Затворник по рождение
Шрифт:
— Все още не разбирам накъде биеш.
— Ключът и пликът са свързани по някакъв начин — отговори Маргарет.
— Какво те кара да мислиш така?
— Не вярвам марката да е от голямо значение.
— Две хиляди паунда са доста пари за Ник в момента.
— Не и за баща ти. Според мен по-важни са името и адресът, защото те ще ни заведат до колекцията.
— Но ключът така или иначе не е в нас — напомни й Хюго.
— Той може да е без значение, ако докажеш, че ти си законният наследник на състоянието на Монкрийф.
Дани
Макар да се чувстваше все по-уверен в новата си роля, не минаваше и ден, без да си напомни, че е избягал затворник. И най-малкото нещо можеше да го издаде: повторен поглед, недоразбрана забележка, случаен въпрос, чийто отговор не знае. Кой беше директор на „Лорето“? В кой колеж в „Сендхърст“ си учил? На кой отбор по ръгби симпатизираш?
На спирката на Нотинг Хил Гейт от автобуса слязоха двама души. Единият се затича към пробационната служба, а другият го следваше на близко разстояние, но не влезе в сградата. Дани регистрира присъствието си в приемната няколко минути преди определения му час, но се наложи да почака госпожица Бенет да се освободи.
Влезе в тесен кабинет с оскъдна мебелировка — имаше само два стола, никакви завеси на прозореца, а на пода — протрит килим, вероятно останал след разпродажба в нечий двор. Обстановката не се отличаваше кой знае колко от килията му в „Белмарш“.
— Как сте, Монкрийф? — наместо поздрав рече госпожица Бенет, докато той сядаше на стола срещу нея. Нямаше „сър“, нито „сър Никълъс“, само Монкрийф.
„Дръж се като Ник, мисли като Дани.“
— Добре, благодаря, госпожице Бенет. А вие?
Жената не отговори, само отвори папката пред себе си и му подаде лист с въпроси, на които всеки бивш затворник трябваше да отговаря по веднъж в месеца, докато е в режим на пробация.
— Успяхте ли да си намерите работа като учител? — започна тя.
Дани съвсем беше забравил, че Ник възнамеряваше да се установи в Шотландия и да преподава.
— Не — отвърна той. — Уреждането на семейните дела отне повече време, отколкото очаквах.
— Семейни дела ли? — повдигна вежди госпожица Бенет. Не бе очаквала такъв отговор. — Не искате ли да обсъдим някои от тях?
— Не, благодаря ви, госпожице Бенет. Става дума за дребни подробности около завещанието на моя дядо. Нищо тревожно.
— Аз ще преценя кое е тревожно и кое — не — отговори тя. — Значи ли това, че сте изправен пред финансови затруднения?
— Не,
— Намерихте ли си вече работа? — върна се тя към списъка с въпроси.
— Не, но в най-скоро време ще започна да търся.
— Вероятно на преподавател?
— Да, в общи линии.
— Ако това се окаже невъзможно, може би няма да е зле да помислите за друго занимание.
— Какво например?
— Нали бяхте библиотекар в затвора?
— На всяка цена ще помисля за такава възможност — отбеляза Дани, убеден, че е получил отметка в поредната графа.
— Има ли къде да живеете в момента, или сте в хостел за бивши осъдени?
— Имам къде да живея.
— Със семейството си ли?
— Не, нямам семейство.
Отметка, кръстче и въпросителна.
— Под наем ли сте, или живеете при приятел?
— Имам собствена къща.
Сега вече госпожица Бенет се стъписа. Никой не й беше давал такъв отговор досега. Поколеба се, но все пак реши да сложи отметка.
— Само още един въпрос. Изкушавахте ли се през този месец да извършите отново престъплението, за което бяхте осъден?
Да. Исках да убия Лорънс Девънпорт, искаше да изтърси Дани, но Ник отговори:
— Не, госпожице Бенет.
— Това е всичко засега, Монкрийф. Ще се видим следващия месец. Не се колебайте да ме потърсите, ако мога да съм ви полезна с нещо.
— Благодаря — отвърна Дани, — но в писмото си споменавате, че се е появило нещо важно…
— Така ли? — изненада се госпожица Бенет, отмести папката и под нея се показа някакъв плик. — Ами да, разбира се. — И му подаде плика.
Беше адресиран до Н. А. Монкрийф, образователна програма в „Белмарш“. Писмото бе изпратено от Съвета за национални изпити за кандидатстване във висши учебни заведения, и Дани го отвори, за да види какво се е сторило толкова важно на госпожица Бенет:
Резултатите от изпитите, на които се явихте, са както следва:
Икономика — отличен
Математика — отличен
Дани подскочи от радост и заби победоносно юмрук във въздуха, все едно бе на мач на „Уест Хам“ в „Ъптън Парк“ и неговият отбор е вкарал победен гол на „Арсенал“. Госпожица Бенет не беше сигурна как да реагира на този изблик — да го поздрави или да повика охраната с червения бутон под плота на бюрото й. Щом той се успокои, тя само додаде:
— Ако все още имате намерение да учите в колеж, Монкрийф, мога да ви помогна да получите малка стипендия.
Хюго Монкрийф разглеждаше внимателно каталога на „Сотбис“. Не можеше да не се съгласи с Маргарет, нямаше какво друго да е, освен №37: уникален плик с марка — първа емисия, издадена в чест на откриването на първите съвременни Олимпийски игри, адресирано до основателя на Игрите барон Пиер дьо Кубертен. Първоначална цена 2200 — 2500 паунда.