна, намръщена, но тя стоеше безизразна както винаги. Пък и имаше право в крайна сметка. Аз обикновено наистина постигах каквото исках, а исках Варварина. В тъмната градина той сложи ръцете си върху раменете ми, вероятно за да ме отблъсне, но изведнъж пръстите му се впиха в плътта ми, а зъбите му разкървавиха устните ми.
– Всичко беше ужасно вълнуващо! – повдигнах и другата ръка, за да може Теа да масажира тялото ми и от тази страна. – Той е същинско животно! Щеше да ме завлече някъде, да ме хвърли на тревата и… ако неговият ланист ненадейно не беше изскочил отнякъде. – Много жалко.
– Масло от сандалово дърво или жасмин, господарке?
– Чудя се какво ли би направил татко, ако разбереше… – Изсмях се, като извих гърба си. – Би побеснял. Но наистина, каква е разликата между това, което аз искам, и онова, което искат всички патрицианки?
Разбира се, щеше да стане огромен скандал – младо момиче от добро семейство, прелъстено от гладиатор! Но нима именно това не го прави още по-вълнуващо?
– И наистина, защо трябва абсолютно всичко да отиде за Маркус? – мислех на глас. – Защо и аз да не получа нещо? Мога достатъчно добре да се правя на уплашена в сватбената нощ и да занеса малка торбичка с пилешка кръв в леглото, както правят всички младоженки, в случай че съпругът е твърде пиян, за да се представи подобаващо. Но тогава ще имам и още нещо, което да занеса в леглото. Нещо, за което да си мисля, докато скучният стар Маркус е върху мен. – Теа втриваше жасминено масло зад ушите ми и аз затворих очи. – Ще има две големи силни ръце, за които да мисля, вместо...
– Господарке… – Теа ме прекъсна, прекъсна ме! – Не искам да слушам тези...
– Не искаш? – очите ми се отвориха широко. – И защо така, Теа? Ти да не си девица весталка? Достатъчно често съм те чувала да пъшкаш под баща ми.
– Извинете, господарке. Не биваше да го казвам. – Тя се зае с шишенцата с парфюм и с масажните масла. – да ви подам ли вече робата?
– Знам защо не искаш да слушаш за това, Теа… – усмихнах се, като почувствах лек трепет на задоволство в себе си. Най-сетне нещо се беше пропукало зад нейното издължено празно лице. – Защото ревнуваш! Да, така е. Ти малко си падаш по смелия див варварин, нали? Ти ли се криеше зад един храст вчера вечерта и гледаше как той ме целува? Болеше те и ти се щеше да си на мое място, нали? – Протегнах се замечтано, като се извърнах толкова назад, че усетих дъха на Теа върху лицето си. – да ти кажа ли какво е усещането, Теа? Да бъдеш сграбчена от тези здрави ръце, да бъдеш вдигната над земята от тези силни ръце, притисната от тази яка челюст. Лицето беше като от дърво, но очите ме мразеха.
– Горката малка Теа – усмихнах се аз. – Ще ти дам няколко медни монети следващия път като ходим на пазар и ще можеш да си купиш един от онези шарени малки портрети, които търговците предлагат покрай Колизеума. Завържи си го около врата на панделка и вечер го слагай под възглавницата си
– Това ли е всичко, господарке?
– Да, можеш да си вървиш. Нямам повече нужда от теб.
Поне засега. Веднъж да успея да вкарам Варварина в леглото си, щях да я накарам да гледа.
Галий беше започнал да пуска Ариус да излиза вечер. Беше се опитал да избяга, но вече го разпознаваха още преди да е изминал и десет крачки. Никаква полза. По-лесно бе просто да се напие.
– Вода – поръча той, нахълтвайки през вратата на "Златния петел" и поток от негови почитатели шумно се втурна след него. – Вода. Храна. – Метна една монета на съдържателя на таверната.
– Не, не, за Варварина всичко е безплатно! Такава великолепна битка беше днес следобед! Когато изкорми гърка.
– Остави храната. – Ариус седна на масата в ъгъла. – Просто вино.
Битка и алкохол. Кръв и вино. Пий кръвта, скъпо момче, изгълтай виното; едно и също е. Той се загледа в каната.
– Внимавай… – прошепна някой наблизо. – Само преди седмица разби челюстта на един, защото се приближи твърде много до него.
Бий се и пий. Сграбчи каната с вино, изгълтай го, задави се с него; това е всичко, което получаваш.
Каната се разби звучно в стената отсреща. Почитателите му заликуваха и последваха примера му, още девет кани бяха счупени под звучите на пиянски овации. Той можеше да ги изхвърли всичките навън, на смрачаващата се улица.
Тогава част от кафява туника и слабичка, но загрубяла от труд ръка препречиха погледа му.
– Ариус– разпозна звука на гласа още преди да е произнесла цялото му име.
– Махай се – каза той тихо.
– За бога, прекарах половината нощ да те търся. Господарката ми отказва да ме пусне обратно в къщата, преди да съм те намерила. Най-малкото, което можеш да направиш, е да се държиш любезно.
Той сплете пръсти около бокала с вино.
– Трябва да ти предам съобщение – гласът на Теа беше безизразен. – Господарката ми иска да се срещнеш с нея в Градините на Лукул утре в полунощ. Тя вече подкупи твоя ланист. Разбираш ли?