Господарката на Рим
Шрифт:
Каква щастлива мисъл.
– А ти какво ще кажеш, Атина? – Императорският глас изведнъж я жилна като камшик и я накара да замръзне на място, преди да успее да развее пурпурния си шлейф. – Какъв късмет, че можеш да пееш като богиня, каквато не си, нали?
– Да, цезаре.
– Сега мога да си те представя как търкаш плочките и пееш на жабите. – Гласът му беше провлечен, развеселен и твърд. – Без коприни, без бижута, без меки пухени легла… Без любовник.
Леки тръпки на вълнение полазиха по врата ми.
– Не. – Гласът беше безизразен. – Нямаше да имам нищо от това. Голяма щастливка съм.
– Да, така е. Всичкият лукс на империята е на твое разположение… Император, който да ти го предоставя… А зад гърба му – друг мъж, когото ти да даряваш с благоволението си.
Съвсем бавно лицето стана по-бяло от тебешир.
– Наистина, Атина – каза той меко. – Смяташе ли, че няма да разбера?
Триумфален вик се надигна в мен.
Маркус и Калпурния размениха недоумяващи погледи. Паулиний изглеждаше вцепенен. Флавия хвърли бърз поглед от Домициан към Теа и обратно.
– Чичо, не трябва… Не пред момчетата.
– О, но защо да не гледат? Може би ще научат нещо! Как да се справят с предатели. С измамници. С неверни жени.
– Цезаре… – Теа направи бърза крачка напред. – Господарю и Бог наш, кълна се...
– Значи сега съм бог, така ли? Колко бързо си сменяш мнението. Ще ме молиш ли, Атина?
Аз се изправих развълнувана. За да видя така наречената господарка на Рим на колене.
– Цезаре! – най-неочаквано се намеси Паулиний. – Цезаре! Трябваше да ти кажа. Аз знаех за това. Но тя не е направила нищо нередно. Аз съм ги виждал заедно. Не е имало предателство.
– Шшшт, Паулиний. – Очите на императора не се отместваха нито за миг от любовницата му.
– Но, цезаре, кълна се, че това е истината! Бих ли те излъгал?
– Не, не би. Но тя – да. Не осъзнаваш какви лъжкини са жените. Атина… – Гласът на императора отново прокънтя из стаята. – Колко ли е било лесно да замажеш очите на честен мъж като Паулиний?
– Аз никога...
– Млъкни! – изрева той, а тя отстъпи назад.
– Цезаре! – очите на Паулиний бяха трескави.
– Ще те моля! – Теа падна на колене по средата на стаята. – Това ли искаш? Ще те моля! Ще направя всичко! Само го пожали!
– Твърде горда! – Той стана и се приближи към нея. – Все още си твърде горда!
– Моля те! Господарю и Бог наш, моля те!
– Пълзи!
Тя сведе глава в краката му и притисна лицето си към връзките на сандалите му, ръцете милваха глезените му.
– Домициан, умолявам те Той се наведе, за да докосне приведената глава, очите му бяха отнесени и далечни; дъхът ми спря.
– Атина – каза той, – прекрасна Атина! – И впи пръстите си в събраната на кок коса. – Не! – Той я метна настрана от себе си.
Обърна се и направи жест към стражите си.
– Убийте роба!
Двама преторианци скочиха напред с извадени мечове.
Теа изпищя.
Паулиний отстъпи назад.
Аз притаих дъх.
Ганимед нададе дрезгав ням вик, когато два римски меча се забиха до дръжките в корема му.
– НЕ! – викът дойде от ниския астролог.
Ганимед се олюля назад, с рукнала от устата кръв, молещ за милост с окървавени ръце. Преторианските мечове удариха отново, съсичайки пръстите му по пътя им към сърцето му.
Той падна, от цялата му златна красота остана само кървавочервена маса. Какво разхищение.
– Не, не, не… – астрологът падна върху тялото. – Не, не, Ганимед, не Домициан отмести поглед от трупа, като дишаше тежко. Очите му се обърнаха към мен.
– Благодаря ти, Лепида – каза той формално, – че привлече вниманието ми върху този мъж!
– Удоволствието е изцяло мое, Господарю и Бог наш! – присвих очи аз.
– Ти? – Астрологът ме изгледа с плувнали в сълзи очи. – Ти си казала, че моят Ганимед! … О, богове! Ти, кучка такава! Ще те накарам да си платиш! … – Гласът му се задави и той се разтресе целият, стискайки в дланите си златнорусата глава и люлеейки се напред-назад.
– Е, наистина… – казах аз. – Сякаш вината е моя, че...
– Разкарайте това нещо! – Домициан избърса ръцете си. – Вече вони.
– Ти, свиня такава! – Теа скочи на крака. – Цезаре, той никога не ме е докосвал, Ганимед беше невинен
– Тогава кой е виновният? – Императорът настъпи протегнатата ръка на немия мъж. – Назови го, Атина! Ще направим още една екзекуция и ти ще можеш да наблюдаваш и нея, защото това заслужава всяка невярна жена! Да гледа как любовникът умира пред очите .
– Аз нямам любовник, кучи син такъв! – изкрещя тя.
С един замах на ръката си Домициан я запрати срещу стената. Аз се приведох напред в нетърпеливо очакване. Никой не ми обръщаше никакво внимание, но за пръв път нямах нищо против. Това беше по-добро от спектакъл. Даже и робите се струпаха в преддверието да гледат.
– Престани!
Маркус се изправи от лектуса си и бавно закуцука през триклиниума, очите му не се откъсваха от императора. С властен глас му заповяда:
– Престани с това!
Домициан спря погледа си върху очите на Маркус Август Норбан.
– Престани с това… – повтори тихо Маркус. – Незабавно!
Домициан шумно си пое дъх.
– Не! – Звучеше като малко момченце, което хленчи, защото урокът му е твърде труден… А когато протегна ръце и блъсна Маркус настрана, дори и жестът му беше като на малко момченце. Но Маркус падна на пода върху уродливото си рамо, лицето му се сгърчи от болка, а Домициан му се изсмя и странното затишие приключи. Той се засили с крак, за да ритне съпруга ми, но Калпурния се метна върху него, разлюляла диплите на жълтата си туника, а императорът само се извърна, свивайки рамене.