Патриотични игри
Шрифт:
[* Елитна десантна част за специални операции на военновъздушните сили на САЩ. — Б.пр.]
„Но битката е загубена — помисли си Джек, — съвсем сигурно е, че не я печелим.“
— Как се оправя ФБР? — попита той.
— Нищо ново. Оня, чернокожият, все едно, че не съществува. Доколкото можем да разберем, имат една смотана снимка на неколкогодишна възраст и псевдоним вместо истинско име или пък отпечатъци от пръсти, по които да проверят. А също и описание от десет реда, според което онзи е достатъчно умен, за да си държи устата затворена. ФБР проверява хората, които едно време са членували в радикални
— А какво ще кажеш за онази група, дето отлетяха през океана преди няколко години? — Неотдавна членовете на няколко американски радикални групи бяха отлетели за Либия, за да се срещнат с „прогресивни елементи“ от третия свят. Ехото от това събитие все още кънтеше из обществото на антитерористите.
— Забелязал си, че все нямаме никакви снимки от Бенгази, нали? Нашият агент беше заловен — една от онези неприятни случки. На нас това струваше снимките, а на него — главата. За щастие те не успяха да разберат, че работи за пас. Знаем имената на някои от хората там, но това е всичко.
— Паспортни данни нямате ли? Кантор се облегна на рамката на вратата.
— Да кажем, че мистър Хикс е отлетял за Европа, той е един американец в отпуск, а такива са десетки хиляди души месечно. Свързва се е някой от другата страна и те го превеждат по останалия път, без да се налага да минава през обичайните процедури за контрол на емиграцията. Лесно е, по дяволите, ЦРУ го прави постоянно. Ако разполагаме с име, ще можем да проверим дали човекът е бил извън страната през определеното време. Това би било някакво начало, но не знаем кое име да проверим.
— Не разполагаме с нищо! — сопна се Райън.
— Разбира се, че разполагаме. Имаме всичко това — той махна с ръка към документите на бюрото на Райън, — а и много повече на мястото, откъдето е взето това тук. Отговорът е някъде там.
— Ти наистина ли си вярваш?
— Всеки път, когато разрешим някой такъв случай, разбираме, че информацията е била под носа ни от месеци. Контролните комисии от Конгреса винаги ни критикуват за това. Точно сега в тази купчина материали се намира критично важна улика. Това е почти статистическа вероятност. Но пред себе си имаш двеста или триста доклада, а само един от тях има значение.
— Аз не Очаквах чудеса, но смятах, че ще се придвижим нанякъде — тихо каза Джек, като най-после проумя размера на проблема.
— Ти успя да се придвижиш. Видя нещо, което никой друг не беше забелязал. Ти може би си открил Франсоаз Теру. И сега, ако някой френски агент открие нещо, което да ни бъде от полза, може би ще ни го прехвърли. Ти не знаеш, но разузнавателната работа е като старата търговия — стока срещу стока. Ние им даваме и след това ни дават те, защото иначе няма никога вече да им дадем нищо. Ако това има успех, те ще са ни задължени много. Това момиче наистина им трябва. Тя е очистила близък приятел на президента и той е взел нещата на лична основа. Но както и да е, адмиралът и заместникът те поздравяват. Между другото шефът казва, че трябва да поуспокоиш малко темпото.
— Ще поуспокоя темпото, когато намерим тези мръсници — отговори Райън.
— Понякога човек трябва да отстъпи. Изглеждаш ужасно. Умората води до грешки. Ние не обичаме грешките. От днес нататък няма да оставаш след работа,
Райън се обърна напред, но няколко минути гледа стената. Кантор беше прав. Работеше толкова до късно, че почти не можеше да ходи до Балтимор, за да види как е дъщеричката му. Джек осъзна, че Кати е с нея всеки ден, като често пъти прекарваше нощта в болницата „Хопкинс“, за да бъде близо до дъщеря си. „Кати има своя работа, а аз си имам моя.“
— Е — каза на стената той, — поне успях да свърша нещо както трябва. — Припомни си, че всичко стана по случайност, че Марти беше прозрял истинската връзка между нещата, но също така беше вярно, че Джек стори това, което би трябвало да направи един аналитик — откри нещо странно и го предостави на вниманието на някой друг. Стана му добре. Вероятно е открил един терорист, но не този, когото трябваше.
„Все пак това е някакво начало.“ Питаше се какво ли ще направят французите, ако намерят това хубаво момиче, и как ще се чувства той, след като разбере как са постъпили. Реши, че ще бъде по-добре, ако терористите са грозни, но независимо дали са красиви или не, жертвите им бяха еднакво мъртви. Обеща си, че няма да се интересува дали са я хванали. Джек се върна към купчината на бюрото си и започна да рови за онова късче информация. Хората, които търсеше, се намираха тук някъде в папката. Трябваше да ги намери.
— Здравей, Алекс — каза Милър, като влезе в колата.
— Как мина пътуването? — Добенс видя, че той все още носи брада. Е, никой не беше успял да го види. Сега беше долетял до Мексико, минал с кола през границата и след това хванал полет по вътрешни линии до Вашингтон, където го чакаше Алекс.
— Охраната на границата ви си е чист майтап.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако я променят? — попита Алекс. — Давай по същество. — Резкият му тон изненада Милър.
„Ама си се надул, след като вече имаш една акция зад гърба си!“ — помисли си Милър.
— Имаме една работа за теб.
— Все още не сте ми платили за предишната.
Милър му подаде спестовна книжка.
— Това е сметката ти. В банка на Бахамските острови. Вярвам, че сумата е колкото трябва.
Алекс прибра книжката в джоба си.
— Така е по-добре. Окей, предстои ни друга работа. Предполагам, че не мислиш да я провеждаш така бързо, както предишната.
— Разполагаме с няколко месеца, за да я планираме — отговори Милър.
— Казвай. — Алекс слуша информацията в продължение на десет минути.
— Ти да не си откачил бе? — попита Добенс, след като Милър свърши.
— Трудно ли ще бъде да събереш необходимата информация?
— Това не е проблем, Шон. Проблемът ще бъде вкарването и изкарването на хората ти. Не мога да се справя с това.
— Това е моя грижа.
— Глупости! Щом и моите хора са замесени, то е и моя грижа. Ако оня пуяк, Кларк, беше пропял пред ченгетата, щеше да изгори скривалището ми, а и самият аз!
— Но той не пропя, нали? Затова го избрахме.
— Виж какво. Пет пари не давам какво правиш със своите хора. Но ме интересува какво става с моите хора. Онова, което играхме за вас последния път, Шон, беше селска дивизия.