Неизбежно правосъдие
Шрифт:
Чу приглушено мърморене — Кевин обсъждаше предложението с Мелъни.
— Щом имаш желание…
— Нали вече ти казах.
— И е по-добре, отколкото да бягам, нали? Така е правилно?
Странно беше да чуе как някой все още се вълнува от такива въпроси, но и присъщо за Кевин — Уес го смяташе за останка от миналото. Човек, който вярваше, че трябва да постъпва достойно. Нали точно така се е забъркал в тази каша. Все правилни постъпки, довели до бедствие.
Уес съзнаваше, че за него също няма избор. Кевин беше такъв, какъвто Уес някога се опитваше да бъде, какъвто _искаше_ да бъде, преди животът да вгорчи вкуса на тази вяра.
Предстоеше му безнадеждно усилие, но като вдъхваше смелост на Кевин
— Уес?
— Да, сигурен съм. Според мен, това ти е най-добрата възможност. Ако се опиташ да избягаш и те хванат… не се знае какво може да стане. — Нямаше нужда да се впуска в подробности, всичко беше ясно. — Засега те съветвам да не вириш глава. Никой не знае къде си. Може нещо да се обърне в твоя полза. Винаги ти остава бягството като последно спасение, но тръгнеш ли веднъж, вече си се признал за виновен.
57.
Глицки си беше у дома за обяд. _Никога_ не обядваше вкъщи през работен ден, но прекара остатъка от сутринта в разпределяне на случаи, обсъждаше разследванията със своите инспектори, които не се занимаваха по един или друг повод с Кевин Ший, провери резултатите от други аутопсии, осведомяваше се кога трябва да се яви в съда по някое дело и влезе във връзка (любимия тъп израз на ФБР) със специалната агентка Марго Симз по въпроса за „напредъка“ в разследването за Кевин Ший. Във ФБР бяха решили, че е налице нарушение на граждански и човешки права, така че федералното правителство има най-малко равностойна юрисдикция по случая. И без това не чакаха покана от местната полиция, за да се намесят, със същата безцеремонност, с която разнищваха убийствата на борци за расово равноправие в затънтените южни щати. Сега се навъртаха наоколо по свое решение и полицейският началник Ригби изглеждаше склонен да им отстъпи цялата слава… или да понесат цялата тежест на провала. Специалната агентка Симз беше извънредно доволна от положението, макар и да не се интересуваше особено от нечии рани от нож, Джейми О’Тул, изучаването на снимки, братовчедите Макей и Мюлън или пък Рейчъл, наскоро преселила се от Източна Европа.
Истински я занимаваше само анализът на личността на Кевин Ший, представящ го като вероятно въоръжен и несъмнено твърде опасен престъпник. Глицки предполагаше, че това е следствие от яростната реч на Илейн Уейджър пред репортерите, раздухана от експертите на ФБР, които предварително се настройваха какво да търсят и често намираха доводи в подкрепа на твърденията си, дори ако фактите не бяха напълно на тяхна страна.
Глицки познаваше агентите на ФБР и тяхната склонност първо да стрелят, а после да питат, затова се опита да налее малко ум в главата на Симз. Но тя явно не желаеше да го слуша — с такъв случай можеше да се прояви, точно от каквото имаше нужда една млада агентка, ако сериозно се стремеше да е наравно с мъжагите, които не се бояха да прибегнат до оръжието, стига положението да го налага. При необходимост, каза тя на Глицки, не че непременно ще стане така, но бе си осигурила и двама оръжейни експерти, единият от тях снайперист.
После пожела да узнае какво мисли Глицки за Уес Фаръл, дали е най-добрата им възможност да се доберат до Кевин Ший… може би с федерално разрешение за подслушване на телефона? Специалната агентка Симз „имала познат съдия“, който по нейно искане би издал заповед и на основание „половин молекула ДНК отпреди десет години“.
Глицки изрази мнението, че е вероятно Фаръл и Ший да поддържат връзка по телефона. Постара
Просто побутваше машината, колкото да се въртят колелцата, чакаше сгоден случай за смислена приказка с двама души — Ридли Бенкс и Лорета Уейджър.
Бенкс не се появи в отдела — нещо обичайно, предпочиташе да си върши работата на улицата, но така си остана загадка кратката бележка за Мо-Мо Къщата, следващата, оставена от Глицки насред бюрото. Вероятно нямаше никаква връзка с Кевин Ший, така че Глицки можеше официално да се занимава с това. (Когато не успя да се свърже с Уес Фаръл, бе принуден поне засега да отложи дори негласните си опити да стигне до Кевин Ший. Нямаше следа, по която да тръгне. Може би специалната агентка Симз щеше да го насочи към някоя.)
Знаеше, че Лорета присъства на погребенията и не би я открил нито в дома й, нито в Градската палата поне до средата на следобеда. Повтаряше си, че жадува отново да говори с нея толкова скоро, само в интерес на работата. Дори беше способен да почака, ако трябва… защото не гореше от нетърпение да обсъждат отношенията си. Каквото и да решат един за друг, ще си дойде с времето… Накрая се отказа от опитите да запълва деня с безплодни усилия и се прибра вкъщи.
Наглеждаше тигана, в който изпразни консерва червени чушки, а очите му сълзяха, докато кълцаше глава лук. Вече настърга в тигана вкаменената буца сирене „чедър“, намерена в хладилника.
Още го безпокоеше идеята му да говори с Лорета за това. Достатъчно време си бе блъскал главата в бюрокрацията, за да знае, че подминеш ли прекия си началник в нещо, тръгваш по най-бързия и сигурния път да си съсипеш службата. Но бе натрупал достатъчно сведения, за да му е ясно какво ставаше и вече съзнаваше, че май ключът за тази врата е в ръцете на Лорета Уейджър. Всичко се свеждаше, както Стротър Мартин обясни на Пол Нюман в „Хладнокръвния Люк“, до „невъзможността да те чуят“.
Трябваше да отиде при Лорета, която несъмнено не подозираше, че Алън Рестън, в напъните си да угоди на своята могъща покровителка, злоупотребяваше с току-що дадената му власт, с доброто име на прокуратурата и действаше срещу интересите на правосъдието. Според Глицки, Рестън се ръководеше от убеждението, че Кевин Ший и занапред трябва да _изглежда_ виновен — иначе би навредил на Лорета… Глицки не вярваше на Лорета да й пука от такива щуротии, тя едва ли искаше да смачкат онова момче без вина. Но Рестън явно не искаше никакви споразумения, не искаше да припарва до нищо, което би отслабило скалъпеното от прокуратурата дело срещу Ший.
Типично късогледство, толкова често срещано, че Глицки не откри у себе и сянка на учудване. Новият шеф Рестън искаше да се издокара с първото си дело пред властника, уредил му мекото кресло. И да се превърне в герой. За да направи и Лорета героиня. Всички ще спечелят. За прокурор от кариерата като Рестън беше неоспорима истина, че Ший, като всеки друг обвиняем на този свят, поне в нещо се е провинил.
Рестън вярваше, че така заздравява позициите на Лорета, а от негова гледна точка Глицки вършеше точно обратното. Значи Ейб Глицки в момента беше противник. По дяволите, дори враг. Нищо лично — нали дори предупреди Глицки да не си пъха носа, за да не се стига чак дотук. Но ето че точно дотук стигнаха.
Глицки си напомни, че Лорета нищо не знае за информацията от Фаръл, за показанията на Рейчъл (как Ший повдигал Уейд, а не висял на него), за Колин Девлин, за вече поомекналия Джейми О’Тул. Тя не би могла и да си представи цялата плетеница от причини, довела Глицки до почти непоклатимото съмнение, че Ший има каквато и да било вина за саморазправата. Двамата с Лорета нито снощи, нито през останалите моменти заедно се занимаваха с грапавините в делото срещу Кевин Ший. Имаха по-неотложни занимания.