Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Тим Саймънс. Проверете го. Каза, че бил от Небраска.

– Няма да проверявам никого, докато не се появиш.

– Нищо не можех да направя, сър.

– Камионът ти беше миниран, Уинго. Приемам, че не си го взривил, тъй като разговаряш с мен. А това представлява грубо нарушение на една категорична заповед. Защо още си жив, след като си имал съмнения относно тези хора?

– Заради документите на командира им. Въпреки съмненията ми не исках да рискувам и да убивам наши хора.

– Не ми пука за документите

му, ако ще на тях да е пишело, че е Исус Христос! Осъзнаваш ли какво си направил?

– Донякъде.

– Къде е камионът?

– Не знам.

– А товарът?

– Последно беше в него.

– Лоша работа, Уинго. Много лоша.

– Знам.

– Но ако си направил нещо с товара… – започна Саут.

– Мислите ли, че щях да си губя времето да разговорям с вас, ако го бях откраднал? – безцеремонно го прекъсна Уинго.

– Не го изключвам. Особено ако си решил да си прикриеш задника.

– Защо ми е да го правя с такъв товар?

– Не знам. Просто не мога да мисля като престъпник или предател.

– Не съм нито едното, нито другото.

– Радвам се да го чуя. В такъв случай не говорим за издънка, но въпреки това искам да се явиш лично.

– Не и преди да науча повече, сър.

– Ние те привлякохме специално за тази мисия. Организирахме всичко, похарчихме сума ти пари и поехме необичайно много рискове. И накрая какво? Всичко отива по дяволите заради теб. Знаех си, че не бива да пращаме само един човек, защото изкушенията са големи.

– Не съм се изкушил дори за миг.

– Да бе! Значи някакви типове се появяват в Афганистан по невероятна случайност и там, в средата на нищото, изведнъж се натъкват на теб и стоката, която превозваш!

– Не трябваше да ме посрещне ЦРУ, а бойци от народоосвободителната армия!

– Тези не са били от ЦРУ! – изрева Саут.

– Сигурен ли сте? – спокойно попита Уинго.

Полковникът не отговори. От мембраната долиташе тежкото му дишане.

– Знаеха какво има във фургона. Служебните им документи изглеждаха окей. А командирът им Саймънс обяви, че планът е претърпял промяна.

– Не е претърпял никаква промяна! Ако беше, аз щях да знам!

– Нищо не си измислям – каза Уинго. – Предадох ви това, което се случи.

Саут помълча известно време, после рече:

– Добре, опиши ми този Саймънс и всички, които го придружаваха.

Уинго ги описа. Беше лесно, защото отдавна се беше научил да запомня детайлите. А и когато някой ти навре пищов в носа, щеш, не щеш, запомняш чертите на лицето му, давайки си сметка, че това лице е може би последното, което виждаш в живота си.

– Ще направя каквото мога, Уинго – изломоти полковникът. – Но фактът, че все още си там, в онази пустош, потвърждава вината ти според много хора, от които зависят нещата.

– А какво стана с онези, които трябваше да ме посрещнат?

– Чакали са те на уреченото място.

– Изобщо не бяха там.

– Ще бъда по-конкретен. Открили са ги в плитки гробове, изкопани зад сградата, при която трябваше да се срещнете.

– Убили са ги агентите на ЦРУ! – хлъцна Уинго.

– Или ти!

– Сър...

– Ти ли ги уби? – изрева Саут.

– Не! – отсече гневно Уинго. – Ако онези не са били от ЦРУ и ако планът не се е променил, значи те са организирали цялата работа. А това означава сериозно изтичане на вътрешна информация!

– Виж какво, Уинго. Твоята роля в тази операция приключи. Сега ще се появиш при нас да дадеш показания, а после ще видим какво ще те правим.

– Трябва да си изясня нещата.

– Това, което трябва, е да се появиш незабавно!

– За да ме тикнете в затвора, нали? От тона ви личи, че вече сте напълно убеден във вината ми.

– Няма никакво значение дали си виновен или не. Ти прецака една важна операция и не изпълни заповедите, които ти бяха дадени. А това означава, че каквото и да правиш, пак ще попаднеш зад решетките, и то за дълго.

При тези думи Уинго опря чело в каменната стена на къщата, край която стоеше. Сърцето му сякаш потъна дълбоко в сухата земя на Афганистан.

Военен затвор до края на дните ми?!

– Искам веднага да се свържете със сина ми и да му кажете, че съм добре – рече той. – И да не се тревожи за мен.

Саут се покашля и отсече:

– Невъзможно!

– Защо? Съобщили сте му, че съм изчезнал по време на акция, но винаги можете да добавите, че сте ме открили. Така ще му спестите скръбта и тревогите.

– Вече му е съобщено, че си мъртъв.

За известно време Уинго онемя. После изсъска с леден тон:

– Какво говорите, по дяволите?

– Шансовете да се върнеш бяха нищожни, Уинго.

– Но аз все пак съм жив!

– Вече нищо не може да се направи без допълнителни тежки щети по отношение на мисията.

– Не мога да повярвам! Синът ми ме смята за мъртъв. Какъв идиот може да разпореди подобно нещо?

– Ти си си виновен. Не се прибра, не се обади. Мислехме, че си загинал.

– Досега нямах възможност да се обадя.

– Е, това вече не е толкова важно, боецо – промърмори Саут. – Има доста други неща, за които трябва да се тревожиш. Още ли си в страната? Мога да изпратя хеликоптер да те прибере. Или някое хъмви. Зависи къде се намираш.

– Не съм в страната – излъга Уинго и усети как му се завива свят.

– Кажи ми точното си местонахождение и ще изпратя хора да те вземат – бавно и отчетливо рече Саут.

– Няма да стане, сър.

– Уинго!

– При следващото ми обаждане искам да получа истински отговори, а не празни приказки. А ако се случи нещо със сина ми заради тая глупост, която сте направили, ще ви държа лично отговорен.