Патриотични игри
Шрифт:
— А какво мисли по въпроса вашето правителство? — е весел смях запита руснакът.
— Аз съм историк, не гадател. Всички в този град работят за „Вашингтон Пост“. Питайте тях.
— Във всеки случай — продължи руснакът — нашият аташе по военноморските въпроси силно желае да се срещне с вас, за да обсъди книгата ви. На дванадесети идния месец даваме прием в посолството. Добрият отец ще присъства. Той може да бди над душата ви. Бихте ли могли вие със съпругата си да присъствате?
— Планирам през следващите няколко седмици да си бъда у дома. Дъщеря ми има нужда от мен.
Дипломатът не се предаваше.
—
— Разбира се, обадете ми се някога през лятото? „Шегувате ли се?“
— Прекрасно. А сега моля да ме извините, но желая да разговарям с професор Хънтър. — Дипломатът отново се ръкува и се отправи към групата историци, които внимателно слушаха всяка дума на професора.
Райън се обърна към отец Райли, който мълчаливо беше наблюдавал словесния двубой, докато пиеше шампанското си.
— Интересен човек е Сергей — каза Райли. — Обича да боде хората, за да види какви са реакциите им. Чудя се дали наистина вярва в тяхната система, или просто играе за точки?
Райън имаше по-неотложен въпрос:
— Отче, за какво беше всичко това?
Райли се засмя:
— Проверяват те, Джек.
— Защо?
— Не е нужно аз да отговарям на този въпрос. Ти работиш в ЦРУ. Ако не се лъжа, адмирал Гриър иска да бъдеш назначен в личния му състав. Марти Кантор започва работа в Тексаския университет догодина и ти си един от кандидатите за неговото място. Не зная дали Сергей знае това, но вероятно ти изглеждаше като най-добрата случайна мишена в стаята и е поискал да те опипа. Постоянно се случва.
— Работата на Кантор ли? Но…никой не ми е казвал това нещо.
— Светът е пълен е изненади. Вероятно все още не са приключили с проучването на миналото ти и докато не го сторят, няма да отправят предложението. Предполагам, че информацията, до която имаш достъп сега, е доста ограничена.
— Не мога да обсъждам тези неща, отче.
Отецът се усмихна.
— Така си и мислех. Работата, която свърши там, е впечатлила когото трябва. Ако не се лъжа, ще те коткат като перспективен боксьор в средна категория. — Райли си взе друга чаша шампанско. — Доколкото познавам Джеймс Гриър, той ще те въведе постепенно в нещата. Това, което реши въпроса, беше „Капанът за канарчета“. Той наистина впечатли някои хора.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Райън, шокиран от нещата, които току-що беше чул.
— Джек, как мислиш, че попадна там? Кой, мислиш, те вкара в онзи Център за стратегически и международни изследвания? Хората там също харесаха работата ти. От това, което казах аз и което казаха те, миналото лято Марти реши, че си струва да те види, и ти се оказа по-добър, отколкото очакваха. Има някои хора в града, които уважават мнението ти.
— О — Райън трябваше да се усмихне. Беше си позволил да забрави най-важното за Христовото общество: те познават всеки, от когото могат да научат нещо. Директорът на университета принадлежеше към клуба „Космос“ и университетския клуб, чрез които се получаваше достъп до най-важните уши и уста във Вашингтон. Така се започваше. Понякога някой може да има нужда от съвет по някои въпроси и тъй като не бива да се консултира с хората, за които работи, можеше да се опита да го обсъди със свещеника. Никой не притежаваше по-добра квалификация за това от тази на йезуитите, които бяха безупречно образовани, добре запознати със светските неща,
Когато свети Игнаций Лойола е основал ордена, като бивш войник определил целите му само в две насоки: изпращане на мисионери и построяване на училища. И двете неща бяха вършени изключително добре. Влиянието на обучението на хората, завършили тези училища, никога нямаше да бъде забравено. То не беше безскрупулно. Колежите и университетите обучаваха студентите си по философия, етика и теология — всичко необходимо, — за да притъпят наклонностите им и да изострят умовете им. В продължение на векове йезуитите бяха изграждали „мъже за пример“ и упражняваха невидима власт преди всичко за добро. Интелектуалните способности на отец Райли бяха добре познати и често пъти мнението му беше търсено така, както това на всеки друг учен, но неговото мнение се допълваше и от авторитета му на теолог.
— Ние сме най-малкият риск за сигурността, Джек — каза благо Райли. — Можеш ли да си представиш някой от нас да бъде агент на комунистите? Та интересува ли те работата?
— Не зная. — Райън погледна отражението си в прозореца отсреща. — Това означава, че ще трябва да прекарвам повече време далеч от семейството си. Това лято очакваме още едно дете.
— Честито. Това е добра вест. Зная, че си семеен човек, Джек. Тази работа означава, че ще се налагат известни жертви, но теб те бива за нея.
— Така ли мислиш? — „Все още не може да се каже, че съм подпалил света.“
— Предпочитам там да виждам хора като теб, отколкото някои други мои познати. Джек, ти си доста умен. Знаеш как да вземаш решения, но което е по-важно, си етичен, държиш на определени ценности. Аз съм един от хората, които смятат, че те все още имат значение на този свят, независимо от това, колко неприятно могат да се стекат нещата.
— Те стават много неприятни, отче — каза Райън след малко.
— Успяваш ли да ги откриеш?
— Не… — Джек се спря с малко закъснение. — Добре ме изработи.
— Не исках така да стане — съвсем искрено каза отец Тим. — Светът ще бъде по-добро място, ако онези бъдат прибрани от улицата. Трябва да има нещо нередно в начина им на мислене. Трудно е да разбереш как някой би желал предумишлено да нарани дете.
— Отче, наистина не трябва да ги разбира човек. Трябва само да знае къде да ги намери.
— Това е работа на полицията, на съдилищата и на съдебните заседатели. Затова имаме закони, Джек — меко каза Райли.
Райън отново се обърна към прозореца. Разгледа отражението си и се зачуди какво ли е това, което вижда.
— Отче, вие сте велик човек, но не сте имали собствени деца. Може би мога да простя на някой, който е нападнал мен, но не и на човек, опитал се да навреди на детето ми. Ако го намеря… по дяволите, няма да го намеря. Но бих искал да го пипна — каза на отражението си Джек. „Да“ — съгласи се то.
— Омразата не е хубаво нещо. Тя може да ти стори неща, за които да съжаляваш, неща, които могат да променят това, което си.