Неизбежно правосъдие
Шрифт:
В този момент Фаръл издърпа стол и се настани до единствената маса край прозорец в „Малкия Шамрок“. Всъщност, след успеха с видеокасетата, той наистина се прибра, за да чака следващото обаждане на Кевин. Но само десет минути по-късно Дизмъс Харди го завари вкъщи и го помоли да поговорят, съвсем неофициално, за Кевин Ший. Биха могли да се срещнат в „Шамрок“.
Ясно, мълвата бе плъзнала.
Фаръл познаваше Харди още от времето, когато онзи беше барман в същия този бар. Предположи,
И ето ги тук, а Моузес Макгайър вече излизаше иззад барплота, понесъл две халби „Гинес“, Фаръл и Макгайър размениха малко любезности за предишното посещение на Уес в бара и нощта, която прекара на дивана в хола на бармана. Съпругата на Макгайър още ли е сърдита?
Никой от двамата не приличаше на адвокат, както бяха облечени. Чукнаха се и Фаръл попита с какво може да бъде полезен на Харди.
— Чух, че Кевин Ший ти е клиент.
— От Глицки ли?
Дотук, каза си Харди, с премълчаването на това име през първите няколко минути.
— Ами да, Глицки ми спомена.
— Той е лайнар. — Харди си замълча. Фаръл надигна халбата. — Отивам при него с предложение да му доведа Кевин Ший, който между другото в тази история не е по-виновен от мен или от теб. — Фаръл забеляза изражението в очите на Харди и го възпря с жест. — Знам, знам, но този път никому не хвърлям прах в очите. Момчето просто не е направило онова, което му приписват. Изобщо не е замесен. Точно обратното.
— Твърдо ли си уверен?
— Да речем, че съм морално убеден, ако ми простиш за този израз. И това е единственото, което би могло да ме върне към занаята, повярвай ми.
— Е, какво стана при срещата ти с Глицки?
— Ами много приятно си поговорихме. Стори ми се готов да помисли. Каза, че ще пробута на прокуратурата идеята за специална защита на Ший, а дотогава всичко ще си остане между нас.
— И?
— И след малко съм си в апартамента, а отдолу ми звъни някакъв тип със заповед за обиск, търсел Кевин Ший. Глицки е уредил да ме проследят.
Харди се зае с бирата си, за да спечели малко време.
— Не ми се вярва Ейб да постъпи така.
— Приятел ли ти е?
— Виждаме се от време на време.
— Той ли ти разказа историята?
— Коя история?
— За следенето, за заповедта, за останалото?
— Не. Спомена, че ти си знаел къде е Кевин Ший. И ми се стори, че случаят е добър.
Фаръл бе предположил веднага, че това е причината Харди да го потърси. Но малко помощ може да му е от полза, ако стигнат до съд… и в такъв случай Харди ще е добър избор,
— Не съм сигурен. Не става дума за дебел портфейл.
Харди знаеше какво означава предупреждението — клиентът не разполагаше с никакви средства. Сви рамене.
— Понякога има други изгоди. Не се знае. Сигурно Ший тогава не е бил в твоя апартамент?
— Мислех, че е. Когато излязох да се срещна с Глицки, беше там. Той и Мелъни… чули вече за Мелъни? Много я бива да се изплъзва… точно тогава ги прихванал пристъп на мания за преследване (аз така си мислех, но излезе друго). Сега са другаде, не знам точно къде.
Харди поумува над чутото. От пръв поглед му се стори, че нещо не се връзва. Беше „морално убеден“, че Глицки не е заповядал на никой да проследи Фаръл. Глицки нищо не знаеше за това, иначе не би молил Харди да стане посредник и да разпитва защо Фаръл не иска да говори с него.
Дори да оставеше почтеността настрана, Глицки добре знаеше, че такива удари под кръста не водят до нищо добро. Не му беше присъщо да постъпва така. Щом Ейб е дал дума, значи не е било, както си го представяше Фаръл.
— Сигурен ли си, че Глицки те е издънил? — попита и повтори, че не му се вярва лейтенантът да направи това. — И какво би спечелил?
— Да се прочуе, може би даже да грабне наградата. Да пукна, ако знам. Но той единствен знаеше, че съм свързан с Ший и ми каза недвусмислено, че ще си държи езика зад зъбите. — Фаръл пак опита бирата. — Излъга ме и толкова.
Харди завъртя своята халба на масата.
— Заповедта засягаше само Ший, а не някакви документи или вещи?
— Беше заповед за претърсване на жилището ми. — Фаръл се намръщи недоволно. — Сержант Стоунър я изпълни извънредно старателно.
— Сержант Стоунър ли?
— Точно той. Името ми се наби в паметта.
— Но Стоунър не работи в полицейското управление — каза Харди. — Той е следовател в районната прокуратура. Би трябвало да знаеш, че прокуратурата си има свои детективи, които не са подчинени нито на полицията, нито на окръжния шериф. Преди всичко се занимават с издирване на важни свидетели.
— Е, и?
— Би било доста чудато, ако Глицки накара следовател _от районната прокуратура_ да изпълни заповед за обиск.
— Значи е казал на прокурора…
— Ейб нищо не е казал.
Фаръл се вторачи в Харди.
— Той те е пратил да си побъбриш с мен, нали? Приятелчета сте.
Харди кимна.
— Не разбираше защо не искаш да говориш с него. Наистина нищо не знаеше.
— Добре де, значи пред някой се е изтървал.
— Може и да не е било така. Но по-важно е, че и той не вярва във вината на Ший. И все още смята, че може да ви помогне.
— Стига да не е твърде късно. Ако районният прокурор…