Мадам Бовари
Шрифт:
VI
През пътуванията, които предприемаше, за да я види, Леон често вечеряше у аптекаря и от учтивост почувства се задължен да го покани и той.
— На драго сърце! — бе отговорил г. Оме. — Трябва наистина да се поосвежа, защото тук закостенявам. Ще отидем на театър, на ресторант, ще полудуваме.
— Ах! Мили! — промълви госпожа Оме, уплашена от опасностите, на които той се готвеше да се излага.
— Е, та какво? Мислиш, че не похабявам твърде много здравето си, като живея постоянно сред непрекъснати изпарения в аптеката? На, ето женския характер: те ревнуват от науката, после не позволяват
По-рано аптекарят не би употребил подобен израз; но сега бе взел лекомислен и парижки тон, който му се струваше много изискан, и както съседката му госпожа Бовари той любопитно разпитваше за нравите в столицата, дори приказваше арго, за да слиса другите… Казваше: тюрн, базар, шикар, шикандар, Бредастрит и счупвам се вместо отивам си.
Та един четвъртък Ема се изненада, като видя в готварницата на „Златен лъв“ г. Оме в пътен костюм, т.е. със старо наметало, с каквото не бяха го виждали дотогава, в едната ръка с куфар, а в другата с грейката за козе от аптеката. Той не бе доверил никому намерението си за пътуването от страх да не разтревожи народа с отсъствието си.
Мисълта, че ще види отново местата, дето бе прекарал младостта си, несъмнено го възторгваше, защото през целия път не спря да приказва; сетне, щом пристигна, скочи живо от колата, за да търси Леон, и помощникът напразно се противеше — г. Оме го повлече към голямото кафене „Нормандия“, дето влезе величествено, без да сваля шапката си, смятайки, че е твърде провинциално да стои гологлав на публично място.
Ема чака Леон три четвърти час. Най-сетне отърча до кантората му и объркана от всевъзможни предположения, обвинявайки го в равнодушие и укорявайки се за своята слабост, прекара следобеда със залепено на прозореца чело.
В два часа те бяха още на масата един срещу друг. Голямата зала се изпразваше; тръбата на печката във вид на палма окръгляваше до белия потон своите позлатени вейки; а до тях, зад стъклата, малко водоскоче шуртеше под слънчевия блясък в мраморен басейн, дето между салата и аспержи три неподвижни омара лежаха до куп пъдпъдъци, прострени на едната си страна.
Оме се наслаждаваше. Макар че се опиваше повече от разкоша, отколкото от хубавата трапеза, виното „Помар“ все пак възбуждаше до известна степен неговите способности и когато поднесоха омлет с ром, той изказа безнравствени теории по повод на жените. Над всичко друго съблазнявал го шикът. Обожавал елегантен тоалет в добре нареден апартамент, а колкото за телесните качества, харесвал добрите парчета.
Леон гледаше с отчаяние часовника. Аптекарят пиеше, ядеше, приказваше.
— Вие — каза той неочаквано — трябва да търпите лишения в известен смисъл в Руан. Впрочем любовта ви не живее далеч.
И понеже другият се изчерви, той добави:
— Хайде, бъдете откровен! Ще отречете ли, че в Йонвил…
Момъкът избърбори нещо.
— У госпожа Бовари не задиряхте ли…
— Но кого?
— Прислужницата!
Той не се шегуваше; но Леон, увлечен от суетност, забравяйки всяка предпазливост, възкликна против
— Напълно съм съгласен с вас — каза аптекарят, — те имат повече темперамент.
И като се наведе към ухото на приятеля си, той изреди белезите, по които се познавало дали жената има темперамент. Той навлезе в етнографски отклонения: немкинята била неопределена, французойката — лекомислена, италианката — страстна.
— Ами негритянките? — попита помощникът.
— Това е вкусът на артистите — каза Оме. — Моля! Две половинки!
— Да тръгваме ли? — рече най-сетне Леон нетърпеливо.
— Yes.
Но преди да излязат, той пожела да види стопанина на заведението и му изказа поздравления.
Тогава момъкът, за да се освободи от него, спомена, че има работа.
— А! Аз ще ви придружа! — рече Оме.
И вървейки с него по улиците, той разправяше за жена си, за децата, за тяхното бъдеще и за аптеката, казваше в какъв упадък била тя по-рано и до каква степен я е издигнал той.
Когато стигнаха до хотел „Булон“, Леон неочаквано го остави, хукна по стълбата и намери любовницата си много разстроена.
Като чу името на аптекаря, тя кипна. Но той изреждаше убедителни съображения; той не беше виновен, нима тя не познава Оме? Можела ли да помисли, че той предпочита неговото общество? Но тя се извръщаше; той я задържа и като коленичи, обви с ръце кръста й в една тъжна поза, пълна с жажда и умолителност.
Тя стоеше изправена; големите й пламтящи очи го гледаха сериозно и почти страшно. Сетне ги замъглиха сълзи, розовите клепачи се затвориха, ръцете се отпуснаха и Леон ги поднесе до устните си, когато един слуга съобщи, че някой търси господина.
— Ще се върнеш ли? — попита тя.
— Да.
— Но кога?
— Веднага.
— Това е хитрост — каза аптекарят, като видя Леон. — Аз исках да прекъсна това посещение, което, струва ми се, ви беше неприятно. Хайде у Бриду да пийнем по един гарюс 39 .
Леон се закле, че трябва да се върне в кантората. Но аптекарят почна да се шегува за книжните преписки, за процедурата.
— Оставете за малко Кюжа и Бартол, дявол го взел! Кой ви пречи? Бъдете смел! Хайде при Бриду; ще видите кучето му. Много любопитно нещо!
39
Гарюс — питие от канела, шафран, мускат и др.
И тъй като помощникът продължаваше да упорства, той добави:
— И аз ще дойда с вас. Ще си прочета вестника, докато ви чакам, или ще прелистя някой сборник от закони.
Леон, замаян от гнева на Ема, от бъбрежа на г. Оме и може би от обилния обед, стоеше нерешителен и като че в плен на аптекаря, който повтаряше:
— Хайде при Бриду! То е на две крачки оттук, улица Малпалю.
Тогава от безхарактерност, от глупост, от онова неокачествимо чувство, което ни въвлича в най-противни за нас деяния, той се остави да го заведат у Бриду; и те го намериха в малкото му дворче, като наглеждаше трима души, които въртяха задъхани голямо колело на машина за производство на сифонна сода. Оме им даде някои съвети; прегърна Бриду, пиха гарюс. Леон двадесет пъти поиска да стане, но Оме го задържаше за ръката, като му казваше: