Затворник по рождение
Шрифт:
По обратния път в метрото Дани продължи да чете и препрочита програмата. Почти беше наизустил всичко, което пишеше за Оскар Уайлд и останалите му пиеси. Извади от джоба си плика, за да види билета, и с изненада установи, че мястото му е много по-напред от обещаното. В плика имаше още нещо — покана, на която пишеше:
„Гарик Тиътър“
Ви кани на заключителното тържество на
„Колко е важно да бъдеш сериозен“
В Дорчестър
Събота 14 септември 2002
Вход с покани
От 23 часа… един господ знае докога.
Дани изведнъж си даде сметка колко
43.
— Много интересно. Наистина много интересно — повтори господин Блъндел, като остави лупата си на масата и се усмихна на своя бъдещ клиент.
— Каква е цената според нас? — попита Дани.
— Нямам представа — призна мъжът.
— Казаха ми, че вие сте един от най-добрите специалисти в тази област.
— Ще ми се да вярвам, че е така — отговори Блъндел, — но от трийсет години съм в този бизнес и не съм срещал подобен случай. — Той взе отново лупата и за кой ли път сведе лице над плика. — Марката не е толкова рядка, но такава с клеймо от деня на откриването не се среща често. Що се отнася до получателя — Барон дьо Кубертен…
— Родоначалникът на съвременните Олимпийски игри — довърши Дани вместо него, — вероятно съчетанието е още по-рядко.
— Бих казал уникално — отбеляза Блъндел. Прокара отново лупата по целия плик. — Много е трудно да се определи някаква цена.
— Поне приблизително? — настояваше Дани.
— Ако пликът бъде купен от търговец — предполагам две хиляди и двеста до две хиляди и петстотин паунда. Възможно е обаче двама колекционери да се явят на търга и тогава играта се променя. Нека ви дам един пример, сър Никълъс. Миналата година масленото платно „Изглед от Фиамента“ от Данте Габриел Росети бе продадено тук, в „Сотбис“. Определихме начална цена между два милиона и половина до три, като се ръководехме от практиката ни с пазара до този момент. И все пак цената бе в горните стойности на продаваните картини на този автор. Случи се така, че Андрю Лойд Уебър и Елизабет Ротшилд поискаха тази картина да влезе в колекциите им и тя бе продадена за девет милиона. Двойно повече от предишния рекорд на Росети.
— Да не намеквате, че моят плик може да се продаде за двойно по-висока цена от тази, която определихте?
— Не, сър Никълъс, казвам само, че нямам никаква представа за колко може да се продаде на търг.
— А можем ли да сме сигурни, че Андрю Лойд Уебър и Елизабет Ротшилд ще бъдат на този търг? — попита Дани.
Блъндел сведе глава, за да не би сър Никълъс да се засегне от това, че той искрено се развесели от такова предположение.
— Не, нямам никакви основания да вярвам, че някой от тях ще прояви интерес към стари марки. Ако решите обаче да предоставите вашия плик за следващия ни търг, той ще бъде показан в нашия каталог, който разпращаме на всичките си клиенти най-малко две седмици преди датата на провеждането му.
— И кога планирате следващия търг?
— На шестнайсети септември — отвърна Блъндел. — След около шест седмици.
— Чак тогава? — Много му се искаше да продаде плика до няколко дни.
— В момента подготвяме каталога и ще го изпратим на клиентите си две седмици преди търга.
Дани се замисли за срещата си с господин Прендъргаст в „Стенли Гибсън“, който му бе предложил 2200
Блъндел остави клиента да размисли. Ако той наистина беше внукът на… това наистина можеше да се окаже началото на едно дългосрочно и благотворно сътрудничество.
Дани знаеше коя от двете възможности би избрал Ник, ако беше на негово място. Без колебание щеше да приеме 2000 паунда от господин Прендъргаст и веднага ще ги внесе в „Кътс“. Това много му помогна да реши. Взе плика и го подаде на господин Блъндел с думите:
— Разчитам да намерите двама души, които ще поискат да го притежават.
— Ще направя всичко по силите си — заяви Блъндел. — Ще се погрижа, когато наближи моментът, да ви изпратим каталог заедно с покана за търга. Ще си позволя да добавя само, че за мен бе голямо удоволствие да бъда от помощ на вашия дядо, докато съставяше великолепната си колекция.
— Великолепната му колекция ли? — повтори Дани.
— Ако решите да я обогатите или да продаде някаква част от нея, ще бъда щастлив да ви бъда от полза.
— Благодаря ви, ще поддържаме връзка — рече Дани и се сбогува. Не искаше да рискува да зададе на Блъндел въпроси, чиито отговори сам би трябвало добре да знае. Но как иначе да разбере нещо повече за колекцията на сър Алегзандър?
Но веднага щом се озова отново на Бонд стрийт, горчиво съжали, че не бе приел предложението на Пендъргаст, защото дори цената на плика да се вдигнеше до шест хиляди, това едва ли щеше да покрие разходите по продължителната съдебна битка с Хюго Монкрийф. Ако внесеше парите за насрещния иск, щяха да му останат средства за не повече от една-две седмици, докато започне да си търси работа. За нещастие сър Никълъс Монкрийф нямаше квалификация на автомобилен техник от Ийст Енд. Всъщност каква ли квалификация имаше, замисли се Дани.
От Бонд стрийт зави по „Пикадили“. Мислеше за мистериозната „великолепна колекция“ и изобщо не забеляза, че го следят.
Хюго вдигна телефона.
— Току-що напусна „Сотбис“ и е на автобусната спирка на „Пикадили“.
— Значи свършва парите — отбеляза Хюго. — Защо иначе ще ходи в „Сотбис“?
— Остави един плик на Блъндел, завеждащия филателния отдел. Ще го предложат на търг след шест седмици.
— Какво имаше на плика? — попита Хюго.
— Марка, пусната в обръщение в чест на откриването на първите съвременни Олимпийски игри. Блъндел го оцени някъде между две и две и петстотин.
— Кога е търгът?
— На шестнайсети септември.
— Ще трябва да ида — отсече Хюго и затвори телефона.
— Твърде нетипично за баща ти — да остави една от марките си за продажба. Освен ако… — Маргарет не довърши изречението и сгъна салфетката си.
— Нещо не те разбирам, момиче. Освен ако какво?
— Баща ти посвети целия си живот на създаването на една от най-добрите колекции от пощенски марки в света, която в деня на неговата смърт не само изчезва, но дори не е спомената в завещанието му. Споменава се само за плик и ключ, които оставя на Ник.