Господарката на Рим
Шрифт:
Още един сноп копринена черна коса се свлече на пода.
– Къде?
– Мислиш ли, че знам? Мислиш ли, че ме интересува? Тя е на левги разстояние, ето къде е – обслужва всички животни в Остия или Брундизиум и ти никога вече няма да я видиш!
Още една бяла експлозия се взриви пред очите му, а Лепида Полиа надаваше крясък след крясък, докато той кълцаше косата на кичури. Огърлицата се скъса, перли падаха като дъжд с меко почукване върху обърнатия му на пода щит. Бяха нужни петима от главорезите на Галий, за да откъснат ръцете му от шията .
– Драга Лепида! – пърхаше развълнувано Галий около нея. – Най-искрените ми извинения! Ще бъде най-жестоко наказан Тя го отпрати.
– Сега изглежда отвратително, – помисли си Ариус с блуждаещ поглед. Лицето е на червени петна от ярост, а косата – остригана на три пръста от кожата. Той видя как устата се отваря, за да изплюе жлъчта , но нищо не достигаше до ушите му. Дори когато я изведоха през вратата, все още бълваща обещания за мъст, и после, когато Галий го заплашваше – не чу дори и дума.
Би се срещу трима мароканци в Колизеума следващия месец. Беше битка, която никой никога нямаше да може да забрави. Той заби меча си през ухото на единия, пръсна черепа на втория с шипа на щита си, а когато третият пусна меча си и вдигна ръка, за да моли за милост, той сви пръстите си като куки и изтръгна гръкляна му с голи ръце.
Тълпата го понесе на рамене по улиците същата вечер, разбиваха прозорци, разбиваха кани, разбиваха глави, а той мачкаше всичко пред себе си и ръмжеше, и пиеше. Надигна цяла бъчва с вино над главата си, за да пие, счупи челюстта на един пияница, защото го беше настъпил, а когато една проститутка обви ръцете си около врата му и го целуна, той я целуна в отговор, докато не пусна кръв. Зимната зора се показа студена и стоманеносива още преди Ариус да успее да се замъкне, олюлявайки се, до улица "Марс". Остра болка, като шип, пронизваше слепоочието му, туниката му беше цялата в петна от нечия кръв.
– Значи се върна – каза студено Галий. – Трябва да наредя да те убият с удар по главата, като бясно куче!
Ариус се поклащаше безразличен.
– Но можем да се смятаме за благословени, скъпо момче, по две причини. Първо, Лепида Полиа в края на краищата е решила да не казва на баща си за твоето безобразно поведение. Иначе неговите пазачи отдавна щяха да почукат на вратата ни, за да поискат кръвта ти. И второ, един испански сановник ни изпрати това, като награда за великолепния двубой. – Той вдигна една тежка кесия. – Грижи се кесиите да продължават да пристигат, гладиаторе, и аз ще се грижа за теб. Чуваш ли ме, момче?
Някакво животинско ръмжене и тракане на зъби заглуши гласа му.
– Кучета – каза Ариус, като махна с ръка. – Убиват нещо.
– Още не съм свършил с теб. Върни се веднага!
Ариус пресече улицата с олюляващи се стъпки и си проправи път сред боричкащата се маса от кучета. Ръмженето премина в скимтене, когато той ги изрита от пътя си, и те се разбягаха, зъбейки се. Всички, освен онова, което другите бяха нападнали: копринено сиво женско кутре, покрито с белези от ухапвания, единият му крак беше съвсем обезобразен. Той застана на едно коляно и вдигна камък от паважа, за да разбие черепа му.
Но палето имаше огромни очи, които гледаха право в неговите. Тъмни, отчаяни очи.
Той пусна камъка и го гушна внимателно, за да не докосне осакатения му крак.
– Без паразити в моите казарми! – Галий дръпна настрани загърнатата му туника, докато Ариус профучаваше край него. – Вероятно е болно.– Ариус затръшна вратата си пред тези думи на недоволство. Сложи кучето на леглото и се вгледа за миг в него.
– До утре ще си мъртво.
Той се изненада, когато кучето започна лекичко да дъвче протегнатия му пръст. Безполезно малко нещо. Би било по-милостиво да му извие врата. Той взе някакви остатъци от кухнята и му даде да яде.
– Теа – каза той и гласът му прозвуча гръмко в тихата стая. – Така ли да те кръстя?
Кучката се стресна от звука на гласа му, тънката копринена кожа потръпваше от студа в стаята.
– Не. Твърде си уплашена, за да си Теа. Тя не се страхуваше. От нищо.
Освен в нощта, когато за пръв път беше загубил битка, когато беше нахълтала в казармените помещения, с очи като горящи дупки насред лицето , и започна да хлипа в обятията му, повтаряйки, че няма да понесе да го изгуби.
– Без име. Не заслужаваш име – ще си мъртва до сутринта Безименното куче започна да дъвче ъгълчето на възглавницата му, когато Ариус зарови лицето си в завивките и заплака.
Прободох китката си с един решителен удар на ножа и наблюдавах как кръвта закапа от вената ми. Вече нямаше син съд, просто обикновена медна купа, но китките ми бяха нашарени с пресни белези от ножа и аз прекарвах дните си като в сън със старите, добре познати облаци, които замъгляваха очите ми.
– Теа! – дрезгавият глас на господаря ми. – Теа, слез долу!
Аз завързах китката си с безразличие и се изправих, затегнах тъмната роба и сложих шафраненожълтата перука, които ме отличаваха като обикновена проститутка. Вече ги носех от два месеца. Миришех на стотици немити мъже: моряци, каторжници, собственици на таверни. В Брундизиум, на двеста левги от Рим – тук се срещаха всякакви типове.
– Теа!
Олюлявах се, докато слизах по разнебитените стълби, но не беше заради кръвопускането. Напоследък пусках само по капка. Исках да разрежа китката си до костта, но не го правех. Имаше нещо малко и неконтролируемо, което риташе в корема ми, заченато през онези откраднати часове в студената килия, които някога бяха моят Едем! Детето на Ариус. Това ме ужасяваше, но когато забивах ножа в китката си или си варях от билките, които щяха да решат въпроса с обилна струя кръв, ръката ми спираше. Да създам дете на този свят? Казвах си аз яростно. Момиче, за да стане курва като майка си? Момче, за да загине на арената като баща си?
Но не можех да го убия. Дори и да исках, не мислех, че ще умре.
Никое дете на Ариус не би се уплашило от малко кръв.
ЧАСТ ВТОРА
Гай е мъртъв. Екзекутиран за измяна. Моят съпруг, моят братовчед. Мъртъв.
Трябваше да гледам. Очите му ме обвиняваха, когато стражите го отведоха. Той е мъртъв. Аз съм сама.